Най-великите финали в историята на Лига Европа

Въпреки че не притежава същото ниво на престиж и привлекателност като Шампионската лига, Лига Европа остава едно от най-бляскавите и емоционално наситени състезания в клубния футбол.

В ерата на комерсиализацията и нарастващата пропаст между елита и останалите, мнозина вече гледат на Шампионската лига като на престижен, но затворен в себе си клуб, запазен за няколко избрани. Това откроява Лига Европа като платформа за “по-малко модерните” клубове, които жадуват за своя шанс в светлината на прожекторите и европейска слава.

Макар и формално второстепенно състезание на УЕФА, това в никакъв случай не означава, че качеството на футбола е по-ниско всеки сезон. Турнирът често служи като трамплин към по-големи успехи – пример за това са Атлетико Мадрид, Порто и Ливърпул, които използваха триумфите си в Лига Европа като тласък към звездна еволюция в Шампионската лига.

По тази причина 7Sport ви потапя в историческите архиви, за да подбере най-драматични и запомнящи се финала в историята на турнира – както в сегашния му облик, така и в предишния му формат като Купата на УЕФА.

1. Ливърпул – Алавес 5:4 – 2001г.
2. Севиля – Еспаньол 2:2 (Севиля печели с дузпи) – 2007г.
3. Наполи – Щутгарт 5:4 – 1989г.
4. Байер Леверкузен – Еспаньол 3:3 (Байер печели след дузпи) – 1988г.
5. Ипсуич Таун – АЗ Алкмаар 5:4 – 1981г.

5. Ипсуич Таун 5-4 АЗ Алкмаар (Финал за Купата на УЕФА 1981)

Макар много финали за Купата на УЕФА да са включвали европейски гиганти, изданието от 1981 г. предлага освежаваща приказка за аутсайдер. Финалът противопоставя английския Ипсуич Таун срещу холандския новобранец АЗ Алкмаар в сблъсък, който донесе напрежение, драма и историческо значение. Макар и сравнително непознати за континенталния елит, и двата клуба показаха внушителни качества, за да стигнат до знаковото събитие.

АЗ Алкмаар, създаден само 14 години по-рано, бързо се издигна в холандските редици, до голяма степен благодарение на финансови инвестиции и проницателно ръководство. През 1981 г. те току-що бяха грабнали титлата в Ередивизи шест мача преди края. Техният отбор включваше забележителни таланти и атакуваща философия, която доминираше холандския футбол през този сезон.

Междувременно Ипсуич беше воден от легендарния Боби Робсън, тактик, чието име по-късно щеше да бъде запечатано в историята на английския футбол. Въпреки че се състезаваше срещу по-богати местни съперници, Робсън превърна Ипсуич в страхотна сила и под негово ръководство те играха в първия си европейски финал – нещо, което дори великият Алф Рамзи не беше постигнал с клуба.

Първият мач на Портман Роуд (тогава форматът на финала е в две срещи) се оказа решаващ. Ипсуич смаза АЗ. Дузпа от Джон Уорк – неговият 13-ти гол за Купата на УЕФА – откри резултата. Ипсуич добави още две попадения без отговор, повеждайки убедително с 3:0 преди реванша.

Легендата разказва, че Робсън, който никога не си е държал думите за себе си, обещал да напусне клуба, ако отборът му допусне преднината си от три гола да се изплъзне във реванша. Изглеждало малко вероятно, особено когато Ипсуич отбеляза рано в Алкмаар, за да увеличи общото си предимство до 4:0. В този момент АЗ се нуждаеха от четири гола, само за да издействат продължения – почти непреодолима задача.

Но реваншът далеч не беше формалност. АЗ се върнаха с гръм и трясък, отбелязвайки три пъти преди почивката. Изведнъж Ипсуич се разклати. Домакинската публика усети чудо. Обаче отново Джон Уорк се притече на помощ. Вторият му гол в мача – рекорден 14-ти за сезона на Купата на УЕФА – осигури на Ипсуич така необходимата преднина. АЗ вкараха четвърти гол, но времето за обрата им изтече. Така те печелят с 4:2, но губят с общ резултат 5:4. Ипсуич, въпреки късния удар, удържаха първия си – и все още единствен – голям европейски трофей.

4. Байер Леверкузен 3-3 Еспаньол (Финал за Купата на УЕФА 1988)

Финалът за Купата на УЕФА през 1988 г. е един от най-драматичните обрати в дългата история на турнира. Когато Байер Леверкузен и Еспаньол се срещнаха в два мача, малцина можеха да предвидят как ще се развият съдбите им, преди трофеят да бъде окончателно решен – не с голове, а с дузпи.

Еспаньол, тогава не един от най-титулуваните отбори на Испания, е яхнал вълната. В първия мач на своя „Естади де Сариа“ те зашеметиха Леверкузен с безпогрешно представяне. Себастиан Лосада отбеляза два пъти, давайки на домакините доминираща преднина от 3:0. Преднината им от три гола изглеждаше сигурна, особено като се има предвид колко компактни и дисциплинирани изглеждаха в защита.

Реваншът в Германия започна предпазливо, като Еспаньол се задоволи да пази преднината си. В продължение на почти час те държаха Леверкузен настрана. Но футболът, както винаги, процъфтява, когато най-малко очакваме. Бразилският нападател Тита беше в основата на повратния момент. След като спорният му гол беше отменен заради нарушение на вратаря, той отговори, като се възползва от грешка в защитата, за да изравни резултата в 57-ата минута.

Този гол даде вяра на германците. Само шест минути по-късно Фалко Гьотц отбеляза с мощен удар с глава, за да доведе резултата до 2:0 в мача – и изведнъж невъзможното започна да изглежда много възможно. С инерцията изцяло в своя полза и публиката зад гърба си, Леверкузен натисна безмилостно и натискът им най-накрая се отрази девет минути преди края, когато Ча Бум-Кун – южнокорейската легенда – се включи в атака и матира испанцкия тим.

Продълженията донесоха шансове и за двата отбора, но равенството остана. Дузпите щяха да решат трофея, едва вторият път в историята на Купата на УЕФА. Дузпите добавиха още един слой драма. Леверкузен пропусна първия си наказателен удар, сякаш връщайки предимството на Еспаньол. Но жестоката симетрия на футбола отново удари – Еспаньол реализира първите си две дузпи, но след това пропусна три поредни опита. Леверкузен запази самообладание, отбелязвайки три поредни гола, за да запечата невероятен, незабравим триумф. Това остава и единствената европейска титла на Байер Леверкузен до момента.

Още по темата:

Де Бройне ще продължи кариерата си в Наполи

3. Наполи 5-4 Щутгарт (Финал за Купата на УЕФА 1989)

Финалът за Купата на УЕФА през 1989 г. бележи исторически момент за Наполи и за наследството на Диего Марадона в Европа. Италианският отбор, ръководен от Отавио Бианки и воден от гения на аржентинския си номер 10, се изправи срещу германския Щутгарт във финал от два мача, който беше по-балансиран от очакванията на мнозина.

Наполи беше изградил силен отбор около Марадона, с ключови играчи като Карека, Алемао и Чиро Ферара, допълващи талисмана им. Щутгарт, от друга страна, не беше слаб. С участието на играчи като Юрген Клинсман и Гуидо Бухвалд, германският отбор си проправи път през турнира с тактическа дисциплина и атакуваща сила.

Първият мач на Стадио Сан Паоло (сега преименуван на Марадона) беше с наелектризираща атмосфера и домакините се захранваха от нея. Марадона, естествено, беше в основата на всичко. Той вкара от дузпа, а головете на Карека и Ферара донесоха на Наполи убедителна победа с 3:1. Голът на Щутгарт на чужд терен обаче остави резултата не толкова сигурен за италианците.

Реваншът на „Некарщадион“ далеч не беше рутинен. Щутгарт излезе агресивно и отбеляза рано чрез Клинсман. Но Наполи отговори зряло – головете на Карека и Антонио Де Наполи задържаха италианците преднина с общ резултат. Мачът завърши с 3:3, осигурявайки общ резултат 5:4 за Наполи.

Това беше първият – и единствен – европейски трофей на клуба. За Марадона това беше доказателство, че може да вдъхнови отбора не само на местната, но и на европейската сцена. За Наполи триумфът символизира златната им ера – мимолетен, но незабравим момент в историята на европейския футбол.

2. Севиля 2-2 Еспаньол (Финал за Купата на УЕФА 2007)

Изцяло испанският финал за Купата на УЕФА през 2007 г. доведе до един от най-драматичните завършеци в историята на турнира. Защитаващият титлата си шампион Севиля се изправи срещу съперника си от Ла Лига Еспаньол на стадион „Хампдън Парк“ в Глазгоу. Въпреки че Севиля беше лек фаворит, Еспаньол беше изненадата на турнира, играейки плавен и атакуващ футбол.

Финалът оправда очакванията. Севиля отбеляза пръв чрез Адриано, но Еспаньол отвърна на удара преди почивката с прекрасен удар на Алберт Риера. Мачът беше напрегнат, физически и равностоен. С напредването на играта отборите започнаха да се изморяват, но нито един от двамата не успя да намери победител в рамките на 90 минути.

В продълженията Фредерик Кануте даде преднина на Севиля с 2:1. Но Еспаньол, дори след като остана с 10 души, показа забележителен дух. Хонатас вкара изравнителен гол от далечно разстояние, за да направи резултата 2:2 и да докара нещата до дузпи.

А те бяха спиращи сърцето. Вратарят на Севиля Андрес Палоп – героят в по-ранните кръгове – се превърна в легенда, като спаси три дузпи. Севиля реализира три от четирите си удара, запазвайки трофея и утвърждавайки се като специалисти за Купата на УЕФА.

1. Ливърпул 5-4 Алавес (Финал за Купата на УЕФА 2001)

Финалът за Купата на УЕФА през 2001 г. между Ливърпул и Алавес е смятан за най-зрелищния в историята на турнира. Игран в Дортмунд, той беше истинско влакче на ужасите от началото до края – трилър с девет гола, решен от златен гол.

Ливърпул влезе като категоричен фаворит, разполагайки с играчи като Майкъл Оуен, Стивън Джерард и Емил Хески и то в едни от най-добрите им години. Те започнаха силно, поведоха с 2:0 в рамките на 16 минути. Но Алавес – в първия си европейски финал – бяха безстрашни. Баският отбор върна едно попадение преди почивката и изравни малко след старта на втората част.

Головете в Дортмунд обаче продължиха да валят. Ливърпул поведе с 4:2, но Алавес отново се бори, изравнявайки на 4:4 с глава на Жорди Кройф. Мачът влезе в продължения и с в сила правилото за златен гол, следващият гол щеше да спечели.

Всичко завърши с мъка за Алавес. В 117-ата минута, свободен удар на Гари Макалистър беше отклонен в мрежата от Делфи Гели – автогол, който запечата победата с 5:4 за Ливърпул.

Това беше третата титла на Ливърпул за Купата на УЕФА и коронясващият момент на требъла им през сезон 2000-01. За Алавес, смелото им представяне спечели възхищение в цяла Европа, дори след загубата. Мачът остава един от най-драматичните европейски финали, играни някога – непредсказуем, емоционален и незабравим.