Сакалиев прогнозира чиста победа на ЦСКА в мача за Суперкупата

Бившият футболист на ЦСКА и един от любимците на „червените“ фенове – Стойко Сакалиев, говори в предаването “Код Спорт” по TV+. Бившият нападател даде мнението си по актуалните теми, свързани с клуба от „Армията“, а също и за битката за президентския пост в БФС и Евро 2020.

– Здравей Стойко, известен си като един от най-големите фенове на ЦСКА сред футболистите и не го криеш никога! Как виждаш отбора преди старта на сезона? 
– Първо искам да кажа, че успях да гледам почти всички мачове на ЦСКА от тяхната подготовка. Видях доста интересни неща, които Любо Пенев е наложил в състава, доста експерименти. Надявам се отборът да е подготвен на такова ниво, на което да покаже добър и стойностен футбол и наистина да бъде надграден от миналата година. Надявам се двубоите, които предстоят и най-важният с Лудогорец да бъде добър за нас и най-важното – да го спечелим!

– Каза за Лудогорец – в събота е мачът за Суперкупата, а „зелените“ вече не са изявен фаворит срещу ЦСКА. Каква е прогнозата ти за този двубой? 
– Правилно каза, че не са изявен фаворит. Направиха добри трансфери, но за мен ЦСКА е по-стойностният отбор, по-комплектованият. Надявам се искрено ЦСКА да победи и прогнозата ми е 2:0 или 3:0 за „армейците“!

– Мачът ще е на „Васил Левски“ и съответно публиката на ЦСКА ще е много повече – доколко тя има значение? 
– Това мен изобщо не ме притеснява, нито ръководството и футболистите. Важното е „Васил Левски“ да бъде пълен с фенове на ЦСКА. Знаем, че Лудогорец нямат фенове и никога няма да имат. Много добре знаем по какъв начин е направен отборът, но това е друга тема. Ако публиката е на стадиона, със сигурност ще повлияе на отбора, ще го подкрепи и съм сигурен, че ще бъдем победители.

– Каза, че си гледал повечето мачове на ЦСКА в Австрия. Какви впечатления оставиха у теб футболистите? Резултатите не бяха чак толкова убедителни. 
– Да, те не бяха чак толкова убедителни, но може би с оглед на това, че както и аз като футболист знам, че в такъв подготвителен период, независимо кой е старши треньор, има някакви идеи в главата, които ги прилага по време на тази подготовка. Хареса ми това, че момчетата, особено в първия мач, който играха срещу Олимпиакос, показаха едно агресивно лице, бързи идеи, бързи контраатаки, които на мен ми харесват. Бърз контраатакуващ футбол. Предполагам, че Любо Пенев ще доизглади още неща и ще окомплектова най-доброто, за да може отборът на ЦСКА да побеждава във всеки един мач.

– Като бивш нападател, как гледаш на сегашната атака на ЦСКА? 
– И преди имах наблюдения върху самата атака. На мен още ми липсват един-двама по-скоростни футболисти, защото за мен ЦСКА, както досега, трябва да играе бърз и скоростен футбол. Ние ги имаме тези футболисти, но е хубаво да имаме поне още един, за да може да има по-голяма конкуренция и атаката да бъде най-мощното оръжие на ЦСКА.

– Налични централни нападатели в момента са Бисмарк Чарлс и Ахмед Ахмедов. Джорди Кайседо ще се забави заради Копа Америка. Това може ли да бъде проблем в началото на сезона? 
– Мисля, че не. Те са доказани футболисти, през изминалия сезон записаха доста добри мачове и съм сигурен, че са направили добра подготовка. Тепърва предстои да видим какво ще се случи. Надявам се да са здрави и наистина да съумеят бързо да влязат в този игрови ритъм, за да може да отбелязват важните голове за ЦСКА.

– Доста офанзивни футболисти напуснаха, но и доста дойдоха – кой от новите ти прави впечатление? 
– Тиаго за мен беше основен футболист, който градеше играта на ЦСКА. Но сега смело мога да заявя един футболист – Варела, който лично на мен ми прави изключително силно и добро впечатление. Технически е много добър, много добре вижда играта, бързо се освобождава от защитника и моментално гледа да подаде топката в чистата позиция на нападателя и това много ми харесва.

 – През миналия сезон ЦСКА влезе в групите на Лига Европа и събра 5 точки, после взе купата на България, но титлата все още остава далеч. Кога ще свърши това чакане? 
– Да ти кажа честно, от доста години се надяваме ЦСКА да направи отбор, който да бъде наистина шампионски, за да може да се спечели тази титла. Пак казвам, че ще е доста трудно, но знаем, че в България по някой път нещата стават по другия начин и Лудогорец по всякакъв начин пречи на нашия клуб, пречи изцяло и на футбола в България с неговите подмолни игри. Това е лично мое мнение, никого не искам да ангажирам. Рано или късно този балон в Разград ще се спука и всичко ще си дойде на мястото. Надявам се да се случи по-рано. Отборът ни е добър, така че ще видим дали тази година ще имаме сила и възможност.

– Кое е най-важното, което ЦСКА трябва да надгради? 
– Може би най-важното е колективът да стане още по-сплотен. Момчетата, които излизат на терена да бъдат още по-мобилизирани и да знаят за какво играят.

– ЦСКА загуби доста точки срещу по-слабите отбори и играеше по-силно срещу силните. Не беше ли това „препъни камъкът“ в битката за титлата? 
– Да, тук съм съгласен с теб, защото когато един отбор иска да става шампион, трябва да допуска изключително малко грешки по време на шампионата. Надяваме се този път това да не се случва, да са си видели грешките както футболистите, така и треньорският щаб. Въпросът е да не се пречи на ЦСКА от други хора, които имат злонамерени погледи срещу нашия отбор, да не се пречи да се развива. Ако спре това, ЦСКА има пълната възможност да стане шампион на България.

 – Често те виждаме на стадион „Българска армия“, на мачове на деца най-вече, дори веднъж награди малките с торта за спечелена купа. Какво те води толкова често на стадиона? 
– Моят най-добър приятел, който ми е като второ дете, Христо Юнгарев често го водя на тренировки, защото искам да му покажа какво е духът, какво е ЦСКА и да го запаля за самия футбол. Да има желанието и амбициите един ден да стане голям футболист и да играе на „Армията“.

 – Какво мислиш за школата на ЦСКА, след като очевидно имаш наблюдения? 
– За мен лично липсват естествени терени. Да, децата имат някакви условия, но основното е, че една спортна база, за да може да се направи, трябва да има и изкуствени терени, и естествени, балон трябва да имат децата. Но всички знаем, че за да се случи това, трябва да се направят много промени – да се построи новият стадион, да се даде разрешение от министерство на спорта това нещо да се случи, за да може да има тази спортна база.

– Вярваш ли, че това ще стане един ден? 
– Силно се надявам това да се случи, за да може най-накрая да имаме един красив стадион. Надявам се чисто политически това да не пречи на отбора да се развива, но според мен рано или късно всичко ще си дойде на мястото.

– Говориш като човек, който все едно цял живот е бил на „Българска армия“ – откъде идва любовта ти към ЦСКА? 
– Любовта ми започна от четвърти клас. Преди много, много години в един мач между ЦСКА и Черноморец (Бургас) ме спечели не толкова играта, защото тогава бях малък, колкото публиката. Така постепенно буквално се влюбих в този отбор. И до ден днешен съм щастлив, че любовта е взаимна – от ЦСКА към мен и обратно.

– Как завърши този мач? 
– Не си го спомням, бях четвърти клас. Мисля, че ЦСКА биха с 2:0. Даже Христо Стоичков още играеше в ЦСКА.

 – Кой ти е любимият футболист в историята на ЦСКА? 
– Е, кой – Христо Стоичков!

 – Поддържаш ли контакт с него? В момента Стоичков е доста активен в подкрепата си към ЦСКА. 
– Следвам неговите постове, следвам неговите страници. Използвам и неговите аксесоари – портфейли, дрехи, екипировки. За мен това е една голяма емблема, една голяма марка!

Още по темата:

“Червеното” дерби в Бистрица приковава вниманието в efbet Лига

– Кой е любимият ти мач за ЦСКА? Не игра чак толкова много в клуба, но все пак… 
– Един от любимите ми мачове е този със Стяуа. Първо, защото атмосферата на стадиона беше невероятна. Второ, имахме възможност да ги елиминираме, но малшанс ни попречи това да се случи. Мачът с Байер (Леверкузен), когато ги елиминирахме. Беше невероятен момент не само за мен, но и за цяла България! Моментът, когато се класирахме, когато стадионът пееше, подкрепяше ни. Мачът с Ливърпул също беше невероятен. Няма да забравя, че след срещата на „Анфийлд“ дори и феновете на Ливърпул ръкопляскаха за играта, която показахме. Това са мачовете, които никога няма да забравя, докато съм жив.

 – Яд ли те е, че можеше по-рано да дойдеш в ЦСКА и защо не се случи това? 
– Яд ме е. Имах тази възможност още през 2003 г. Тогава имаше доста перипетии. Наистина нямам пълната яснота, защото тогава г-н Христо Порточанов беше и президент, и мениджър, той отговаряше за нас. Не знам вече какви са били уговорките от страна на ЦСКА и най-вече с хората, които провеждаха тези разговори. Така се е случило, но това не означава, че пак няма да се върна на „Армията“ по някакъв начин.

– Виждаш ли се един ден на „Армията“? 
– Дали днес, дали утре, дали след известно време силно се надявам да имам тази възможност и това да стане. Най-вече хората да пожелаят това, за да може да стъпя на „Армията“ отново.

 – Доста често влизаш в словесни спорове в социалните мрежи с Левски. Какво мислиш за ситуацията на „Герена“? 
– Трагично-жалка от гледна точка на това, което виждам отстрани. Нямат нужните ресурси, по изкуствен начин опитват още да дишат, не знам докога ще е така. Искрено го казвам – надявам се Левски да има възможността да се съживи, за да може да се получават истинските и стойностните мачове между ЦСКА и Левски.

– Пътя на ЦСКА ли трябва да изминат? 
– Може би, да, защото не може цял живот да им се помага по един или друг начин. За да могат да бъдат там, където са били, когато имаше силни двубои между двата клуба, трябва да извървят пътя от самото начало.

– Вече започна треньорска кариера в Септември (Симитли). Смяташ ли да се развиваш на това поприще? 
– Започнах, но има още време. Доста път трябва да се измине, за да бъда там, където аз искам да бъда. Имам още две години, през които трябва да премина моето образование, за да мога да си взема нужните документи и лиценз. Лека-полека следвам моя път и се надявам да дойде момент, когато ще стана и старши треньор.

 – От кой треньор си научил най-много в кариерата си и би го прилагал в бъдеще? 
– Естествено, това е човекът, който най-много ме желаеше на „Армията“ и ме привлече – Стойчо Младенов. Харесвам неговия атакуващ, агресивен футбол. Харесва ми, че при него имаше изключително голяма дисциплина и това може би е в основата на успеха на всеки един отбор. Харесвам това, че от нищо не се страхуваше, успяваше да мобилизира и да мотивира футболистите преди всеки един мач.

 – Предстои битка за президент на БФС – ти имаш връзки с двама от кандидатите. Да започнем с футболния ти баща Христо Порточанов. Той би ли се справил, ако бъде избран? 
– Да, защото има ръководен пост, отговорен човек е, честен. Познавам го изключително много добре и знам, че ако се захване с нещо сериозно, той го кара докрай. Мисля, че той е подходящият човек за президент на БФС, защото не само на мен, а на цялата футболна общност омръзна да гледа този смях.

 – Някои казват, че Порточанов от дълго време не е във футбола – проблем ли е това? 
– Не мога да кажа, че това е проблем, защото всеки един човек знае още във времето, когато беше президент на Нефтохимик какво направи, как разви отбора и докъде го извиси. Това, че в някаква ситуация си е дал почивка, не означава, че неговите качества са го напуснали. Смятам, че ако един ден той встъпи в длъжност в БФС, ще направи футбола в България много по-стойностен и много по-качествен.

– Вярно ли е, че във времената на славния Нефтохимик ти си бил най-глобяваният футболист от него? 
– Да, най-глобяваният, най-наказваният, но и най-обичаният!

– За какво най-често те наказваше? 
– Може би дисциплината – ако закъснееш за тренировка или примерно нещо не направиш както трябва на тренировка. Бях на 20 години и си позволих да си изруся косата, беше модерно сред тийнейджърите. И тръгвайки на лагер за Смолян, той влезе в автобуса, видя ме и ми каза: „Не искам такива (да не казвам думата) „мъже“ в автобуса! Отиди се подстрижи и тогава ще заминеш на лагер!“ Така и стана – подстригах се нула номер и отидох на лагер.

 – Кандидат е и Димитър Бербатов, с когото беше в националния отбор. Мислиш ли, че с натрупания от него опит в чужбина той би могъл да се справи? 
– Митко Бербатов е един доказан футболист и човек най-вече. Има изключително силни позиции в Европа, да не кажа и в целия свят. Всеки знае кой е Бербатов. Надявам се наистина, ако има възможност и се случи това да се решава между един от двамата, а да не си остане старото ръководство. Мисля, че е прекалено млад, но пък младостта може и да му помогне за този отговорен пост. Вече всичко е въпрос на време – догодина са изборите за президент на БФС и се надяваме да спечели най-добрият.

– Може ли въобще някой да бутне Борислав Михайлов? 
– За мен всичко е възможно. Такъв въпрос се задаваше и когато Батето беше президент на БФС. Няма нищо вечно. Вечни са само египетските пирамиди и Великата китайска стена. Така че всичко идва с времето си. Надявам се това време да дойде по-бързо и неговият ръководен пост в БФС вече да приключва.

– Да завършим с европейското първенство. Знам, че Ювентус ти е любимият отбор. Означава ли това, че си за Италия на финала? 
– Естествено! Аз съм за Италия още от 1990 г., от световното първенство, което се проведе там, оттогава те ме спечелиха. Да, надявам се тази година Италия да стане европейски шампион, макар че англичаните малко ги побутват до този финал. Жалкото е, че мачът ще се играе на „Уембли“, няма да бъде честно за фенската маса. Но за мен Италия е много по-стойностният и по-добър отбор, показва градивност и постоянство, което може да направи така, че да станат европейски шампиони.

 – А как те спечелиха през 1990 г.? 
– Тогава имаше малко по-големи от мен батковци в комплекса, в който живеех, и ми казаха да гледам Роберто Баджо, Виали, Раванели, Анчелоти, Малдини… Бях още дете, на 10-12 години, и може би страстта, начинът, по който се изразяват, головете, начинът, по който пеят химна… Така чисто по детски ме запалиха.

– Какви нови тенденции видя на европейското първенство това лято? Кое те впечатли? 
– Бих казал кое не ми хареса – това, че всички мачове бяха пръснати в цяла Европа. За мен това не беше правилно. Впечатли ме в мача между Дания и Финландия как публиката остана безмълвна, футболистите на Дания пазеха своя съотборник да не бъде сниман от феновете и журналистите и най-вече тяхната страст да излязат от тази неприятна ситуация и да стигнат до полуфинал, а Дания заслужаваше да бъде и на финал!

 – Кой футболист най-много те впечатли на европейското? 
– Впечатли ме футболист от Чехия, изключително борбен и здрав, който съумя да отбележи пет гола и направи силно европейско първенство. Друг футболист, когото мога да отлича е Киеза, защото съм фен на Ювентус. Ерудиран, силов, бърз футболист с добра скоростна техника и човек, който играе с голямо сърце.

 – И на фона на това, което видя на европейското първенство, липсва ли България на него? 
– България на мен винаги ми липсва на такива форуми. Надявам се по-скоро да се случи така, че България да се върне там, където е била през 1994 г., както си спомням. Когато играеха големите футболисти, а ние бяхме деца. Но това ще стане, когато изцяло се промени цялата футболна политика в България, а именно смяна на цялото ръководство на БФС.