Ред-Бул дължи извинение на Албън и Гасли – не бяха те проблемът

Лятото на 2019-та година е и след само 12 състезания във Формула 1, “Ред-Бул” прави рокада на пилоти във втората си кола. В началото на сезона на мястото на напусналия Даниел Рикардо пристига талантливият французин Пиер Гасли от втория отбор на компанията – “Торо Росо”.

Пиер обаче записва поредица от неубедителни резултати и преди Гранд при на Белгия, на неговото място идва Алекс Албън, а французинът е пратен обратно в “Торо Росо”. “Ситуацията с Пиер е сложна, защото наистина смятам, че имаме кола, която може да победи “Ферари” през този сезон, но тичаме с “един крак”. Финиширане на шесто, седмо или осмо място няма смисъл за нас. Затова решихме да привлечем Алекс Албън на мястото на Гасли”, заяви тогава Крисчиън Хорнър, тийм директорът на “Ред-Бул”.

В края на годината обаче, въпреки някои добри представяния на Албън, вече като пилот на “Ред-Бул”, тайландецът завърши сезона с 92 точки в класирането. Гасли? С 95 …

Албън остана втори пилот в отбора и за следващия сезон, въпреки че не се качи на подиума нито веднъж в деветте си старта през 2019-та година с “биковете”, те му дадоха шанс и за следващата година. Резултатът обаче беше идентичен с този на Гасли. Албън беше далеч от темпото на Макс Верстапен, а заедно с това остана извън точките в цели четири състезания, макар при привличането му година по-рано Хорнър заяви, че “отборът вече има нужда от пилот, който да не прави грешки”. В края на годината Албън събра само 13 точки повече от миналия сезон, а Верстапен завърши със 109 пункта повече от него.

Решението? Нов пилот. Албън беше пратен в редиците на тестовите и резервни пилоти на компанията, а неговото място зае опитният Серхио Перес, който беше напът да сложи край на кариерата си, заради липса на оферти. Мексиканецът обаче влезе в синьо-червения болид няколко месеца след като записа и първата си победа в спорта и много специалисти очакваха той да е “под пара” и готов за битка за челните позиции през 2021 година. Нещо, което обаче към момента не потръгва.

Сценарият се повтаря за трети път – от началото на сезона се вижда, че болидът на “Ред-Бул” е по-близо от всякога до доминанта “Мерцедес”. Макс Верстапен и Люис Хамилтън си разменят победи и неизменно от началото на година те завършват на първото и второто място вече четири старта. Перес обаче има едно четвърто и две пети места, а на “Имола” дори не влезе в точките, оставайки 11-ти, което прави общ сбор от 32 точки.

Какво направи Гасли в първите си четири състезания? 11-ти, осми, шести, отпадане – 12 точки, а Албън записа две пети и две шести места, носейки му 36 точки.

Пилотите ли са проблемът тогава? Явно не.

Още по темата:

Ред Бул триумфира със световната титла във Формула 1 за шести път

Самият Крисчиън Хорнър не рядко пъти е заявявал, че болидът на “Ред-Бул” е “звяр, който е много труден за укротяване”. Анализаторите дори смятат, че колата е най-трудната за настройване, заради доста сложната аеродинамична постройка на автомобила. Всеизвестно е, че главният технически директор на тима Ейдриън Нюй е истинско гуру във въздушния тунел и успява винаги да намери най-добрите решения за оформяне на колата, за да бъде тя най-добрият аеродинамичен проект на пистите през сезона и това в повечето случаи носи със себе си настройки на шасито различни от всеки друг на трасето. Болидът на “Ред-Бул” например е един от малкото, който използва по-високо разположение на задната ос, което придава на автомобила по-високо притискане към пистата при висока скорост, тъй като към дифузьора влиза много повече въздух.

Това пък помага на отбора да настройва задното си крило на по-ниска височина при писти с повече прави и достигане на максимална скорост, без да прави компромис със сцеплението в завоите, тъй като подът носи допълнително притискане. Другите болиди, които използва стандартен под с еднаква височина на предна и задна ос, регулират задните си крила спрямо пистите – ако например са в Монако, ще използва високо крило, което да ги притиска към трасето, но няма да им позволи да развият максималната скорост на правите, които така или иначе липсват в Кралстовото. При състезанието на “Монца” обаче ще се получи обратното – ниски крила за повече аеродинамичност на големите прави, а в завоите се търси максималния компромис.

С постройката на пода си, която е малко или много статична за всички състезания, “Ред-Бул” разчита на постоянна скорост в средно бавните и бързи завои, докато на правите допускат да изостанат от съперниците си. Това е стратегия, която определено не е удобна за който и да е пилот. Един от тези, които обича да кара с постоянно притискане е Макс Верстапен. Нидерландецът е специалист да напипва точното сцепление в завоите и да ускорява много по-рано от съперниците си при излизане от крива, тъй като има на разположение повече притискане от колата. За пилот, обаче, който е карал няколко сезона в “традиционен” болид, е много трудно да се пригоди към факта, че може да ускори много по-рано при излизане от завой и също така, че не може да развие максималната на теория скорост на болида си, независимо каква настройка на задното крило ще избере.

Неслучайно Хорнър и компания близо десет години избираха пилотите си от втория отбор на компанията “Торо-Росо” (вече известен като “Алфа Таури”), тъй като това е единственият друг отбор със същата концепция на шасито и състезателите там малко или много са свикнали с това поведение на пистата. Другата причина, разбира се, е че всички тези пилоти са част от тяхната академия за развитие. Разликата в представянията на пилот в “Торо-Росо” и “Ред-Бул” обаче идваше от много по-сериозната мощност, която имаха на разположение при “големия брат”, заедно с по-сложни настройки на колата и не на последно място – по-големите очаквания.

От доста време в средите обикаля шегата, че скоро “Ред-Бул” трябва да се преименува на “Макс Верстапен Тийм” и докато в началото това се приемаше за просто една закачка, заради далеч по-доброто представяне на нидерландеца спрямо съотборниците му, сега това става все по-логично звучащо. Очевидно е, че болидът на “Ред-Бул” година след година се проектира по начин, който пасва на стила на каране на Макс, който определено е ефективен, но е много рядък в съвременната Формула 1.

Агресивната атака на пистата и минаването на повечето завои на пълна газ носи резултати в едната кола в синьо и червено, но ако хората в Милтън Кийнс искат отново да видят трофей от шампионата при пилотите или при конструкторите, е редно да се замислят дали тактиката е работеща, тъй като последните години Люис Хамилтън спечели не малко победи заради присъствието на Валтери Ботас като “уингмен”, който да разваля стратегията на Верстапен и да го ангажира с проблеми на пистата. Съотборниците на Макс обаче бяха далеч от тези битки в челото и борбата беше неравна. И продължава да е такава. “В момента тичаме с “един крак”. Това са думите на Крисчиън Хорнър през август 2019-та година. Близо две години по-късно не се е променило много. И най-малкото, което “Ред-Бул” е редно да направят е да се извинят на Албън и Гасли. Очевидно не са били те проблемът.