Последвай ниНа днешния 30 декември се навършват 90 години от рождението от може би най-ярката фигура в българския футбол от 50-те и началото на 60-те години на миналия век – Панайот Панайотов. Или просто Гацо Панайотов…
Роден през 1930 година, той расте в столичния квартал “Хаджи Димитър” и от съвсем малък обожава да тича след топката. Заедно с брат си Асен Панайотов-Цекето са двама от най-добрите юноши на кварталния тим Спортист.
През 40-те години двамата вече са известни в цяла София, а и в страната. Стигат до финала за Републиканско първенство през 1943 година, където отстъпват на Локомотив (София). Гацо е още в крехка възраст, но постепенно се налага в мъжкия състав и става несменяем титуляр.
През 1949 г. при последвалото обединение между СК Спортист и СК Средец новият клуб, в който продължават да играят Гацо и Цекето, е ДСО Червено знаме.
В квалификационния турнир за определяне на петте отбора от София за влизане в новосформираната А републиканска група през късната есен на 1949 г. в решаващия мач между ДСО Червено знаме и ЦДНВ Гацо бележи изравнителен гол от дузпа за 2:2 в последната минута на мача!
От пролетта на сезон 1950 е взет в представителния отбор на армейския клуб. В първите две години на 50-те се поставят основите на големия червен тим. Постепенно са освободени някои от героите от първата шампионска титла от 1948 година – Нако Чакмаков, Никола Божилов, Димитър Цветков, Стоян Минев.
Привлечени са нови, млади, надеждни и перспективни футболисти. Под умелото ръководство и строга армейска дисциплина старши треньорът Крум Милев-Чичето постепенно изгражда и формира Златния отбор на ЦСКА.
Гацо ще стане един от този велик отбор. Облича червената фланелка в 294 мача в периода от 1950 до 1964 г., като отбелязва 68 гола. Вдига шампионската купа на Републикански първенец 11 пъти (1951-1962) и тази на Националната купа (тогава Купа на Съветската армия) още 4 пъти.
Крум Милев му намира точното място на терена и той скоро се превръща в най-важната фигура в армейския тим – леко изтеглен назад. С невероятен поглед върху играта, Гацо просто гали топката. Пасовете му са меки, кадифени… почти перфектни.
Винаги усмихнат, Панайотов е сравняван със светилото Алфредо ди Стефано. Изключителен спортсмен, който уважава своите спортни съперници и ги респектира ги с джентълменското си поведение на игрището.
Записва 45 мача и вкарва 5 гола в националния отбор от 1952 до 1960 г. Играе за България на Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия, откъдето нашите футболисти се завръщат с бронзови медали.
Отива си от този свят през 1996 година.
