6 февруари – черната дата в историята на Ман Юнайтед

6-ти февруари 1958 гoдина и днес остава най-злокобната дата в историята на Манчестър Юнайтед. На този ден 23 души, сред които осем футболисти, осем журналисти, четирима пътници и трима от ръководството на легендарния клуб загиват на летището в Мюнхен.

Играчите на Червените дяволи, които намират смъртта си в германския град са: Роджър Бърн (28-годишен), Еди Колман (21 г.), Марк Джоунс (24 г.), Дейвид Пег (22 г.), Томи Тейлър (26 г.), Джеф Бент (25 г.), Лиъм Уелън (22 г.) и Дънкан Едуардс (21 г.)

Загиват също клубния секретар Уолтър Крикмер, треньора Томи Къри и наставника Бърт Уолей.

Милиони фенове на Юнайтед носят и до днес в себе си болката от трагедията край летището в Мюнхен.

Осем журналисти също намират смъртта си в самолетната катастрофа – Алф Кларк, Том Джаксън, Дон Дейвис, Джордж Фелоус, Арчи Ледбрък, Ерик Томпсън, Хенри Роуз, и Франк Суифт, който е бивш играч на градския съперник – Манчестър сити.

Сред загиналите е самолетният капитан Кенет Реймънт, както и приятеля на сър Мат – Уили Сатиноф, който е единственият фен на борда.

В първия четвъртфинал за КЕШ Ман Юнайтед побеждава Цървена звезда с 2:1. В Белград англичаните стигат до 3:3 и си проправят пъм към полуфиналите.

На връщане от Белград самолетът с футболистите на Юнайтед каца в Мюнхен, за да зареди с керосин.

Аеропланът е готов да излети с 38 пътника на борда и шест члена на екипажа. Главният пилот Джеймс Тейн е оставил пилотирането на своя помощник Кен Реймънт.

В 14:19 първият опит за отлитане е неуспешен. Главният пилот забелязва необичаен шум в мотора когато скоростта се вдига. Три минути по-късно самолетът отново не може да тръгне. Мисли се пътниците да бъдат изведени от самолета.

Но те решават да останат като виждат обилния сняг, който започна да вали и да прекарат нощта в аероплана. Дори Дънкан Едуърдс праща телеграма на своята хазайка “Всички полети отменени, летим утре. Дънкан”.

Един от техниците в самолета, Бил Блек, предлага настойчиво самолета да бъде на земята докато се оправят нередностите. Обаче надделява мнението за трети опит за излитане. Всички пътници отново се качват в самолета.

С недобро предчувствие офанзивният халф Лайъм Уилън казва думите които днедс звучат тъжно: „Може би това е смъртта, но аз съм готов“. Други като Дънкан Едуардс, Томи Тейлър, Марк Джоунс, Еди Колман и Франк Суифт заемат места в дъното на самолета като ги смятат за по-сигурни.

Отлитането е предвидено за 15:03 часа. За да се избегне нов проблем с мотора, ръчната с газта леко е дръпната. Дължината на пистата, която е два километра според екипажа, била достатъчна да се отлети.

При 217 километра в час главният пилот казва, че трябват 220 километра, за да се излети. Но за изненада на екипажа скоростта започва постепенно да пада до 194 километра. Твърде малко, за да се отлепи самолета от земята.

Самолетът се разклаща в края на пистата и бута оградата, лявото крило се блъска в една къща.

Още по темата:

Манчестър Юнайтед влиза в битката за играч на Байерн

Лявата страна на кокпита удря едно дърво, а дясната в една пристройка. Там обаче има камион, пълен с бензин и гуми. И става експлозията.

Преди да е станала втора експлозия, главният пилот заповядва на екипажа да скача. Стюардесите Розмари Шевертън и Маргарет Белис излизат първи през един прозорец. След това излиза и радиопилотът Бил Роджърс.

Пламъците наближават дясното крило, където има товар от 2 300 литра бензин. Започва се битка с пламъците с пожарогасители.

Вратарят на отбора Хари Грег бързо се окопитва. С удари по стъклото пробива отвор и помага на Боби Чарлтън и Денис Вайълет да излязат. Както и на Вера Лукич, съпруга на един югославски дипломат, тогава бременна. С нея е и дъщеря и’ Венона. Хари Грег успява да спаси от пламъците и своя треньор Мат Бъзби. Често Хари Грег е наричан „героят от Мюнхен“.

Пет пожарникарски бригади пристигат веднага на местопроизшествието. Но снегът, който продължава да вали прави така, че телата на жертвите едва се разпознават. 21 души оцеляват в катастрофата. Ранените са транспортирани в болница.

Сред тях дясното крило Джони Бери на 31 години получава амнезия. Научава за катастрофата месец по-късно. Остава два месеца в болницата с много фрактури – на крака, черепа, челюст, рамо и таз. За да му възстановят челюстта са му извадени всички зъби. Никога след това той не играе футбол.

Халфът Дани Бланчфлауър също изкарва два месеца в болницата. Успява да се върне към футбола след хиляди преживявания. Но от страх да не повреди повече разбитите си бъбреци, се отказва година по-късно.

Треньорът Мат Бъзби, който тогава е на 49 години, на два пъти успява да надвие смъртта в болницата. След девет седмици грижи го пускат, но не му казват докрай какво се е случило, за да не му отежнят лабилната и без това психика.

Боби Чарлън е намерен край самолета, след като първоначално е спасен от вратаря Грег и после и той се възстановява в болницата.

Някои от катастрофиралите умират няколко дни след това. Такъв е случаят с помощник пилота Кенет Реймънт и даровития футболист Дънкан Едуардс.

Официалната причина за катастрофата е, че не е било почистено докрай от снега едно от крилата на самолета и така той е натежал и не е могъл да излети.

Десет години по-късно, на 29 май 1968 година на „Уембли“ пред 92,225 зрители английски отбор за първи път печели Купата на европейските шампиони. И това е именно Манчестър Юнайтед на невероятните Джордж Бест, Боби Чарлтън, Денис Лоу, Ноби Стайлс и техният треньор Мат Бъзби.

Когато след победата с 4:1 Бъзби вдига Купата с големите ушички към небето и през сълзи казва „Тя е за всички вас, които сте там горе“.