На днешната дата – 27 юли, 56 години шеше да навърши един от незабривимите герои на българския спорт – непримиримият боец Трифон Иванов.
Не са малко футболистите, оставили трайна диря, постигайки значими успехи не само у нас, но и на международното поле.
Но трудно могат да се намерят такива като Трифон. Такива, които остават в сърцата на привържениците с неподправена човещина и характерно чувство за хумор.
Такива, които оставаха здраво стъпили на земята, дори след най-значимите успехи. Беше от онези, които никога не забравиха откъде са тръгнали.
На терена Туньо беше известен като железен и безкомпромисен бранител, който се раздаваше до последен дъх. Един от онези защитници, които имаха и афинитет към атаката.
Неслучайно той успява да се разпише още в дебюта си за националния тим – на 13 април 1988 година Трифон успява да порази вратата на ГДР в контролна среща в Бургас, играна пред 20 000 зрители.
Любопитно е да се отбележи, че Иванов пристига в черноморския ни град с… влак. В онзи момент той е единственият национал, който не притежава лека кола.
Туньо опъва мрежата на вратата на източногерманците, пазена от исполина Бодо Рудвалайт, след удар с глава след прецизно центриране от ъглов удар на Пламен Гетов.
Именно това е мачът, в който националният ни отбор открива нов диамант.
След него следват куп бляскави моменти – общо 76 участия, достигане до полуфиналите на световното първенство в САЩ през 1994 година и незабравими голове като спиращото дъха воле, направило безпомощен вратаря на Уелс Невил Саутъл и удивителния му гол с глава в решаващия двубой с Русия, който класира България на Мондиал’98.
Иванов ни напусна преждевременно на 13 февруари 2016-а, малко след като бе навършил 50 години.
Един от най-силните ни защитници беше повален от инфаркт, а кончината му опечали привържениците на всички родни тимове.
Името на Трифон ще остане записано завинаги със златни букви в историята на българския спорт!