Kaкво харесват българските олимпийци?

Популярното списание “Спринт” представи българските олимпийци по любопитен начин – акцентирайки върху техните приоритети и хобита извън спорта.

Сред най-големите ни надежди за успешно представяне на стартиращите тази седмица Олимпийски игри в Токио са състезателите ни в борбата.

В свободния стил България ще бъде представена от Георги Вангелов, при класиците ще разчитаме на Айк Мнацаканян и Кирил Милов, а при жените ще стискаме палци на изключително силен квартет – Миглена Селишка, Евелина Николова, Тайбе Юсеин и Мими Христова.

Ето как изданието описа борците, които ще защитават родния трибагреник:

Георги Вангелов

Роден: 29 юли 1993 г. в Раднево

Връх: Бронзов медалист на Световната купа в Белград (2020), носител на златния пояс „Дан Колов“ (2019)

Георги Вангелов е от малкото наши олимпийци, който е семеен. Дъщеря му Мария скоро ще навърши 4 години и е неговият най-голям фен.

Тя не пропуска срещи на татко си и много се ядосва, когато той загуби. „Да, сърди се на баткото, който ме е победил“, казва с усмивка Георги.

Малката вече прави и първи стъпки в спорта с тренировки по художествена гимнастика и много й харесва.

А съпругата му Ралица е мултифункционална, поела е всички домашни ангажименти върху себе си, само и само да може той да се концентрира върху подготовката за Токио.

“Желязна е,” признава Георги. “Ходи на работа, прави ремонт на апартамента и отделно се грижи за дъщеря ни, докато съм по лагери.“

Айк Мнацаканян

Роден: 14 октомври 1995 г. в Ахалкалаки (Грузия)

Връх: Бронзов медалист на световно (2019, 2018) и на европейско първенство (2019)

ММА е от спортовете, които Айк следи с интерес. Има приятели, които се състезават на професионално ниво. А самият той засега не мисли за нищо друго, освен за борба.

“Там имам още недовършени неща”, казва Айк.

Футболът също е сред предпочитаните спортове на нашия борец, Англия пък е неговият фаворит за титлата на европейското.

Самият Айк също обича да играе футбол. Но в последния мач борци срещу треньори, тимът, воден от Мнацаканян губи. А с това губи и облог от… 3 дини и два пъпеша.

“Всеки ден взимам по една диня и така за три дни ще се издължа – казва Айк с усмивка. “И все ме пипат, кога ще съм готов за реванш, а аз винаги съм готов.“

Кирил Милов

Роден: 27 януари 1997 г. в Дупница

Връх: втори на световно (2018) и европейско първенство (2019).

Екстремните спортове са в кръвта на младия борец. Кара сноуборд, мотори, колелета…Никога обаче не му минава мисълта, да ги замени с борбата.

Използва ги най-вече за разтоварване. Сред най-щурите му изживявания е 4-часово изкачване на връх в Рила с колело на гръб и после час и половина спускане.

“Дори не знам защо го направих и медал не ми даваха…”, казва Кирил Милов. Но пък се пробва на едно състезание по планинско колоездене на Витоша, където мери сили с професионалисти.

Горд е от себе си, защото без да познава трасета, финишира трети и взима бронз.

„Борбата ме научи на всичко и най-вече да не се предавам, да превъзмогвам себе си“, признава Милов.

Миглена Селишка

Още по темата:

Наглост без край: Запознат ли е Лечков със спортния живот в България?

Родена: 13 февруари 1996 г. в Дупница

Връх: Европейска шампионка за жени (2020), три пъти №1 в Европа за девойки (2013, 2014, 2015).

Числото 4 е любимото на Миглена Селишка. Именно с него е свързана и възходящата кариера в борбата на миньончето от Дупница.

През 2013-а в Скопие тя печели първата си евротитла. Тогава нашето момиче се състезава в категория до 44 кг, а на финала побеждава молдовка, от която има загуба, но този път печели с 4:4, след като взима последна точка.

Килограмите никога не са били проблем за Миглена, винаги е по-лека и не гладува за да влезе в категория. Но на един лагер във Франция тренира с по-тежка състезателка от нея, вади рамо, а травмата е на път да прекрати кариерата й.

Но треньорът Петър Касабов силно вярва в нея. И не бърка. Миглена става и №1 в Европа при жените, а сега е на път да сбъдне и олимпийската си мечта.

Eвелина Николова

Родена: 18 януари 1993 в Петрич

Връх: Европейскат вицешампионка (2019) и трета в Европа (2021)

Евелина Николова си има много женско хоби – маникюрът. И преди всяко голямо състезание по ноктите й изгрява я трибагреникът, я изрисуван медал.

Отворена е към предизвикателствата – рисува, танцува и обича да пее, макар че не винаги й се получава.  А преди години се впуска в друга авантюра – сумото, дори става европейска шампионка.

На едно държавно първенство пък се среща в абсолютна категория с една от най-добрите си приятелки Мария Оряшкова.

“Загубих, но пък спечелих да ме черпи с шоколад,  защото й дадох да ме…надвие ”, казва с усмивка Евелина, която признава, че никога не й е минавала мисълта да замени тепиха с нещо друго.

Тайбе Юсеин

Родена: 04 май 1991 Кубрат

Връх: световна шампионка (2018) и двукратна №1 в Европа (2018, 2019)

Запазената марка на Тайбе Юсеин са прическите. След всяко първенство тя е с нова визия. „Не променям нищо преди състезание, а след това. Така приключвам с нещо и започвам друго, на чисто.”

Капитанката на националките е и любителка на татуировките. Едната е част от молитва, която смята че й носи късмет. И с изключение на 2016-а няма година, в която да се е върнала без медал от голямо първенство.

“Стъпиш ли на тепиха, ако си добър – ще спечелиш”, смята тя.

Вътрешно в себе си обаче смята, че  има някаква сила, която и помага.

Фен е на книгите и в свободното си време не спира да чете, особено криминални романи.

Мими Христова

Родена: 19 юли 1993 г. във Враца

Връх: европейска шампионка (2020)

Мими Христова е боец в истинския смисъл на думата. За участие на игрите в Токио тя си осигурява квота в последния момент след 3 победи с туш на турнира в София.

А за предишната олимпиада в Рио стига до визата още по-драматично. Два часа преди кантара тежи 200 грама повече. Затова отнася и доста критики от треньора си Петър Касабов…

Но това само мотивира момичето от Враца. Шампионката влиза в категорията, печели три срещи, става първа и си осигурява билет за Рио. Оттогава досега тя променя категорията си и вече тежи 10 кг повече.

“Сега много добре се чувствам – казва с усмивка тя. – Не се ограничавам от нищо, пия си кафето сутрин и отивам на кантар. Докато другите, чакат да мине кантарът…“