google новини лого Последвай ни
Добави коментар
"Ако не беше публиката ни, клубът нямаше да го има", отсече той.

Стражът на националния отбор на България и Левски Николай Михайлов беше специален гост в предаването „Домът на футбола“ по “Диема“. Ветеранът говори за настроението в лагера на “лъвовете” след изминалите световни квалификации и моментната ситуация в Левски.

„Наистина, на мача с Украйна очаквахме такъв натиск. Разликата в класите и интензитета е голяма, няма какво да си кривим душата. Радостното е, че не допуснахме много голове, имаше доста шансове пред нашата врата. С колегата, който направи дебют, спасихме доста положения. Трябваше да завършим годината добре и подобаващо. Не се получи, макар че имахме добри резултати. Хикс с Италия, вкарахме гол на Украйна, недоразумението с Литва. За жалост, не завършихме годината подобаващо откъм резултати и откъм игра“, заяви Михайлов.

„Повтарям го и до ден днешен. Държавите около нас – Сърбия, Хърватска, Македония, като погледнете играчите къде играят и на какво ниво, тогава може да разбереш класата на самия отбор. Последните години мои съотборници все по-малко излизат в чужбина, камо ли да останат в продължение на няколко години. С Манолев сме играли дербита, Бодуров, Попов. Тогава играеш като равен с равен. Правихме добри резултати и бяхме близо до класиране, но не се получи. Сега разликата е голяма и се вижда“.

„Къса се някъде нишката и от ранна детска възраст. Рано го правиш прехода. Между 18 и 20 бяхме излезли в чужбина. Играл съм в Шампионска лига. Разликата е много голяма. Нивото е различно. Играл съм 9-10 сезона в чужбина и в 6 различни държави. Тогава беше нормално. Трябва да се работи. Съвкупност от треньори, агенти, много неща са. Не е само това, че нашите футболисти нямат класа“.

„За мен лично проблемът е, че може да направиш добър резултат срещу някой, но нямаме постоянство, защото нямаме тази класа. Има потенциал, но час по-скоро трябва да излязат в чужбина и да вдигат цялата класа на българския футбол и националния отбор. Душан Тадич, който е мой приятел, е капитан на Сърбия, но играе в шампиона на Нидерландия. Не играе в Чукарички или някой друг отбор“.

„Треньорите, особено в България, са с най-малка вина за случващото. Първо с какъв материал работиш и после всичко друго. Когато направихме хикс с Италия беше чудо, пребихме Грузия, сериозен отбор. Направихме два слаби резултата и сгъваш цирка. Това е нормално в България. Ние сме царе на празните приказки. Има потенциал в треньорския щаб. Трябва да му се даде време да работи и да се надгражда“.

„Винаги съм се стремял да давам максималното за всеки отбор, в който играя. Особено за Левски, ние сме дали всичко за този клуб. За съжаление, не успяхме да вземе трите точки срещу Ботев Враца. Всеки един мач се стремим да ги вземем. Подобряваме се в защита, но трябва да бележим голове. В началото на сезона проблемите бяха и отзад, и отпред. Сега стегнахме нещата в защита след идването на Станимир Стоилов, но не създаваме положения. Ние обаче сме без подготовка, лагери, наваксвахме спортна форма, но от януари Левски ще изглежда по различен начин с правилна подготовка и нужните хора, които ръководството ще вземе“.

„Имал съм спасени дузпи в Нидерландия. В Твенте имах  спасена дузпа в ШЛ срещу Тотнъм. Спасих дузпа на Ван дер Ваарт. Надяваме се да продължа, но нека да има по-малко дузпи. Правя всичко възможно да запазвам мрежата си „суха“.

„Костваше ми да седна сам със себе си. Да видя как да продължа. Имахме сериозен разговор с господин Сираков. Уточнихме си нещата. Промених начина си на живот, треньори, диети и всичко останало. Казах си, че има 3-4-5 години. Вече се вдига възрастовата граница  на вратарите“. „Трябваше да се стягам и да влизам във форма. Всичко това за един ден. Хорската обич не ме вълнува. Не мога като професионален футболист да изглеждам таса. Г-н Сираков ми каза точни и ясни неща в остър тон, които съм искал да ги чуя. Беше или-или. Беше точен разговор за една минута в тунела на стадиона, после имах сериозен разговор и с баща ми. Буквално за един ден реших за себе си. За 14-15 дена свалих огромно количество тегло. Това беше преди да подпиша с Левски. Имахме един ултиматум със г-н Сираков. Такава беше уговорката. Аз я спазих и подписах. Надолу съм оттогава с 16 кг“.

„Оптимално съм добре, така не съм се чувствал последните 3-4 години. Във всеки трансферен прозорец, откакто съм в Левски, съм имал по една-две оферти, но не бяха достатъчно добри, за да ги приема. Има разговори на различни места в момента. Когато му дойде времето, ще се разбере. Имам договор с Левски, изпълнявам си го. Ще седнем януари с ръководството. Левски за мен е приоритет във всеки момент. Въпросът е да се разберем. Комуникацията със г-н Сираков и Станимир Стоилов е ясна и бърза, за 30 секунди. Понякога със старшията се разбираме само с поглед“.

„Да спасим Левски и да го върнем на мястото му. Когато играех в Левски, той беше всяка година в Европа и беше страшилище. Когато ме нямаше, много неща се случиха. Не е там, където трябва да бъде. А тази публика заслужава, защото ако не беше тя, Левски нямаше да го има. Вървим стъпка по стъпка нагоре. Има още доста работа, която трябва да вършим. Гоним Купата и топ 6. На Левски друго не му отива освен да бъде шампион, но ситуацията е такава и трябва да я приемем“.

„Левски винаги играе за победа. Има от време на време колебания. Нямаме дълга скамейка, имаме млади момчета. От лятото всичко се случва в движение. Левски не е напълно готов, не може да не лъкатуши. Гледаме да играем стабилно, но някои пъти, с Враца заслужавахме победата, изпускахме си шансовете“.

„Лошото вече е зад гърба на Левски. Той ще си стъпи на краката, но е необходимо време. Левски ще изглежда различно напролет. Да вземе Купата и минимум топ 6. За мен е реално да се случи“, каза още Михайлов.