Нека го кажем директно. Независимо от еуфорията сред привържениците на Нюкасъл след екстравагантната смяна на собствеността и жадуваната раздяла с непопулярния Майк Ашли, пред Свраките реалистично може да стои една-единствена цел – запазването на елитния статут.
Вече месец новите босове на “Сейнт Джеймс Парк” не успяват да ангажират мениджър от по-висок ранг, като серията провали води до сериозно смъкване на летвата с високите изисквания.
Мнозина изтъкват различни аргументи за бавно осъществявания преход, както и защо въпреки усещащия се аромат от милионни инвестиции Нюкасъл продължава да е неособено изкушаваща дестинация за водещите в бизнеса.
Сякаш обаче е ясно къде може да се търсят причините за неслучващия се Ренесанс.
От една страна следва да се подчертае, че (почти) никой измежду топ-мениджърите не би се впуснал в толкова рисково начинание в толкова неподходящо време.
Повече от една четвърт от сезона в английската Висша лига е в историята, а след 10 изиграни мача бледият Юнайтед все още е без спечелена победа. С актив от едва от 4 точки Свраките логично заемат предпоследното място във временното класиране.
От друга обаче не бива да се подценява и мълчаливия фронт срещу Нюкасъл, който английските клубове организираха след офанзивата на саудитското правителство.
Почти всички клубове от Премиър Лийг скочиха срещу този тип смяна на собствеността на Гордостта на североизтока, а това пък означава, че на “Сейнт Джеймс Парк” могат да очакват изключително тежки преговори за евентуални трансфери и дори бойкот.
Стремящи се да угодят на мнозинството от феновете на Нюкасъл новите управници побързаха да уволнят недолюбвания Стив Брус, но дали това не бе ход, който ще принуди новият футболен Клондайк да се сблъска със суровата действителност на Чемпиъншип?
Имайки предвид, че максимумът, който би постигнал черно-бялата формация през настоящия сезон е оставане във Висшата лига, сякаш е трудно да се отрече, че профилът на Брус е съвсем подходящ за постигане на задачата.
За онези, които тотално отричат способностите на бившия бранител на Норич и Манчестър Юнайтед, може би си струва да се припомни, че това е мениджър спечелил 4 (четири!) промоции за Висшата лига.
Освен това Брус миналия сезон успя да спаси Нюкасъл от изпадане и да го класира на 12-а позиция – над тимове, предвождани от Нуно Санто, Ралф Хазенхютъл, Рой Ходжсън, Шон Дайш и Греъм Потър. Не звучи като невиждана катастрофа!
Да, ясно е, че Свраките искат да се борят за много по-челни места, за място в Европа и дори да се намесват в битката за домашните трофеи. Но нека не забравяме все пак в какви условия работеше Брус и какво беше отношението към него.
Неприязънта към него от страна на феновете датира от Ден първи. Голяма част от тях не бяха съгласни с неговото назначение и така и не му дадоха никакво време…
Парите пристигнаха в Нюкасъл, но точно сега, още повече в наближаващия зимен период (в рамките на три седмици между 12 декември и 2 януари Юнайтед ще гостува на Лестър, Ливърпул, Евертън и Саутхямптън, и ще бъде домакин на Ман Сити и Ман Юнайтед) е време, в което на тима ще е нужно нещо по-различно, за да съхрани шансове за оцеляване.
Нещо, което именно човек като Стив Брус можеше да достави. Или поне мениджър с неговия профил.
Чуват се, разбира се, и гласове, според които евентуално изпадане във второто ниво не би повлияло на дългосрочната стратегия.
Но дори да приемем хипотетично, че е така, не изглежда особено логично с лека ръка да изхвърляш тестото, от което все още можеш да правиш прилични закуски. Така или иначе новата машина пристига през лятото.
Понякога наличието на силни фигури на шахматната дъска не е напълно достатъчно. Нужно е да умееш да ги разполагаш на подходящите места и да предвиждаш определени ходове. Дали новите шефове на Нюкасъл го направиха? Хмм…