Десетте най-добри селекционери на Евро 2020

Да бъдеш национален селекционер изглежда невероятно предизвикателство. Без възможност за трансфери и бюджет за оформяне на отбора и промяна на стила му, най-важната черта за един треньор на национален отбор е да извлича максимума от наличното, с което разполага.

Още по темата:

Лекарят на Лудогорец получи голямо признание от УЕФА

Имайки предвид и, че селекционерите винаги разполагат с крайно недостатъчно време да работят с футболистите, които са селектирали, работата им изглежда далеч по-сложна от тези на клубните наставници. Макар, че е трудно да се сравняват селекционери, заради разликите в класата на футболните нации, все пак се опитахме да изградим нашият топ 10 на треньори, които ще изведат отборите си това лято на Евро 2020:

10. Ярослав Шилхави (Чехия) Това е може би най-неизвестното име в този списък. 59-годишният Шилхави никога не е играл за или ръководил отбор извън Чехия. Под неговото ръководство обаче чехите са едни от най-сериозните подводни камъни на Европейското първенство това лято. Шилхави е треньор от 2018 година и успя да се справи със задачата да продължи позитивната серия Чехия да играе на всяко европейско до момента. Що се отнася до тактиката, предпочитаната от него формация е 4-5-1, въпреки че срещу по-слаби отбори може да подреди футболистите си и в 4-4-2. С футболисти като Патрик Шик, Томаш Сучек и Владимир Куфал, Шилхави може да се бори не само за едно от най-добрите трети места, а и за второто в компанията на Англия, Хърватия и Шотландия.

9. Владимир Петкович (Швейцария) Петкович не е изпитал много моменти на триумф в треньорската си кариера, като успехът с Лацио за Купата на Италия през 2013г. е единственият му голям трофей. Треньорът на Швейцария обаче е един от най-опитните специалисти в международния футбол. Петкович пое Швейцария през 2014 година и под негово ръководство “часовникарите” се класираха на елиминациите на Евро 2016 и Мондиал 2018. Той е известен с това, че залага на силни флангови футболисти, които позволяват на Швейцария да играе атакуващо с 3-4-1-2, но и добре прибран в защита при 5-2-1-2.

8. Златко Далич (Хърватия) Златко Далич може би е наясно, че това ще бъде най-трудният му турнир до момента. Тъй като златното поколение на страната е много близо до залезите на кариерите си, това изглежда като последният им шанс да направят нещо значимо на международната сцена. Далич бе назначен през 2017 година и изведе Хърватия до неочакван финал на Мондиал 2018, елиминирайки по пътя си Англия и Аржентина.  Тъй като по-голямата част от отбора му е на или над 30 години, той ще залага на хора като Мислав Оршич и Домагой Брадарич да внесат нужната агресия и енергия. Тактически, Далич е изкусен специалист и може да надхитри всеки един съперник.

7. Роберто Мартинес (Белгия) Мартинес е известен най-вече с това, че изведе Уигън до безпрецедентна купа на ФА Къп през 2013 година, но сега той има много по-тежката задача да оправдае огромните очаквания към Белгия на Евро 2020. Периодът му начело на “червените дяволи” (но не онези, а белгийските) до момента е сравнително успешен. Той изведе Белгия до третото място в Русия преди три години, побеждавайки Англия на малкия финал, след като беше победен на полуфиналите от бъдещите шампиони Франция. Само три месеца след загубения си полуфинал белгийците се изкачиха до №1 в ранкига на ФИФА за нации, където са и до момента и със сигурност ще успеят да защитят при успех това лято.

6. Гарет Саутгейт (Англия) Решението Саутгейт да поеме “трите лъва” през 2016 година определено беше прието с известна доза скептицизъм. След като отговаряше за юношеската формация на Англия до 21 години, бившият защитник имаше някакъв, но не и голям опит с национална селекция. Трите сезона с Мидълзбро, които завършиха с изпадане бяха единственото, което той имаше на името си. На Мондиал 2018 обаче той изведе отбора си до полуфиналите и изгради сериозни основи за успех в “трите лъва”. Някои може би още се съмняват дали той има нужното тактическо виждане за играта, но той определено доказа за тези пет години начело, че далеч не е на пейката на Англия случайно и може да изведе този отбор до успехи.

5. Йоаким Льов (Германия) Това ще бъде последният турнир на Льов начело на германската машина, която той сам създаде и ще предаде палката на Ханзи Флик. Льов ще бъде запомнен както с големите си успехи, така и с големите си разочарования начело на Маншаафта. Приносът му за световната титла през 2014 година е огромен и ще трябва да забрави кошмарът от Русия четири години по-късно. Льов със сигурност даде ново начало на германския национален отбор след 2018 година и този състав изглежда гладен да започне отново да печели и Евро 2020 е първата му хапка. Той обаче има трудната задача да се справи без няколко ключови защитника. Футболният интелект на Льов обаче би трябвало да му помогне да се справи с тези трудности и отново да прати Германия сред най-добрите.

4. Роберто Манчини (Италия) Може би никой не го очаква, но Италия може да бъде много силна това лято. Това до голяма степен се дължи на работата на Манчини начело на “Скуадра Адзура”, който успя да създаде от силно младо поколение италиански футболисти един много солиден отбор. Преди да се заеме с Италия, Манчини натрупа сериозни успехи на клубно ниво като вдигна пет купи на местно ниво с Интер, а след това изведе и Манчестър Сити до първата им титла от Висшата лига. Сега, начело на Италия, той смеси по отличен начин опит с младост в отбора и изгради най-вече безпощадна полузащита, където основният диригент е Марко Верати.

3. Фернандо Сантош (Португалия) Сантош е в треньорския занаят още от 1988г., но нито един от отборите му допреди не е бил толкова атрактивен колко “мореплавателите” под негов контрол. Начело с Кристиано Роналдо, Португалия има богатство от талант по целия терен, а производствената линия на нови футболисти в страната изглежда не се бави. Сантош изведе Португалия до триумф на Евро 2016, а след това и в Лигата на нациите през 2019 година. С хора като Рубен Диас и Жоао Кансело, треньорът има готови победители в защитата, а в същото време напред са фигури като Кристиано Роналдо и Бруно Фернандеш, които могат да решат всеки мач с едно действие.

2. Луис Енрике (Испания) Испанският селекционер Луис Енрике ще дебютира на голям футболен форум начело на страната си, но вече има сериозни успехи като клубен треньор след като ръководи Барселона и Селта Виго. Енрике изведе Барселона до требъл през 2014/15 година, което му донесе и наградата за най-добър треньор на ФИФА за същата година. След това каталунците спечелиха и домашен дубъл, а начело на “Ла фурия” той взе няколко смели решения – той е без нито един играч на Реал (Мадрид) на това Европейско и също така извика 24 футболисти в групата си, макар да има възможност за 26. Предстои да видим дали тези решения ще са печеливши, но Енрике е треньор, който рядко действа без да обмисли всеки свой ход.

1. Дидие Дешан (Франция) Да извлечеш максимума от всичките си налични таланти е една от ключовите задачи на националния селекционер и Дидие Дешан научи това по трудния начин. След като пое Франция през 2012 година, той загуби от Бразилия на Мондиал 2014 още на 1/4-финалите. Две години по-късно получи най-големия си удар, след като изведе страната си до финала на домашното европейско, но загуби с 0:1 от Португалия с отбор, който изглеждаше непобедим. Забавянето обаче си струваше, след като първият голям трофей, който Дешан вдигна беше световната титла през 2018 година. Това, което е най-впечатляващото при Дешан е, че той използва футболисти, които на пръв поглед не биха били основен избор на други треньори, само за да запази баланса на отбора такъв какъвто трябва да бъде. Най-добрият пример беше използването на Оливие Жиру, въпреки че имаше по-силни опции в атака, а Блез Матюиди също беше извикан в Русия, въпреки че имаше кошмарен сезон в Ювентус. За един селекционер е трудно да не избере играчи с големи имена и визитки вместо такива, които ще са по-полезни на отборната игра, но изглежда това е умение, което Дешан притежава и го използва отлично. Той реши да включи в групата си Карим Бензема след дълги години пауза. Как ще се отрази това, предстои да видим. След като вдигна световната титла през три години и със запазен почти същия титулярен състав, всичко друго освен още един трофей това лято за “петлите” ще бъде сметнато за провал.