Българо-югославска мода в Първа лига

Броят на чуждестранните играчи в Първа лига продължава да бъде осезаем, като сред дестинациите, от които пристигат легионерите все така се срещат и екзотични във футболно отношение страни.

Особено пъстри, разбира се, са националностите на подвизаващите се във водещите клубове. Легионерите в тях продължават да са мнозинство.

Доста по-различна е картината при треньорите. При тях българите са мнозинство – 10 от клубовете са предвождани от родни специалисти, а повечето от чужденците са добре запознати с нашия шампионат.

ЮГОСЛАВСКАТА ШКОЛА

Любопитна тенденция се забелязва и в друга посока – пет от шестте чуждестранни треньори са от бивша Югославия, като единствено италианецът Фулвио Пеа, който дърпа конците в новака Хебър (Пазарджик) не е от Балканите.

На наставник от чужбина залага 11-кратният шампион Лудогорец. Словенецът Анте Шимунджа до този момент се справи съвсем прилично със задачите си, като Орлите още в началото на новия сезон загатнаха, че трудно биха изпунали първата позиция и през новото първенство.

Тимът от Разград тръгна на скорост и в предварителните кръгове на Шампионската лига. Вече бе преодоляно първото препятсвтие – черногорският първенец Сутиеска, а Лудогорец е фаворит и в сблъсъка от втория кръг, в който съперник е шампионът на Ирландия Шамрок Роувърс.

Някога Шимунджа играеше като нападател, но онова, което направи впечатление в последните седмици е изчистената игра на отбора в дефанзивен план – Орлите не допуснаха нито едно попадение в 4-те си официални срещи на старта на сезона.

Вицешампионът ЦСКА София също възлага надежди на специалист отвъд западната ни граница. Миналия месец начело на тима застана легендата на Партизан Саша Илич.

Той обаче не разполага с толкова класни футболисти, а и по всичко личи, че ще му трябва време, за да привикне с някои особености на местното първенство. Колкото и близко да е то до сръбското. Големият въпрос, който витае на “Българска армия”, разбира се, е колко време ще получи Илич, за да разгърне вижданията си…

Бронзовият медалист Ботев (Пловдив) повери юздите на босненеца Азрудин Валентич, който преди приключението с Канарчетата беше работил като треньор само в Скандинавия.

В първия си сезон в Града под тепетата той се справи повече от задоволително, но опасенията на някои специалисти са, че Валентич бързо достигна зенита си и трудно би постигнал нещо повече с Канарчетата.

Представители на школата на Югославия са начело и на столичните Славия и Септември. И Златомир Загорчич и Славко Матич плуват в свои води у нас.

Заги дори притежава български паспорт и беше част от националния ни отбор при последното му участие на голямо първенство – Евро’2004. Матич пък е бивш играч на ЦСКА, а миналия сезон оглавяваше друг елитен тим – Арда (Кърджали).

Здрава българска връзка има дори наставникът на Хебър Фулвио Пеа. Преди вече доста години той беше асистент на именития Луиджи Симони в ЦСКА, като в няколко мача дори предвождаше Армейците.

Ясно е, че родните клубове вече предпочитат да залагат на чужденци, които познават местното първенство или поне са близки по манталитет.

ЗАПАЗЕНАТА БЪЛГАРСКА МАРКА

Треньорската професия у нас продължава да не се цени достатъчно, но поне е хубаво да се види, че броят на родните специалисти в Първа лига остава солиден.

Носителят на Купата на България Левски преживява ренесанс, а главният “виновник” за него безспорно е завърналият се на треньорския мостик Станимир Стоилов.

В Черно море Илиан Илиев продължава да върши чудесна работа, а Моряците и през този сезон са основен претендент за място в челната шестица, а така също и с добри шансове за продължителен рейд в турнира за Купата.

Амбицираният да запише най-силното представяне в историята си – ЦСКА 1948, също залага на утвърдено българско име в лицето на Любо Пенев, като освен това в неговия щаб са други популярни родни фигури и доказани специалисти.

Българското е предпочитано също в Локомотив (Пловдив), Берое, Ботев (Враца), Арда (Кърджали), Локомотив (София), Пирин и Спартак (Варна).

Интригуващо е, че начело на първите пет от споменатите тимове са бивши национални футболисти, а един от тях (Петър Хубчев) е предвождал националната формация и като треньор.

Александър Томаш, Росен Кирилов, Александър Тунчев и Станислав Генчев ще имат чудесна въможност да докажат още веднъж, че нашите наставници не отстъпват по умения на своите колеги от чужбина.

Големи надежди се отправят и към Красимир Петров (Пирин) и най-младият в гилдията – кормчията на новака Спартак (Варна) – Васил Петров.

Естествено, трудно е да се отрече, че единствените цели, които ще гонят и в Благоевград и Соколите, е запазване на елитния статут.

Едно е сигурно – стартиралият сезон 2022/2023 година се очертава да бъде изключително оспорван – както за място в Топ 6, така и в битката на долните етажи.

Коефициенти за всички мачове, както и куп други любопитни залози, могат да бъдат открити сред разнообразните оферти на Winbet.

И през този сезон букмейкърът се е погрижил да предложи изобилие от предложения, включващи ставки за краен изход, първо полувреме, брой голове, брой корнери, голмайстори и още много други.

ПЪРВА ЛИГА:

Клубове с чужди треньори:

Лудогорец – Анте Шимунджа (Словения)

Още по темата:

“Червеното” дерби в Бистрица приковава вниманието в efbet Лига

ЦСКА София – Саша Илич (Сърбия)

Ботев (Пловдив) – Азрудин Валентич (Босна и Херцеговина)

Славия – Златомир Загорчич (Сърбия/България)

Септември (София) – Славко Матич (Сърбия)

Хебър (Пазарджик) Фулвио Пеа (Италия)

Клубове с български треньори: 

Левски – Станимир Стоилов

ЦСКА 1948 – Любо Пенев

Черно море – Илиан Илиев

Локомотив (Пловдив) – Александър Томаш

Берое – Петър Хубчев

Локомотив (София) – Станислав Генчев

Ботев (Враца) – Росен Кирилов

Арда (Кърджали) – Александър Тунчев

Пирин – Красимир Петров

Спартак (Варна) – Васил Петров

Най-младият наставник в елита през сезон 2022/2023 година ще бъде предвождащият Спартак (Варна) Васил Петров, който е роден през 1986 година. “Ветеран” пък е старши-треньорът на Берое Петър Хубчев, който през февруари ще навърши 59.

Васил Петров (Спартак Вн) – роден на 5 юли 1986 г.

Александър Тунчев (Арда Кърджали) – 10 юли 1981 г.

Красимир Петров (Пирин) – 8 юли 1981 г.

Станислав Генчев (Локомотив Сф) – 20 март 1981 г.

Александър Томаш – 2 септември 1978 г.

Саша Илич (ЦСКА София) – 30 декември 1977 г.

Славко Матич (Септември) – 2 юли 1976 г.

Росен Кирилов (Ботев Враца) – 4 януари 1973 г.

Анте Шимунджа (Лудогорец) – 28 септември 1971 г.

Златомир Загорчич (Славия) – 15 юни 1971 г.

Азрудин Валентич (Ботев Пловдив) – 21 юли 1970 г.

Илиан Илиев (Черно море) – 2 юли 1968 г.

Станимир Стоилов (Левски) – 13 февруари 1967 г.

Фулвио Пеа (Хебър) – 10 февруари 1967 г.

Любо Пенев (ЦСКА 1948) – 31 август 1966 г.

Петър Хубчев (Берое) – 26 февруари 1964 г.

Снимки: start-photo.bg