Последвай ниБившият вратар на ЦСКА Петко Петков празнува днес своя 50-годишен юбилей. Петков е част от тима на “армейците”, завоювал последния дубъл през 1997 година. Като треньор на вратарите вдига купата и Суперкупата през 2011 г. Петков заема същия пост в родния Янтра Габрово. Треньорът разказа за житейския си път и периода на “Армията” в интервю за “Тема Спорт”.
Г-н Петков, как се чувства човек на 50 години? Много или малко са те?
– Чудесно, чувствам се успял. Добро семейство, здрави деца. Постигнал съм все пак нещо, може би не толкова много, но за мен е достатъчно. 50 години са перфектна възраст за мен, поне в състоянието, в което се намирам.
Като играч как празнувахте рождения си ден, има ли някоя по-забавна случка?
– В лагерна обстановка. Рядко ми се е случвало да бъда вкъщи със семейството си, но пък си има своето очарование, празнуваш с доста хора. На един рожден ден Шон Дънди ме изненада с гол от 35 метра – с ЦСКА играхме контрола срещу Карлсруе, беше ужасно време, на подготовка в Кипър, фаул отдалеч и ми вкара (смее се).
Защо избрахте футбола и как точно вратар?
– За добро или лошо, футболът ме избра. Имах желание да уча и да се занимавам с друго, но по чисто физически причини нямаше как да уча онова, което искам. Обадиха ми се, бях юноша и ме привлякоха в първия отбор на Янтра Габрово. Отборът беше силен, влезе в А група, аз постепенно заиграх. И оттам – ЦСКА. Нещата стават бавно и с късмет. Ако някой каже, че късметът не е важен, не е искрен.
Как се стигна до преминаването ви на “Армията”?
– Пламен Марков ме привлече – беше спортен директор в ЦСКА, идва да ме гледа в няколко мача, явно съм му направил впечатление и рискува и ме взе.
Кои вратари заварихте в тима тогава?
– Антонио Ананиев беше вратарят на ЦСКА, дойдох аз, после Румен Ненов, Митко Попов… И в един момент дойде и моят ред да играя. Станахме шампиони, взехме купата, имахме добър отбор, страхотни момчета. Георги Василев -старши треньор, Стойчо Младенов – помощник, Николай Илиев-Галибата беше на вратарите, той дойде с Гочето. Хубав период, попаднах на точното място в точния момент. Трябва и търпение и да си чакаш момента.
Имате и гол за ЦСКА, помните ли го?
– Беше от дузпа, за купата, срещу някакъв малък отбор (б.а. – оформя крайното 12:1 срещу Джебел в 89-ата минута, 1/16-финал реванш, 06.12.1994). Не помня как съм я бил, всичко е мъгла, просто се надявах да уцеля вратата. На майтап ме посочиха, при такъв резултат.
Преди това е и дебютът ви в Европа – реваншът с Ювентус (1:5) след присъдената служебна загуба през 1994-а…
-Тогава резултатът набъбна до 4:0 и влязох като резерва, но и на мен ми вкараха гол за 5 минути игра. Размених си фланелката с вратаря Перуци, но после я подарих на Румен Ненов, защото той изигра по-голямата част от двата мача и така го почувствах. Големи приятели бяхме с него, семейни приятели, лека му пръст.
Кой е най-близкият ви приятел от футбола?
– Това е Милен Радуканов. Дори жена ми е кръстница на двете му дъщери. С него от дълго време сме си много близки. Не че нямам и други приятели, бих споменал доста, но с него сме заедно от най-дълго време. Нещата стават от само себе си -дребни жестове, допадате си.
А с кого бяхте в едно бунгало на Панчарево?
– От тима, спечелил дубъла 1997-а, бях с Илиян Василев. С него сме приятели от деца, пък и сме съграждани.
Кой е най-емоционалният момент в ЦСКА, с този сезон ли е свързан?
-Да. Подсигурихме си титлата с победа на “Армията” над Раковски Русе и тогава публиката нахлу на терена и ни понесоха на ръце до съблекалнята. Същинска лудница.
След края на кариерата си ставате треньор u професията ви връща отново в ЦСКА…
– Минах по същия път – Габрово, Севлиево, Мездра и оттам ЦСКА. Смятам периода ми като треньор за много по-добър отколкото като футболист и се чувствам на мястото си като такъв. Влязох в щаба на Йоан Андоне, но след известни катаклизми напуснах за 2-3 месеца и когато Радуканов стана старши, пак се върнах. Тогава се случиха хубавите неща, взехме купа и Суперкупа. Имаше и трудности, но те се забравят. Заедно с Милен, Светльо Петров и Иван Йовановски като кондиционен треньор периодът беше страхотен за нас – както професионално, така и в личен план. Още сме близки.
Кой е най-паметният мач оттогава?
– Победата на “Герена” с 3:1 срещу Левски. Беше първият пролетен мач и ние се готвехме специално за него, получи се отлично. Второто полувреме излязохме и видяхме, че агитката я няма и впоследствие разбрахме какво е станало.
Какво ви даде треньорският период в ЦСКА?
– Самочувствие, че мога да я върша тази работа. А и фактът, че си бил в ЦСКА, се отразява много добре на визитката ти като цяло. После бях в Ботев Пд, минах и двугодишен период в Анортозис.
А като професионален опит?
– Работих с наистина сериозни хора. Започвайки от Радуканов и после в Ботев с Мъри Стоилов – страхотен човек и специалист, също и с Ники Костов за кратко – поддържам контакт и с него. В Анортозис с Рони Леви научих страшно много от него. Голямо име в Израел е. Даже той води Стяуа срещу ЦСКА през 2011-а и като разбра, че съм бил част от щаба, някак му се издигнах в очите.
Може ли да се каже, че има вратарска фамилия Петкови, след като и брат ви Руси, и синът ви Павел бяха под рамката?
– Чак фамилия не. Брат ми дълго време игра във Втора Бундеслига, беше добър вратар и направи успешна кариера в чужбина, а не у нас като по-млад. Сега е треньор в школата на Кемниц. За сина ми, аз бях човекът, който не искаше той да се занимава с футбол. Но прояви голямо желание, успях да му помогна донякъде, ходи и игра 3 години в Германия, макар и на по-ниско ниво. Но прецени, че като няма шанс за голям футбол, е по-добре да се занимава с други неща. Навреме.
Няколко думи и за жените в живота ви…
– С жена ми Краси сме заедно от 27 години, тя е “високата топка” вкъщи и ми е давала абсолютна подкрепа. Само тя си знае какво е преживяла покрай футбола. Дъщеря ми Магдалена учи скандинавистика в Софийския университет и се справя много добре.
И за финал едно пожелание в личен план?
– Хората около мен да са здрави. Аз, общо взето, се справям. Имам достатъчно късмет и ще продължа да се справям.
Душан Керкез обеща: ЦСКА ще направи нещо голямо този сезон 
