Страхотният стадион е известен със своята история, футболна атмосфера и своите страстни привърженици. Има много такива в Европа, като съставихме този материал, за да откроим стадионите с най-добра атмсофера.
- “Сигнал Идуна Парк” (Борусия Дортмунд)
Бившият треньор на Борусия Дортмунд Юрген Клоп споделя за “Сигнал Идуна Парк”: „Излизаш и стадионът експлодира: от тъмнината към светлината. Поглеждаш наляво и изглежда, че 150 000 души стоят там и полудяват. В действителност има „само“ 25 000 души на южната трибуна, но наистина звучат катошест пъти повече. „Жълтата стена“, както стана известна през 2005 г., също е една от най-зрелищните гледки във футбола, отговорна за някои грандиозни хореографии през 21-ви век. Несъмнено най-добрата футболна атмосфера се създава от привържениците на Борусия Дортмунд и “Сигнал Идуна Парк” е начело в нашия списък.
- “Селтик Парк” (Селтик)
Аржентинската легенда Лионел Меси веднъж сподели, че въпреки че е имал късмета да е играл на някои невероятни стадиони в Европа, “никой не може да се сравни със Селтик Парк”. Други футболни легенди – Паоло Малдини и Шави, казват, че никога не са изпитвали нещо подобно през всичките си години във футбола, докато Златан Ибрахимович разкри, че някога публиката на Селтик е била толкова шумна, че той не е можел да общува със съотборниците си.
- Стадион “Рамс Парк” (Галатасарай)
„Добре дошли в ада!“ – много футболни фенове никога няма да забравят банера, който „поздрави“ играчите на Манчестър Юнайтед, когато пристигнаха на стадион „Али Сами Йен“ за мач от Шампионската лига през далечната 1993 г. И докато Галатасарай сега играе на стадион „Рамс Парк“, то новият им дом запазва същата плашеща атмосфера. Най-верните привърженици на клуба дори поставиха световен рекорд на Гинес за нива на шум (131 децибела) по време на среща с Шалке преди десетилетие.
- Стадион “Анфийлд” (Ливърпул)
“Анфийлд” е сред най-емблематичните стадиони във футбола и един от тези с най-добра атмосфера. Феновете на Ливърпул могат да създадат атмосфера, която да помогне на отбора да спечели всеки един мач. Челси през 2005 г. и 2007 г. Реал Мадрид през 2009 г. Борусия Дортмунд през 2016 г. Барселона през 2019 г. – всички те усетиха това. Джон Тери нарече опита си през 2005 г. „кошмар“, Томас Тухел описа случилото се с неговия отбор Дортмунд, който водеше с 3: през второто полувреме, но загуби с 4:3. като “нелогично”. Барселона имаше най-лошото преживяване от всички, след като сдаде преднината си от 3:0 от първия мач, като загуби с 4:0 срещу отбора на Ливърпул без Мохамед Салах и Садио Мане.
- Стадион “Водафон Парк” (Бешикташ)
Феновете на Бешикташ са толкова шумни, че германският национал Тимо Вернер веднъж поиска да бъде заменен в мач там, тъй като шумът бе непосилен за него и му се виеше свят. Нападателят дори се опита да играе с тапи за уши, за да блокира скандиранията на феновете, но без успех. Стадионът беше построен през април 2016 г. и само месец по-късно Бешикташ спечели титлата в Суперлигата на Турция там, запазвайки титлата през следващия сезон. Стадионът е разположен на брега на Босфора и е уникално съоръжение с една от най-добрите футболни атмосфери в Европа.
- “Стад Велодром” (Марсилия)
Няма по-плашещо място за съперника във Франция от “Стад Велодром” – домът на Олимпик Марсилия. Емблематичният стадион с 66 000 места, който беше реновиран няколко пъти през годините, има две невроятни извити трибуни – препълнени с най-верните фенове, които подкрепят бурно и отговарят една на друга по време на мачовете. Атмосферата е още по-добра, когато големите съперници на Марсилия – Пари Сен Жермен и Лион, са гости, докато европейските вечери също са нещо невероятно.
- Стадион “Рамон Санчес Писхуан” (Севиля)
Севиля е най-страстният град в Испания и докато феновете на Реал Бетис може да не са съгласни, “Естадио Рамон Санчес Писхуан” има най-наелектризиращата атмосфера в страната. Както и в дербито на града, така и в европейските вечери, севилци наистина влизат в стихията си и не е случайно, че всеки път, когато Севиля стигне до четвъртфиналите на Лига Европа, те успяват да спечелят турнира. С началния удар и пеенето на епичния химн на клуба, Севиля се трансформира от шума на своите фенове и става отбор, който е готов да изяде тревата на терена, за да спечели.