Мартин Петков: Дано имам шанса да се върна един ден на “Герена”
google новини лого Последвай ни
Добави коментар
"Станимир Стоилов дава самочувствие на всички в отбора само с присъствието си", разказа той.

Един от най-обещаващите млади нападатели у нас – Мартин Петков, остана без отбор, след като се оказа ненужен в тима на Славия.

Преди това от Левски също посочиха вратата на талантливия футболист, а пред “Мач Телеграф” той разкри защо се е стигнало до раздялата с “белите” и “сините”, а също така даде мнението си и за своето бъдеще оттук нататък.

– Мартине, как се чувстваш в момента и успя ли да се подготвиш достатъчно, за да може по-лесно да се наложиш в новия си отбор?

– Добре съм, успях да се подготвя. Имахме лагер с младежкия национален отбор, а след него директно се включих в подготовката на Славия. Не съм излизал от ритъм, тренирах до последно с „белите“.

– Защо се стигна до раздялата със Славия?

– Аз съм млад играч и за мен е важно да играя колкото се може повече мачове, за да трупам опит. Треньорът на Славия Златомир Загорчич ми обясни, че няма да имам тази възможност. Затова се разделихме по-взаимно съгласие. Преценихме, че това е най-доброто и за двете страни.

– Доволен ли си от представянето си в Славия?

– Да, доволен съм от моите игри, въпреки че за един нападател най-важно е да вкарва голове. Доста добре започна престоят ми при „белите“ – дебютирах с гол. След това ме преследваше малшанс и не успях да реализирам повече попадения. Все пак съм доволен от изявите си в мачовете. Аз съм максималист и доста самокритичен. Има още много върху какво да работя.

– Има ли интерес към теб?

– Изчаквам да видя опциите за чужбина и едва след това ще разглеждам вариантите от България. Но още нямам конкретни оферти, а само интерес от няколко отбора.

– Няма как да не те питам за раздялата с Левски.

– Ситуацията е сходна с тази със Славия. Играх в отбор със сериозни възможности, треньор беше Петър Хубчев. После дойде финансовата криза и получавах повече шансове, защото нямаше как да се взимат скъпи футболисти. Бях титуляр и при Живко Миланов, но след идването на Станимир Стоилов нещата се промениха. Той си има свои виждания за футбола и по всичко личи, че са правилни. Успява, което означава, че работата му е успешна. Беше ми много тежко, когато трябваше да си тръгна, защото Левски е любимият ми отбор. Но не получавах възможност да играя и това нямаше да е добре за моето развитие. Затова отидох в Черноморец Одеса, но отново ме сполетя малшанс със започването на войната и трябваше да се върна в България.

– Спомняш ли си съветите, които Стоилов ти даваше в Левски?

– Разбира се. Той обръща доста внимание на индивидуалната работа. Даваше ми много съвети най-вече за завършващата фаза на играта, както и за позиционирането. Той дава самочувствие на всички в отбора само с присъствието си. Държи много на дисциплината и себераздаването, а това води до успехите.

– Би ли се върнал в Левски някой ден?

– О, да! Със сигурност, защото на “Герена” се чувствам най-добре, там съм у дома си. Дано да имам този шанс.