Война на световете – Франция и Аржентина в битка за величие

След повече от четири години чакане от последния финален сблъсък на Световно първенство, тази неделя отново всички ще приковат погледи в екраните за последния епичен дуел в Катар 2022. Един срещу друг в свирепа битка за най-големия футболен връх излизат действащият шампион Франция и вдъхновената Аржентина. Борба между Меси и Мбапе, между Европа и Южна Америка, между горещата кръв и студеният професионализъм – между два футболни колоса.

Финалът на Мондиал 2022 обещава да бъде изпълнен с интрига до последните минути на сблъсъка. Дали ще са 90, 120 или повече, предстои да разберем, но е сигурно, че ще бъдат изпълнени от футболни достойнства и радост за футболните привърженици. В Лусаил се изправят не само отбори, носещи над емблемите си по две световни титли, но и напълно различни футболни идеологии.

Франция отдавна е страна, която произвежда голяма част от топ футболистите в света и това е показателно от факта, че „петлите“ останаха без Майк Менян, Пол Погба, Кристофър Нкунку, Лука Ернандес, Н‘Голо Канте, Преснел Кимпембе и Карим Бензема още преди старта на Мондиала и все пак стигнаха без особени трудности до финалния сблъсък. Широчината на състава на французите е плашеща и мнението, че Дидие Дешан може да пусне в игра два напълно равностойни 11-ки не е далеч от истината.

Френският национален отбор се изгражда като много добре проектиран план за разработване на футболно чудовище. Страната инвестира милиарди евро в развитието на таланти и още от много ранна детска възраст истински талантливите момчета получават всичко необходимо, за да развиват уменията си. Много бързо академиите на топ клубовете успяват да ги привлекат и от там те постепенно се „изковават“ като следващите футболни величия. Преди 22-та си година повечето футболисти вече имат всичко необходимо да играят за най-добрите отбори в Европа, а след това логичната стъпка е да облекат и екипа на „петлите“.

На 11 464.33 километра в югозападна посока вирее един по-различен футболен манталитет. Аржентина пие и диша футбол откакто в страната е станало ясно, че е измислена една игра между две дървени сглобки и едно кълбо. Ако спрете десет деца под 7 години в страната и ги попитате какви искате да станете като пораснете, най-малко осем ще кажат, че искат да бъдат футболисти. В Аржентина това идва логично като нощта в края на деня – просто не се подлага на съмнение. В бедните квартали на всеки по-голям град мечтата за пари не е само детска прищявка, а логичен изход от болката, трудностите и сълзите. Топката за тях е не просто щастие, а ключът към спокойствие, топлина, свобода.

Тя е верен приятел и се гали грациозно като момиче, което не трябва да нараняваш, защото знаеш, че е билетът ти към един по-добър свят. Ако за децата във Франция отговор „не“ от някоя футболна академия означава „Е, какво толкова, ще стана лекар, адвокат, журналист“, за аржентинските хлапаци „Не“ от школата на някой отбор в 99% от случаите означава, че им маха мрачният живот на престъпления, кражби, убийства или в най-добрия случаи нископлатена чиновническа работа.

Още по темата:

WINBET дава голямо предимство на Франция срещу Чили

За двете страни световният връх ще означават различни неща. Във Франция това ще е начинът да се бетонират в историята като футболно величие с две поредни титли от мондиали – нещо, което не се е случвало вече 60 години, когато Бразилия два пъти вдигна златното футболно кълбо през 1958 и 1962 година. Тогава вдъхновена от младия гений Пеле, а сега Франция има своя Пеле, носещ името Килиян. Триумф на Лусаил за Аржентина пък ще бъде възраждането на „спящия гигант“. „Гаучосите“ не са стъпвали на световния връх от 1986г., когато пък техният триумф беше „издялан“ от другия вечен магьосник на футбола – Диего Армандо Марадона. Пеле срещу Марадона … Мбапе срещу Меси. Има ли разлика?

Франция вече стана известна като страната, която изгаря мечтите. Преди четири години първо спря златното поколение на Белгия в може би пиковия им момент да достигнат до финал на голям футболен форум и да се борят за титлата, а след това прекърши и надеждите на малката, но силна футболна държава Хърватия да стъпи на световния връх за пръв път в историята си. На този Мондиал пък тръгналата с големи амбиции Дания остана в прахта в група заедно с „петлите“, а на 1/2-финалите друг изненадващ участник Мароко спря полета си именно срещу французите, които ги приземиха болезнено.

Дали сега е ред и на мечтата на Аржентина да бъде посипана с пепел? Дали Меси ще го позволи в може би лебедовата си песен със синьо-белия екип? Прекалено много е заложено на карта, за да можем да кажем със сигурност какво ще се случи. А всъщност това му е красивото.

В неделя светът ще има футболен господар. Дали ще остане същия или ще предаде короната си за следващите четири години е въпрос без отговор към момента, но един със сигурност ще победи – футболът. За най-голямото му признание ще влязат в схватка майстори на кълбото, играчи, които са гледали облепени с плакати стени на детските си стаи, които са дриблирали боси по асфалта на Буеон Айрес, Росарио, Кордоба, Париж, Монпелие, Вернон. Войни, които са били деца с мечти, а сега са на няколко минути да докоснат звездите. Стига топката да ги слуша поне още един път.