Костадинов: “Дните в Байерн бяха върхът в кариерата ми”

Вицепрезидентът на БФС Емил Костадинов се върна с особено удоволствие към дните, в които носеше екипа на германския колос Байерн.

Днес баварците отбелязаха 25-ата годишнина от спечелването на Купата на УЕФА. През 1996-а Байерн надигра френския Бордо с общ резултат от двата финални мача – 5:1.

Именно Костадинов пък е един от героите на втората среща, която тимът от Мюнхен печели с 3:1. Легендарната “седмица” на България реализира едно от попаденията.

“Периодът в Байерн бе най-високото ниво, което достигнах в кариерата си”, казва Костадинов пред официалния сайт на баварците.

“Беше фантастичен период за мен като играч и вероятно най-високото ниво, което достигнах в кариерата си. Беше прекрасно чувство да съм част от отбора, който спечели Купата на УЕФА.

“Имах възможност да играя заедно с легенди като Лотар Матеус, Юрген Клинсман и Жан-Пиер Папен – играчи от световна класа, които ми помогнаха да се развивам. Не много хора могат да кажат, че са били част от семейството Байерн.

Още по темата:

Емо Костадинов заговори за израстване у родните футболисти

“Когато бях в Мюнхен, съотборниците ми бяха фантастични, но и треньорите, които бяха на друго ниво от това, което бях преживявал в други клубове.

“Имах възможност да работя с Джовани Трапатони, а след това с Франц Бекенбауер, който за мен е най-великият наставник, при който съм играл. Фактът, че вкарах гол за този велик клуб във финала за Купата на УЕФА все още ме кара да се чувствам горд. Това е нещо, за което всеки мечтае.

“Бекенбауер ми даде шанс и повярва в мен от първия ден, в който пое отбора. Подходът му към играчите беше страхотен. Успях да го опозная като треньор и личност. Бекенбауер винаги беше приятелски настроен към всички.

“Той дори получи почетно признание от нашата Национална спортна академия в София през 2000 г. Преди финала ми каза да бъда спокоен и да играя както обикновено. Винаги ще му бъда благодарен. Ако не беше той, може би нямаше да съм вкарал гол в европейски клубен финал”.

“Бях играл в предишните мачове и вярвах, че мога да направя нещо. Не бях нервен, но развълнуван. Жан-Пиер Папен, който замених за финала, дойде и ме окуражи.

“След това подадох на Мемет Шол за неговия гол с пета и след това и аз се разписах. За моя гол мога да кажа, че играта ми с глава често бе подценявана. Истината е, че вкарах доста голове с глава и често те изглеждаха добре. В този случай успях да намеря свободно пространство и перфектно да насоча топката. Това е един от най-прекрасните моменти в кариерата ми.”