На 4 май 1943 година в София се ражда Георги Аспарухов Рангелов – символ и икона на българския футбол.
Днес Гунди – голямото Синьо сърце, трябваше да навърши 78 години. За огромно съжаление чародеецът на футболната топка напусна твърде рано този свят – другия месец се навършва половин век от гибелта му.
Но неговият ореол продължава да сияе все така ярко. Не само защото стадионът на любимия му Левски носи неговото име.
Гунди действително е от големите джентълмени на играта. Онези, за които изящното отиграване и уважението към съперник и публика е също толкова важно, колкото и резултатите и трофеите.
Трудно е, дори понякога абсурдно, да си представим играчи с подобен морал в днешното ултра-комерсиално време, в което омразата между отделните цветове и дори схващания за играта е ежедневие.
За клубната лоялност пък дори не е необходимо да отваряме скоба. Достатъчно е само да споменем за пореден път изреченото от Аспарухов при направено неустоимо предложение за трансфер в италианския гранд Милан през 1967 година:
“Кажи им, че има една страна – България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!”
Но пък светлият пример на Гунди не бива да бъде забравян! Ако искаме да опазим и крехката искрица на истинския футбол – онзи неподправеният…
Винаги си струва и и да си спомняме какво казват за великата “деветка” на България някои от най-големите европейски футболисти от 60-те години на миналия век:
Сандро МАЦОЛА (един от най-именитите нападатели на Интер и Италия)
„Когато научих за гибелта на Аспарухов, се разплаках. Защо такава участ за един чародеен футболист. Цяла нощ не можах да заспя. Той беше пред очите ми в головите положения в мача срещу Белгия. Оттогава го залюбих.”
Боби МУР (легендарен защитник на Уест Хям, световен шампион с Англия)
„Моят девиз във футбола винаги е бил: Побеждавай красиво. Мисля, че той с пълна сила се отнасяше за Аспарухов. В ония години ние нямахме такъв универсален централен нападател и в един от нашите вестници се появи твърде висока за времето цена за евентуален трансфер на Аспарухов, макар да се знаеше, че той няма да напусне своята страна. Помня, че се правеше уговорката: толкова много се котират само двама-трима на Острова.“
Лев ЯШИН (знаменит вратар на Динамо Москва и СССР)
„Всеки ще познае майстора от пръв поглед. А само какъв майстор беше Георги Аспарухов! Той се открояваше със своята ярка индивидуалност дори над всички звезди. Неслучайно, когато каних гостите за моя бенефис, аз най-напред се сетих за него и имах страстно желание той да присъства на всяка цена. Аспарухов може да украси всеки мач, да направи от него незабравим спектакъл. С голямо съжаление после чух, че получил травма и не е дошъл в Москва, защото трябвало да се възстановява от нея. Само след няколко месеца пък научих, че повече няма да се срещна с моя приятел Георги. А той беше необходим на всички ни. Истинските майстори като Аспарухов никога не са имали свои копия и подобия.“
Чезаре МАЛДИНИ (един от най-добрите защитници в историята на Милан и Италия)
„След срещата Левски – Милан (1:1) в София Нереро Роко заяви, че Аспарухов е център-нападателят на неговите мечти и предложи на ръководството на Милан да го закупи. За съжаление футболисти от Изтока не се предлагаха за трансфер на Запад и Милан остана без Гунди. Нашият Розато беше безпомощен срещу Аспарухов и се налагаше да му помагат Шнелингер, Анкуилети и още един полузащитник.“
ЕУЗЕБИО (най-голямата звезда на Бенфика и Португалия)
„Жадувах просто да играя с Аспарухов. На срещата Бенфика – Левски той покори Лисабон. До този момент нито един футболист от чужд отбор не бе постигал два гола в нашата врата в един мач. Аспарухов беше първият.”