Последвай ниЖоао Феликс официално поема към следващата спирка в една от най-загадъчните и непостоянни кариери в съвременния футбол. Португалският нападател ще се присъедини към Ал-Насър, с което потвърди усещането, че потенциалът, който изгря толкова ярко в началото на пътя му, няма да бъде напълно реализиран.
Феликс остава третият най-скъп трансфер в историята, след като премина от Бенфика в Атлетико Мадрид за 130 милиона евро през 2019 г., когато бе едва на 19. Оттогава той премина през някои от най-големите клубове в Европа — Барселона, Милан и Челси, но така и не надхвърли границата от 10 гола в нито един сезон след напускането на родината си.
„Усещането у дома е, че Феликс официално се е отказал да бъде истински играч от най-високо ниво“, отбелязва португалският журналист Маркус Алвеш, а думите му сякаш обобщават един широко споделян разочароващ консенсус.
Началото на кариерата на Феликс бе блестящо. След като дебютира за Бенфика Б на 16 години, той бързо проби и в първия състав, като още в дебютния си сезон отбеляза 20 гола в 43 мача и помогна на отбора да спечели титлата. Признанията не закъсняха — той бе избран за млад играч на годината, попадна в идеалния отбор на сезона в португалското първенство и спечели “Golden boy“, награда за най-добър млад футболист в Европа. В този момент изглеждаше, че бъдещето пред него е светло, а скоро целият свят ще е в краката му.
„Тези шест месеца, в които той игра редовно на „Ещадио да Луж“, бяха най-добрите, които съм виждал от играч за почти десетилетие в Португалия“, казва Алвеш. „Изглеждаше предопределен за върха на футбола.“
Очакванията нараснаха още повече, когато Атлетико Мадрид инвестира астрономическа сума, за да го привлече като наследник на Антоан Гризман. Но сблъсъкът между свободния, креативен стил на Феликс и дисциплинирания, дефанзивен подход на Диего Симеоне бързо показа колко крехък може да бъде мостът между талант и резултат.
„Това подлудява треньорите. Те виждат потенциала му, но той никога няма да го реализира. Това е въпрос на психика. Не че не се притеснява — просто не слуша“, коментира испанският журналист Гийем Балаге.
С течение на времето статутът на Феликс в Атлетико се влоши. Бледите му изяви, липсата на постоянство и отказът да се ангажира с дефанзивни задачи го поставиха все по-често на пейката. Той премина под наем в Челси, но дебютира с червен картон, а впоследствие вкара само четири гола. После дойде Барселона, където записа по-добър сезон с 10 гола, включително срещу бившия си клуб, но това не бе достатъчно за постоянен трансфер.
Следват кратки, неубедителни епизоди отново в Челси, после Милан през миналия сезон и всеки път се стигаше до едно и също заключение — че талантът е налице, но не и нужната работоспособност. „Той не е модерен нападател по отношение на работоспособността“, обобщава Балаге.
Романтичната идея за завръщане в Бенфика също бе на масата. Самият Феликс каза: „Целият свят знае, че Бенфика е любимият ми отбор. Това е моят дом. Един ден ще се върна.“ Но вместо това той избра предложението от Саудитска Арабия и Ал-Насър, където ще играе заедно с Кристиано Роналдо и под ръководството на Жорже Жезус.
На 25 години Жоао Феликс вече се превръща в пример за това как необработеният талант, колкото и голям да е, може да бъде засенчен от липсата на адаптация, психическа зрялост и работна етика. Това е история на пропуснати възможности, в която най-светлите мигове останаха някъде в началото — в Лисабон, когато бъдещето изглеждаше безкрайно обещаващо.
Челси ще се пробва за Шави Симонс, Лайпциг искат 60 милиона паунда 
