google новини лого Последвай ни
Добави коментар
Димитров в пространно интервю за "Евроспорт"

Асът на българския тенис – Григор Димитров, даде обширно интервю за “Евроспорт”, в които коментира коронавируса, за плановете за семейство и отхвърлените оферти да се състезава за друга държава. Ето и какво всъщност разказа Гришо в рубирката “Гласът на играча”

За коронавируса:

“Когато ми казаха, че имам коронавирус, буквално останах без дъх. По това време се срещах с доста хора, включително семейства с деца. Първото, което направих, бе да ги уведомя. В това число и моето семейство.

“Но за щастие никой около мен не бе заразен. След това се замислих, че е добре да разпространя правилните сигнали, и то възможно най-широко, за да стигнат до повече хора. Можеше просто да си замълча и да се скрия, никой нямаше да разбере, че имам вируса.

Гришо: "Щастлив съм, че пиша историята на българския тенис" 1

“Но аз исках хората да са наясно за опасността, че може да се зарази всеки. Няма значение кой си и с какво се занимаваш. Нито в колко добро физическо състояние си.

“Вирусът дойде при мен в изключително неудобен момент. Пазих се много, бях положил страхотни усилия в тренировките точно към този период, след като вече бях излекувал контузията в рамото и можех да тренирам дори извънредно. Работех много здраво, за да наваксам за изпуснатото от периода с травмата. И тогава дойде заразата.

“И няма много какво да направиш в такъв момент… Взимаш мерките, минаваш през периода на възстановяване и имаш достатъчно време да се замисляш за много неща в кариерата и живота си. Имах доста време, наистина.

“Освен това се замисляш за това, че си уязвим, независимо как тренираш, как живееш, храниш се и се пазиш. Късметлият съм, че около мен имаше страхотни хора от семейството ми и щаба ми. Хора, които ме обичат. И така този период мина.

“Започнах пак да играя, но просто не бях тям. Не бях аз. И физически, и психически, просто не бях готов. Малко по малко се върнах към нормалното си състояние.”

За живота след тениса и личните планове:

“Мислих за много неща. Понякога неглижираме дребните неща около нас, малките моменти като някой изгрев или това да пиеш едно кафе с приятел. Приемаме ги за даденост, забързани в ежедневието си.

“Животът е динамичен, нормално е, и понякога ги забравяме. Сигурен съм, че след като този период на пандемия отмине, ще сме огледали всичко това и преоценили отношението си към тези дребни неща.

“Скоро ще навърша 30 години и ще излъжа, ако кажа, че съм мислил много-много за това. Но по някакъв начин съм развълнуван. Това не е възраст, в която си младеж, нито пък си стар.

“Влизаш във фаза от живота си, в която гледаш по различен начин на себе си и разбираш вече достатъчно добре това, което правиш и искаш да правиш. Отсяваш ненужните неща около себе си. Не губиш време, а правиш само това, което наистина е смислено.

“Физически се чувствам добре, а психически не се усещам като някой, който ще навърши 30 години. Това е добре, въпреки че определено съм по-зрял. Не знам и не мога да гадая какво ще се случи в бъдещето, но искам да продължа да играя, докато тялото ми позволява да съм на най-високо ниво.

“Тенисът е до време, знам го. Ние сме професионални спортисти и си имаме срок на годност. Сега изживяваме мечтата си, но като свърши кариерата ни, започва истинският живот.

Гришо: "Щастлив съм, че пиша историята на българския тенис" 2

“Извън тениса, да създам семейство е нещо, което също се задава, да се надяваме. Както и да правя други неща, които винаги съм искал да правя. Един ден, когато е време да кажа сбогом на това, което правя сега, ще вляза с широка крачка в следващото предизвикателство.”

За фондацията:

“Наскоро основах моя фондация, която се надявам да играе голяма роля в бъдещето ми. Винаги съм искал да го направя, просто сега бе точният момент.

“Когато растях като дете в България, майка ми ме взимаше от училище и минавахме край деца, които буквално нямаха никакъв шанс, никаква помощ отникъде. Питах я дали няма начин да им се помогне и тя ми каза: “Ако искаш един ден да им помогнеш, продължи да играеш тенис”.

“Неслучайно днес майка ми е директор на тази фондация. Ние с нея помним онези разговори. Тя има различно мислене от всеки човек, когото някога съм срещал. Разчупено, нестандартно.

“Нейната несломима позитивност и аурата са нещо, което за мен са непостижими. Няма по-добра личност за тази позиция. Не се замислих и за секунда за друг вариант.

“Все още подреждаме нещата около фондацията, искам дейността да е широка. Ще опитаме да покрием и помогнем на възможно най-много хора. Семейства, деца, възрастни. Това е предизвикателство за мен, но не се колебая да се захвана. Винаги съм мислил за себе си като за късметлия със семейството, което имам.

“Всеки от нас е помагал винаги и е допринасял заедно да вървим през трудностите. Искам по този начин, чрез тази фондация, да дам нещо на тези, от които съм взел много. Да наваксам за времето, в което съм липсвал на себе си и на страната си.”

За България:

“Да играя и представлявам България е много важно за мен. Моето семейство живее н родината ми и аз опитвам да се връщам там възможно най-често. Имал съм възможности да играя за други държави в кариерата си. Не една.

Гришо: "Щастлив съм, че пиша историята на българския тенис" 3

“Но съм горд с факта, че никога не съм взел такова решение. Горд съм, че съм българин, така е било винаги. Да, трябваше рано да напусна страната, за да преследвам мечтата си. Така се наложи. Но аз съм си същият човек, който тръгна от България толкова отдавна.

“Паспортът ми е български. Флагът ми е български. Аз съм част от тази страна. Щастлив съм да пиша историята на мъжкия тенис за нея, особено след всичко, което сестрите Малееви постигнаха в женския. Но фондацията е един начин да опитам да оставя наследство не само с това, което правя в тениса.”

Нещата от живота…

“Живеем в несигурни времена. Всичко се променя бързо. Но едно нещо, което си остава същото за мен като принцип е: Използвай всеки момент, живей за него.

“Излизай на сцената и давай 100 процента, независимо дали на корта или извън него. Във всичко, което правиш. Контролирай това, което е контролируемо. Това е, което можеш да направиш, нали!?”