Камен Алипиев
БНТ

Мъжкото баскетболно първенство ще завърши до една седмица - това е моята скромна прогноза в деня, в който стартира финалната серия. Под нея може да се подпише всеки, но въпреки предизвестения край, за който си говорихме още преди началото на сезона, можем да кажем, че този път беше по-интересно. Имаше няколко равностойни отбора, напрегнати мачове, изненадващи развръзки и дори няколко скандала. Номинацията за глупост на годината безспорно е за шефовете на Левски, които уволниха Любо Минчев и Стоян Божанков. За щастие прогнозите ми за бърз срив в редовния сезон не се сбъднаха, но че решението на Юлия Боянова и Данаил Петров е лишено от здрав смисъл, се видя в полуфиналите. Там пълният с проектонационали тим на сините извърши ритуално самоубийство. Единственото по-странно мениджърско решение от началото на 2008 засега принадлежи отново на Левски, но на футболния, където взеха бодър пример от баскетболните си колеги и също предприеха интересни мерки. Но темата днес е друга - започва финалът и е редно да отдадем дължимото на Балкан и Георги Младенов. Въпреки че преминаха през финансова криза и дори бяха заплашени със служебни загуби заради неплатени на федерацията такси, ботевградчани не се оплакваха, че са претренирани и преуморени, че атмосферата в отбора е лоша... Те просто играха. Играха през целия сезон и въпреки (моля да ми простят, но това е факт) че разполагаха със значително по-лимитиран състав и много по-малко класа от Левски, Спартак (Пл) и дори Черно море, стигнаха до спора за титлата след 19-годишно прекъсване. Поглед към последната шампионска генерация на Балкан от 1989 година ни показва повече талант, но и къса пейка. Тогава на звездите Сашо Везенков, Венци Славов, Емо Йонов и Данчо Колев също помагаха баскетболисти, които мнозина не брояха за живи - Коки Пеев, Герасим, Кольо Фампърски, но отборът на Иван Андреев имаше сърце и невероятен дух. Като прибавим към това железните защита и дисциплина, се получава печелившата смес, която очевидно още витае в зала "Балкан". Смес, дала криле и на сегашния отбор, който използва объркването в редиците на Левски и взе полуфинала с 3-0, сътворявайки най-голямата сензация в шампионата. Сензация, в чиято основа стои Георги Младенов. За него това е не само най-големият успех в кратката му треньорска кариера. Това е доказателство, че може да работи добре, а и частичен реванш за това, че в Левски, отборът, на който даде толкова много, така и не намериха време да му направят бенефис. Георги успя да предаде на играчите си своя изумителен състезателен дух. Волята му за победа (той не обича да губи дори на карти) вече е част от манталитета на играчите му и независимо че всичко в предстоящата серия с Лукойл Академик изглежда кристално ясно, ботевдгардският тим едва ли ще се предаде без бой. Братята Лилови (Иван безспорно е най-прогресиралият играч у нас този сезон), Павле Болковац и изключителният Дуейн Мортън не са нито толкова скъпи, нито толкова добри като Перо Антич, Уили Дийн III, Ристе Стефанов, Лари О'Банън или Ненад Чанак, но за сметка на това нямат какво да губят срещу Лукойл. Шампионите започнаха първенството с обещания за лансиране на млади играчи, но в края на сезона дори минутите на звезди като Тошко Стойков и Тенчо Банев са свити в полза на чужденците (изключение прави Тошко в полуфиналната серия срещу Спартак). Въпреки това академиците продължават да са с класи над останалите, които не могат да се мерят с тях нито по бюджет, нито по база, организация и амбиции. Колкото и клиширано да звучи, финалът ще е поредното издание на битката между Давид и Голиат и макар че не са въоръжени с прашки, балканци трябва да опитат да вземат поне един мач, дори само за да гледаме още малко баскетбол.