Последвай ниОпитващият се да изгради модерна футболна академия Благой Георгиев бе гост на предаването “Код Спорт” по ТВ+. В него бившият национал заяви, че големите проблеми в развитието на младите ни футболисти идват от неприемливите амбиции на родителите и собствениците на клубовете.
– Казвам добре дошъл на сцената на „Код Спорт“ на изигралия 49 мача за националния ни футболен тим Благой Георгиев! Първо – как е животът ти след футбола, какво ти липсва от онова време и на какво най-вече се радваш сега?
– Естествено, че ми липсва, след като 20 години си правил всеки ден едно и също – тренировки, мачове, лагери. Нормално е да ти липсва, след като спреш, да си в небрано лозе, както се казва и „да не знаеш накъде да тръгнеш“. Но хубавото е, че поне сега имам време за семейството, за децата си и отделям повече време на тях. Иначе е естествено, че ми липсва футболът и няма как да е друго, защото аз обичам футбола. Цял живот съм правил едно и също. Дори и сега продължавам постоянно да гледам футбол, да следя какво се случва не само в България, а и в чужбина. Така че липсва ми, да.
– Твърди се, че милионерите във футбола стават лесна плячка за псевдо инвеститори след напускането на терена – имал ли си подобни приключения? Предлагат ли ти да се включиш като инвеститор в проекти? Изобщо как си с бизнес начинанията?
– Какви ли не предложения съм имал от какви ли не хора. Слава Богу, съм намерил правилните хора и ми се развиват добре нещата. От тази гледна точка мога да кажа, че съм се опазил от „доброжелатели“.
– И не шумиш много около инвестициите си.
– Това е най-важното в България. (Смее се)
– Как се справяш с ролята на може би най-многодетния татко в елитния ни футбол? Оправяш ли се с памперсите или повече наблягаш на глезенето на децата си?
– Да ти кажа честно, и с двете. Не виждам нищо срамно да смениш памперса на своето дете. Сега имам време за децата си, отделям повече внимание на тях, всяка свободна минута съм с тях.
– Образно казано, те се на различни нива – какво е по-различното?
– Да, едните са малко по-големи. Комуникацията със сигурност е по-различна. С малкия е „Ууу“, „Ааа“, Ууу“, докато другите ходят на училище, голямата вече е пети клас и с тях вече можеш да си говориш като с големи хора. А с малкия повече се лигавим, само че той е шефът вкъщи. Каквото каже, трябва да се изпълнява.
– Да уточним за зрителите колко деца имаш.
– Четири. Една дъщеря и трима синове.
– След месец ставаш на 40 години. Чувстваш ли се улегнал мъж или щуротиите на един футболист още са в теб?
– Мисля, че от две-три години изцяло съм си променил начина на живот и мирогледа. По съвсем друг начин е в сравнение с футболните ми години. Вече съм улегнал, а и децата много ме промениха. Това, че свърших с футбола, си оказа голямо влияние. Все пак сега имам повече време за семейството и гледам да отделям внимание на тях.
– Какви начинания предприе след края на кариерата си? Как се развива например футболната ти академия?
– С доста начинания съм се захванал. Слава Богу, че всичко върви по план. За школата „Ковид“ малко обърка нещата, в момента съм на етап смяна местоположението на школата и търсене. В скоро време ще има друга локация и естествено това ще бъде обявено. Иначе аз съм пенсионер, стар човек, гледам да си почивам повече, че лесно се изморявам.
– Сега, когато не си пряко в играта, къде или в какво виждаш най-големите проблеми на българския футбол?
– Според мен най-големите проблеми винаги са идвали отдолу, от детско-юношеския футбол. В последните години ходих на доста детски мачове, турнири и първенства и мога да кажа, че голяма „заслуга“ имат и родителите. На такива неща съм се нагледал, че даже не искам и да ги споменавам. То са псувни, то са побоища, то са ругатни между родителите и по съдиите. Това първо трябва да се избегне, за да може детето да расте, да ги няма тези болни амбиции на родителите. Плюс това за мен е много голяма грешка и от треньорите в детско-юношеския футбол. Може би не са виновни треньорите, а ръководителите им, като искат непременно да има резултати. Напротив – в чужбина никой не ти търси резултати, те искат да изграждат футболистите като хора, като личности, като спортисти. Резултатите след това ще си дойдат в мъжкия футбол. Много голяма грешка е това и за мен това е най-голямото зло на българския футбол.
– Взе ли страна в битката за президент на БФС и в какви отношения си с Борислав Михайлов, от една страна, и с Димитър Бербатов, от друга?
– Да ти кажа честно, въобще не ме интересува кой ще стане президент на българския футбол. Нито съм се чувал скоро с Бербатов, нито с Михайлов. С единия съм играл, другият ми е бил началник в националния. Да си се оправят, далеч съм от тази история и честно не ме интересува.
– Въобще ли си нямал амбиция за пост или позиция във футбола или просто изчакваш други времена, че това не е твоят мач?
– Никога не съм имал някакви амбиции за пост в БФС или където и да е. Много хора са ме питали – защо не станеш треньор? Не е за мен треньорската професия. Треньорите имат много повече работа от футболистите. Футболистите, както знаеш, имаме три-четири часа на ден тренировка и после се прибираш. Треньорите са по цял ден, мислят тренировките, гледат, разбори, видеа… Пак няма да си със семейството, така че това е изключено за мен. 20 години съм отделил на футбола и мисля, че е достатъчно.
– Историята, за която не си говорил, но трябва да те попитам – бизнесменът Джоузеф Диксън и Левски. Беше посредник но накрая, както често се случва, при провал на преговори за сделка, именно посредникът го отнася. Предполагам няма да се уплашиш да разкажеш каква е истината?
– Какво да се плаша? Първо не съм го отнесъл, няма от кой да го отнеса. Единственото, което се опитах е да помогна на Левски в този труден момент, в който беше, а бих казал и е в момента. Направих абсолютно всичко по силите си тази сделка да стане, но след като вече не са се разбрали двете страни, аз няма какво да направя. Всичко е свършено вече, за жалост, защото имаше доста големи амбиции на Джо, свързани с Левски и въобще за бъдещето на отбора. Но не са се разбрали и всичко е свършило.
– Откъде се познавате с Диксън? Някои го наричат английски бизнесмен, после го нападаха с „английски пациент“…
– В България може да чуеш за всеки какво ли не, така че отдавна не гледам телевизия, не слушам новини, не чета вестници и български сайтове, защото освен простотии, друго няма да чуя. Всеки тук си говори каквото си иска безнаказано. Аз го познавам от четири-пет години от един наш близък приятел. Знам с какви хора се е занимавал, откъде е, какво има, какво прави. Хората, които говорят против него и за него неща, без да познават човека, това говори лошо само за тях.
– Историята с Левски и тази със закупуването на Вардар (Скопие) под индиго ли бяха? Откъде у теб е този афинитет към подобни сделки?
– Напротив, и двете неща са съвсем различни с различни хора. От едната страна имаше руски бизнесмен, от тази страна е Джоузеф. Постоянно ми говореха кой какво е казал. Мен не ме интересува, но като ти го натякват няколко пъти, почваш да се нервираш и ти, макар че знаеш, че не е истина. Но като всеки ти говори и те пита за това, по едно време ти става досадно и вече не искаш да го правиш.
– Апропо, в България слуховете са по-силни от фактите.
– Да, много си прав тук. А и се навъдиха много „журналисти“. Не искам да ти правя четка, но малко са като теб. От толкова време си журналист и може би сам го виждаш, преценявате кой е и защо е. Нали знаеш – има много футболисти, но малко играчи!
– Нямаш ли амбиции за нещо значимо като моден проект или си оставил тази тема на настоящата си съпруга Златка Райкова?
– Не, не се занимавам с това. Тя се занимава с нейните си работи и слава Богу, че всичко върви. Аз нямам такива афинитети.
– Как виждаш българските футболни клубове днес? Знаеш ли например, че има играчи в „А“ група със заплати от по 1500-2000 лв.?
– Знам. От две-три години вече съм в България и съм малко по-близко до българския футбол, макар че не го следя много. Знам какво е положението, знам какви футболисти какви пари взимат, как се тренира, какво се прави. Положението не е хич розово, но в момента действителността е такава.
– Гледа ли последната световна квалификация срещу Швейцария? Как ще я коментираш?
– Гледах я, но как да коментирам? Интересно ми стана след мача, че много хора казаха, че е била много добра година за националния отбор. Кое е доброто – аз не можах да разбера. Всеки казва, че толкова са ни възможностите, че толкова си можем. Това го казваме 10-15 години, трябва да се направи нещо. Не казвам, че футболистите са виновни – в никакъв случай. Никога няма да критикувам нито един футболист, защото съм бил от тази страна и знам, че постоянно, дори и тогава, когато печелехме и играехме добре, винаги са ни критикували. Но трябва малко да стъпим здраво на земята. Направим един малко по-сериозен мач, малко на мускули, вземем една точка или победим, и вече си мислим, че не знам какво сме направили. Нищо не сме направили, ние сме при „джуджетата“, където никой не им обръща внимание и никой не ги брои за живи. Малко от малко всеки трябва да си вземе някаква поука. Всеки да дава максимума, всеки да е на 100%… На думи всеки е силен, но на терена това не се вижда.
– Откровено обидно беше да ни се канят така швейцарците да ни бият с огромна разлика, все едно сме Лихтенщайн или Сан Марино, а по-лошото е, че се случи.
– Аз не мислех, че могат да ни бият. Все си мисля, че имаме качества и футболисти поне да се противопоставим, защото Швейцария не е от ранга на Франция, Бразилия, Германия. Сбъркано е още от детските гарнитури и оттам всичко тръгва.
– Кога започнахме да потъваме като национален тим и в представителния отбор бъркаме ли нещо?
– Бъркаме. Ние нямаме изградена перспектива за дългосрочен план. Гледаме днес да бием, утре, ако може да закърпим нещо, вдругиден да вземем други футболисти, те да помогнат. Нямаме изграден план, дългосрочна стратегия. Виждате, че сега много млади футболисти има в националния, но трябва да има някакъв план, градация, израстване. Всичко е краткосрочно – нещо, ако направиш, мигновено, от днес за утре. Не сме максималисти, ако може нещо да измъкнем, да надхитрим, на мускули нещо.
– При кой от треньорите в националния тим се чувстваше най-добре и при кой период отборът играеше най-силно във времената, когато ти обличаше фланелката на „трикольорите“?
– В националния отбор при всеки един треньор винаги съм се чувствал окей. Слагаш националната фланелка и без значение кой ти е треньор, след като си извикан в националния отбор, трябва да си на топа на възможностите си. При всеки един треньор съм взел нещо позитивно. Гледам винаги да взимам положителното, а негативните неща да ги забравя. Във всеки един треньор съм видял нещо хубаво. Гледам да си запазя в спомените за треньорите само позитивното.
– Как беше времето със селекционер големият Лотар Матеус, носител на „Златната топка“? Апропо, чувстваш ли този плейбой като брат по душа?
– (Смее се) Аз не мога да се меря с Лотар. Даже наскоро чух, че пак се е развел, пак има нова. Той е непоправим. Но аз имам много добри спомени от него. След това се виждахме, той идваше два-три пъти в Чечня, още бях в Терек. Чухме се по телефона, добри контакти поддържах с него. За мен е и добър професионалист, и добър като човек.
– А вариантът чуждестранен селекционер, смяташ, че е неприложим в България ли?
– Явно те не могат да ни разберат, а може би ние не можем да ги разберем, но някъде се къса връзката. Като гледам и с българските селекционери не е чак толкова добра, така че трябва да се намери някакъв баланс. Трябва да има стратегия не за една година, а за 10-15 години в бъдещето, защото имаме млади футболисти, които в момента ги налагаме, но трябва да има някакъв план.
– Защо не те виждаме близо до родната ти Славия?
– Какво да им се бъркам на хората, както виждате, отборът върви, справят се добре.
– Навремето беше безспорен любимец на Венцеслав Стефанов, колоритния президент на Славия, но изглежда сега не е така – защо?
– И аз не знам защо. Аз нямам никакви проблеми с него и с абсолютно никой. Всеки мога да погледна в очите и да му кажа какво мисля за него, както съм го правил. Аз нищо не деля с Венци, нито имам някакви проблеми с него. Много се раздухаха тези реплики. Венци ми е помогнал като съм бил при юношите, при децата, подал ми е ръка тогава, така че мога само да съм му благодарен на него.
– Къде в чужбина по време на кариерата ти се чувстваше най-добре – Русия, Сърбия, Германия, Испания?
– Навсякъде. Аз съм такъв, че много бързо се адаптирам към всяко едно място. Като условия за футбол за мен Германия е най-добрата страна да развива футболисти. Но в Русия бях 12 години и за мен Русия е като втори дом. Имам доста приятели, доста контакти, постоянно се чувам с тези хора, така че може би Русия най ми е паснала.
– А как го правят сърбите? Ти си играл там – как осъществяват в отборните спортове тези колективи? Ето, гледахме Португалия със суперзвезди, а Сърбия взе своето.
– Да видим първо какъв състав има Сърбия. Сърбия има тим от топ футболисти, които играят в топ първенства.
– Това е ясно, но като звезди не са по-големи от Португалия. Защо сърбите, с които ни дели една граница, са толкова силни в колективните спортове?
– Те си имат непримирим дух, малко са шовинисти, много обичат родината си. Бомбардирани са, война е имало, но…
– Има ли го това, което пречи в България – да говорят един срещу друг, да има много интриги, завист?
– Точно това е, може би. В чужбина примерно сърбин за сърбин винаги ще каже нещо добро, докато в България: „Абе, мани го този“ или „този не става“. В Сърбия дори някой сърбин да не става, като го питам: „Брате, този добър ли е?“, казва: „Абе, добър човек е.“ Няма да ти каже, че е добър футболист. Чуеш ли „добър човек“, значи нищо не става от него.
– Искам към финала на интервюто ни да ти задам пет въпроса за слухове около теб. Не го правим, но смятам, че това ще е интересно за нашата публика. Ако някой от въпросите не ти изнася и не желаеш да отговаряш, казвай „пас“, но от 33-годишния си журналистически опит ще те предупредя, че мълчанието е грешно решение. Първо – милионите, които си изкарал от футболаса блокирани в руски банки след развода ти с Есмер, нямаш вече дебел портфейл и реално Златка Райкова пълни дебитните карти на семейството…
– (Смее се) Ще ти издам една тайна – прекарах ги с чували у нас, така че бъркам всеки ден в чувалчетата. (Смее се)
– На сватбата ти с Есмер роднини на булката казали с чаша в ръка, че „нашата красавица може да бъде вдовица, но никога разведена“…
– (Смее се) Е, явно е разведена.
– Вярно ли е, че веднъж Венци Стефанов ти е казал пред други хора: „Абе, Благо, как си се облякъл като палячо…“, а ти си му отговорил, че за мода не искаш да говориш с хора, които в дома си нямат фешън канал…
– (Смее се) Не, с други хора беше, бяхме се събрали една компания, не точно с него, но близки около футбола, така че има такъв случай, но не е с Венци.
– Когато игра за елитния тим от Грозни, стана любимец на чеченския президент Рамзан Кадиров. Рекордьор си по спечелени джипове за играч на мача в клуба, но шефовете на няколко пъти те молели да ставаш веднага, щом те фаулират, а не да лежиш на тревата, защото това не било в духа на Чечня, където всеки се раждал боец и с пушка…
– (Смее се) Не, пълни глупости. Никога не е имало такова нещо. Като отидох в Русия, знаех, че там е силов футболът, така че се бях подготвил. Бях понатрупал 4-5 кг, да съм по-здрав, брада пуснах, обръснах се. Всички предпоставки за чеченец.
– Вярно ли е, че като млад играч в Славия си казал, че трудно се работи с борци и по заповед на началниците си си се бил остригал нула номер?
– Вярно е, че съм бил остриган нула номер, и то два пъти. А и от Стоичков един път. Но това не е вярно – напротив, с борци най-лесно се работи. Ето, борците са пример да искаш нещо, да го постигнеш, сам е на тепиха и всеки се бори за златния медал. Знаеш, че никой не ти помага и това малко или много те учи на дисциплина и на ред.
– Толкова с тези блиц въпроси. Пропуснах само да те попитам поддържаш ли контакт с Кадиров или с някой от обкръжението му?
– О, да. С Рамзан не съм се чувал скоро, но с обкръжението постоянно. Даже имам доста приятели от Чечня и то близки около него. Това са ценни контакти за мен.
– Не ни се сърдиш, тези въпроси те разсмяха допълнително.
– Не, няма проблеми. Аз съм свикнал, какво ли не съм чувал.
– В заключение искаш ли ти да кажеш нещо, за което пропуснах да те попитам?
– Мога да кажа много неща, но не за пред камерата, за наши много близки приятели.
– Как си с коронавируса, имаше ли схватка?
– Не искам въобще да коментирам тази простотия. Това за мен е пълна простотия.
– Премина ли през битка или?
– Това са вируси, всеки минава през тях. Защо само за този вирус се говори, а не за другите? Хора са болни от хиляди неща, но за тези болести не се говори. Говори се за някакъв „Ковид“, с който само ни облъчват. Даже почвам да се нервирам като чуя за това.
– След толкова усмивки в това интервю няма да те нервираме. Благодаря ти за този разговор! На мен ми допадна, надявам се да е така и за теб, и за нашите зрители. Желая ти здраве и късмет!
– Благодаря ти, за мен винаги е радост да съм гост тук.
Благой Георгиев организира благотворителен мач за деца в нужда 
Благой Георгиев е новият победител в Сървайвър 
