Традиционно е през период от няколко години всяка една страна да има един или двама футболисти, на които се възлагат огромни надежди за бъдещето.
В началото на своята кариера Джак Уилшър бе смятан за eдин от най-големите английски таланти на Острова и за бъдеща звезда в световния футбол.
Години наред халфът беше една от основните фигури в непрекъснато изграждащия се, но и непрекъснато разчупващ се гръбначен отбор на Арсенал и Арсен Венгер. Но колкото и добре да се представяше на зеления килим, контузиите следваха Уилшър неотлъчно.
И така се стигаше до моменти, в които англичанинът е в своята върхова форма, но поредната травма го вади от строя за седмица или две, а понякога и повече от месец.
В тази непрекъсната въртележка от спадове и върхове се случи най-логичното нещо и Джак Уилшър трябваше да вземе едно от най-тежките и трудни решения в живота си – дали да остане в Арсенал, където да бъде резерва, или да се премести в някой по-малък отбор, в който да получава повече шанс за изява и игрови минути.
След 17 години, прекарани в състава на английския гранд, халфът избира да продължи кариерата си в Уест Хям и подписва договор за три години с “чуковете” с надеждата да възроди кариерата си.
View this post on Instagram
Уви, това не се случва, а контузиите продължават да съпътстват Уилшър и в новия му клуб. Така през лятото на 2020 година халфът прекратява контракта си с Уест Хям по взаимно съгласие.
През изминалата кампания някогашната звезда на Арсенал се срина до Чемпиъншип на Англия, където защитаваше цветовете на Борнемут. След като договорът му изтече обаче, Уилшър стана свободен агент. И не просто свободен агент и без отбор, а в ситуация, в която никой клуб не иска да приюти полузащитника в редиците си.
View this post on Instagram
Днес, само на 29 години, Джак Уилшър обмисля да сложи край на футболната си кариера. Преследван от немалък брой контузии пред последните години и логичен спад във формата, някогашната голяма надежда на “артилеристите” признава, че моментът да окачи обувките не е далеч…
Запитан дали може да се откаже от футбола, Уилшър заяви:
“Да, минава ми такава мисъл. Когато си в клуб и тренираш всеки ден, си мислиш: “Трябва да тренирам добре днес, трябва да покажа на мениджъра, че съм готов за уикенда.” Аз нямам това. Будя се сутрин и си мисля: “Трябва да отида да тренирам някъде. Обикновено сам. Търся мотивация. В момента често се питам: За какво го правя? Казах на агента ми, че не искам да бъда в тази позиция, в която чакам и чакам.
Децата ми са на възраст, на която разбират. Особено Арчи, който е на девет. Той ме пита неща от сорта: “Защо не играеш в Ла Лига? Ами МЛС?” Той обича футбола, знае всичко за футбола. Трудно ми е да му обясня. Пита: “Как нито един клуб не те иска?” Не знам, но как да му обясня? Те имат приятели в училище, а децата могат да бъдат брутални: “Защо баща ти не работи? Не е ли достатъчно добър? Не е ли добър футболист?” Трудно е”, призна Уилшър.
“И преди съм казвал, че съм готов да заиграя в чужбина. Сигурно и така ще направя. Искам да опитам нещо различно. Някъде, където нито хората, нито клубът, нито феновете да мислят: “О, това е Джак Уилшър. Той ще се счупи още днес.” или “Ще изиграе пет мача и това ще бъде… Безсмислена инвестиция.
Чувствам, че вратите в тази страна са затворени за мен. И не знам защо. Може би заради историята ми с контузиите или заради това, което хората говорят за мен. Не ми се струва особено честно.
Не съм се контузвал от януари 2020-а. Всички си мислеха, че е глезенът ми, но всъщност беше херния, което е стандартна контузия. Лекувах се десет дни, но след това дойде локдаунът. Но аз бях в добро здраве.
Следващото ми решение няма да бъде взето заради пари. Искам просто да играя футбол, както в ранните си години в Арсенал, когато обожавах да излизам пред феновете на “Емирейтс”. Точно това чувство искам да си върна”, добави полузащитникът.