7-те топ треньора, които получиха звучен шамар от съдбата този сезон
google новини лого Последвай ни
Добави коментар

Този сезон бе доста богат откъм емоции, особено що се отнася до уволненията на главни треньори. 

По принцип оправданието за подобни смени е винаги баналното – незадоволителни резултати. Но това не винаги е точно така, както показва анализът на championat, включващ най-обсъжданите през настоящия сезон треньорски оставки и причините, довели до тях.

7-те топ треньора, които получиха звучен шамар от съдбата този сезон 1

Маурисио Почетино беше уволнен от Тотнъм Хотспър

Начело на отбора: 27.05.2014 – 19.11.2019

 

Маурисио Почетино застана начело на “шпорите” през 2014 г., като това беше първият му наистина сериозен отбор. По-рано аржентинският специалист ръководеше испанския Еспаньол и английския Саутхемптън.

С какво ще запомним наставничеството на Маурисио? Способността му да оказва натиск. Екипът на Почетино притискаше дълбоко противниците си, а те просто в английския футбол не бяха готови за това. Тотнъм Хотспър действаше като добре координиран механизъм. И младите играчи, на които аржентинецът имаше пълно доверие, играеха важна роля в този механизъм. Основната гордост на Почетино беше Хари Кейн. Само за няколко години Хари успя да се превърне в един от най-добрите нападатели в света. „Шпорите“ не разполагаха с неограничен бюджет, така че щат не щат трябваше да се доверят на младите. Да се доверят, да изтърпят, да устоят на емоциите. За тези свои усилия Почетино бе напълно възнаграден – той успя да „сглоби“ свой собствен отбор от звезди, достоен да се бори на финала на Шампионската лига.

С Почетино начело Тотнъм успяха да покажат ярък футбол. Не съвсем без провали, но играта им определено се хареса на феновете. През последните четири години Тотнъм последователно и закономерно игра в Шампионската лига. Най-добрият им резултат беше на финала на сезон 2018/19. Екипът на Почетино подари незабравими емоции на публиката, изминавайки трънливия път до финалите. И ако Борусия Дортмунд беше сравнително лесно победена на 1/8 финалите, то на четвъртфиналите и полуфиналите успехът им висеше на косъм.

VAR им се притече на помощ на „Етихад“, когато играха срещу Манчестър, а в полуфиналната среща срещу Аякс, английският тим вкара допълнително в игра Лукас Моура, който беляза гол в 96-ата минута. Е, това не демонстрира ли напълно голямото им желание за победа? Заслужава да се отбележи, че отборът изигра тези срещи без главния си нападател, тъй като Кейн беше контузен и не можа да помогне на клуба си. На финалите Тотнъм загубиха от Ливърпул с 0: 2.

През този сезон Почетино се провали. След 12 мача тимът му имаше едва 14 точки. Отборът бе на 14-о място в класирането и това беше истинска катастрофа за клуба. Но информацията за уволнението на Маурисио все пак се появи напълно внезапно, като никой не очакваше подобни новини от лагера на „шпорите“ миналата есен. Така Жозе Моуриньо зае мястото на Почетино, като бе назначен за нов главен треньор на Тотнъм .

7-те топ треньора, които получиха звучен шамар от съдбата този сезон 2

Унай Емери беше уволнен от Арсенал

Начело на отбора: 01.07.2018 – 29.112019.

Унай Емери оглави Арсенал, след като Арсен Венгер напусна поста си на главен треньор. През първия сезон, под ръководството на испанеца, играта  на „артилеристите“ не можеше да се нарече грандиозна, но заслужава да се отбележи, че все пак те постоянно трупаха точки. Не беше напълно ясно дали клубът има нужда от треньор с точно такава философия. Арсенал спря на две точки от Шампионската лига в края на сезона, заемайки пето място в първенството.

След старта на настоящия сезон тимът се провали. Феновете се чудеха: „Това ли е моят любим клуб, който играе по този начин?“ Сякаш останаха без идеи и без ясен план за победа. Спечелените точки бяха единствено заслуга на индивидуалната игра на определени играчи, а не отборно постижение. Срещу лидерите на първенството Арсенал отборът се затвори и заложи на късмет в контраатаките.

Да, резултатите в Лига Европа могат да бъдат оценени положително. Защото отбора постигна добър резултат, но, за съжаление, не и на базата на добрата си игра.

В много от мачовете на Арсенал им липсваше достатъчно твърдост, отборът не можеше да смаже дори по-слаб противник на терена. В подобни ситуации загубиха значителен брой точки.

И още нещо – отборът не уважаваше достатъчно треньора.  Неведнъж британските медии са писали за конфликтите на Емери с играчите на отбора. Атмосферата в отбора изобщо не беше на нужното ниво и доверие между момчетата и треньора напълно липсваше.

Ръководството на клуба даде няколко шанса на испанеца, но клубът така и не се подобри. В 13-ия кръг на шампионата, в последната минута на домакинския мач, Арсенал постигна равенство със Саутхемптън. Този мач беше последен за испанския наставник в английски клуб. Осмо място в първенството и 18 отбелязани точки – не беше въобще резултатът, който би устроил шефовете на клуба. Така Емери беше уволнен в края на ноември миналата година.

7-те топ треньора, които получиха звучен шамар от съдбата този сезон 3

Нико Ковач беше уволнен от Байерн

Начело на отбора: 01.07.2018 – 11.03.2019

Още от първите дни от пристигането си в клуба, Нико Ковач даде да се разбере, че съдбата му е предопределена. Изморителните тренировки и наблягането върху физическия аспект на футболната игра е живото доказателство за това. Германските медии често писаха, че Ковач прилича на Феликс Магат с тези си тренировки, защото той също обичаше да измисля всевъзможни упражнения, така че да доведе играчите си до пълно изтощение.

Дали тези тренировки помогнаха или не, но Байерн в първия сезон на Ковач взе три трофея наведнъж – Първенството, Купата и Суперкупата. Резултат имаше, но проблемите в клуба така и не свършиха.

Ковач беше в непрестанен конфликт с играчите. Те бяха най-вече възмутени от факта, че някои изобщо не бяха вкарвани игра. Основания за негативното отношение имаше. Хорват, например, не е човек, който се води от общественото мнение.  Той винаги е много търпелив, дори и ако трябва да плати скъпа цена за това. Но не само той, повечето играчи не бяха доволни от правилата на треньора, тренировките и настройките за мача. В такава една атмосфера продължаването напред с добри резултати никак не е лесна задача.

През този сезон Бундеслигата се оказа силно конкурентна. Няколко клуба с претенции за първенството наведнъж – това си е доста напечено положение. Не може да се каже, че Байерн се провали в първата част на сезона, защото всички просто очакваха друг вид игра от него. Всички сме свикнали с факта, че отборът в Мюнхен е фаворит на германското първенство, те винаги са на върха и точно тези нагласи доведоха в крайна сметка до разочарованието. От 30 възможни точки Байерн, отбеляза едва 18.

Въпреки че отборът спечели групата си в Шампионската лига, набирайки максималния брой точки, ръководството беше недоволно от треньора и атмосферата в отбора остана нездравословна. Поражението от Айнтрахт с 1: 5 просто преля чашата на търпението. Нико Ковач беше уволнен от ръководството.

7-те топ треньора, които получиха звучен шамар от съдбата този сезон 4

Карло Анчелоти беше уволнен от Наполи

Начело на отбора: 01.07.2018 – 12.10.2019.

Настоящ отбор: треньор на Евертън

Карло Анчелоти е треньор богат опит, който не се страхува от трудностите. Стана главен треньор на Наполи през 2018 година, като договорът му бе подписан за три години, а заплатата бе 6,5 милиона евро годишно.

Футболът, който демонстрира Анчелоти бе коренно различен от този, толериран преди това от Сари – бившият треньор на Наполи.

Карло е ротационен треньор, за него е важно да използва всички играчи в играта. Интересен факт, който потвърждава това е, че в първите десет мача като главен треньор пусна на терена почти всички играчи на клуба. Акцентът в тактиката на  Анчелоти е агресивната атаката, характерна с рязко преминаване на играчите в наказателното поле и с максимално повече атаки към вратата на противника.

В първия си сезон като наставник на Наполи, Анчелоти трябваше да се задоволи със сребърни медали. В италианския шампионат Ювентус можеше да бъде сравнен с тежък камък, който никой не успява да отмести от първото място. През първия сезон Карло не успя в шампионските интриги, а неаполитанските фенове с нетърпение очакваха новия сезон. Сега в серия А се появи същинската интрига. Вярно, без участието на Наполи, но все пак интрига. За първите 15 кръга тимът отчете едва  21 точки. При клубните скандали президентът влезе в открит конфликт с играчите на отбора. Това беше сезон, меко казано, неуспешен във всеки един смисъл на думата.

Президентът на клуба Аурелио Де Лаурентис беше бесен – първо заговори грубо за желанието на Мертенс и Калейон да заминат за Китай, а през ноември издаде заповед за затваряне на отбора в тренировъчната база.

Опитният Мастер така и не можа да се справи с натиска – странното поведение на треньора през сезона е още едно потвърждение за това.

В 15-ия кръг Наполи изравни с Удинезе, като по този начин удължи губещата серия до девет мача. Според италианските медии треньорът и президентът решили да се разделят без конфликти и взаимни претенции. Така Анчелоти беше уволнен.

След уволнението си Анчелоти излезе на пазара и през декември миналата година оглави английския Евертън, подписвайки договор с клуба за пет години.

7-те топ треньора, които получиха звучен шамар от съдбата този сезон 5

Леонардо Жардим беше уволнен от Монако

Начело на отбора: 01.07.2014 – 11.10. 2019, 27.01.2019 – 28.12.2019.

Жардим поведе Монако през 2014 г. след напускането на Клаудио Раниери. Португалецът зададе ново темпо на отбора и премина към атакуваща игра – стремеше се отборът да постига успех във всеки един мач. Във Франция няма много клубове, които претендират за първенство, така че Пари Сен Жермен беше основният и всъщност единствен съперник на „монегаските“. Разбира се, клубът на принца не разполагаше със същите огромни средства като ПСЖ, но това не попречи на Жардим да се бори за победа.

За първите четири сезона Монако не падна под третото място в таблицата, а през сезон 2016/17 стана шампион на страната.

Монако успя да вдигне шум в европейските състезания. Отборът на Жардим влиза три пъти в плейофите на Шампионската лига, а през сезон 2016/17 спря на крачка от финалите, след като загуби от Ювентус в сбора от два мача.

Монако продаде свои играчи за доста пари, а  огромна заслуга за това има точно Жардим. От най-значимите сделки можем да припомним Мартиал, който напусна клуба за 60 милиона евро, Менди –  за 57 милиона, Бернардо Силва – за 50 милиона, Лемар – за 70 милиона и Мбапе – за огромната сума от 145 милиона.

Клубът не само продаде добре свои играчи, но и купи такива. След Световното първенство в Монако, полузащитникът на ЦСКА Александър Головин се премести за 30 милиона евро, като сега е един от лидерите в атаките на тима.

Независимо от това, сезон 2018/19 започна кошмарно за отбора – в девет мача беше отбелязана само една точка. Ръководството на клуба реши да уволни главния треньор. Тиери Анри беше назначен вместо Жардим , но това приключение не даде резултат. За 20 мача начело на отбора французинът успя да спечели само пет победи. Това положение не се хареса никак на шефовете на клуба и Хенри беше уволнен.

През януари 2019 г. Жардим се завърна в клуба. Резултатите се подобриха, но се очакваше повече. Играчите не харесаха схемата, предложена от главния треньор. Имаше и конфликти вътре в самия екип.

Още през декември се появи информация, че португалецът ще бъде уволнен независимо от резултатите от бъдещите мачове. Съкрушителната победа в Лил с резултат 5:1 не помогна изобщо на треньора. Така Жардим беше уволнен втори път.

7-те топ треньора, които получиха звучен шамар от съдбата този сезон 6

Ернесто Валверде беше уволнен от Барселона

Начело на отбора: 01.07.2017 – 01.03.2020.

Валверде поведе Барселона след напускането си от Атлетик Билбао. Философията на играта на треньора в предишния клуб беше проста и се състоеше в компактност между линиите на терена, силен натиск и пълен контрол над топката.

 

Валверде се опита да приложи идеите си и в играта на Барселона, но се оказа, че те пожънаха променлив успех. Дори имаше повече критики от експерти и фенове, отколкото положителни отзиви, като най-острите критики бяха относно това, че каталунците започват да се отдалечават сериозно от корпоративната си игра.

С Барселона Валверде стана два пъти шампион на страната, собственик на Купата и Суперкупата.

Последните два сезона обаче, играта на отбора остави много съмнения и всички бяха на мнение, че има още много какво да се желае. Барселона играеше прагматичен футбол, като оставяше инициативата в ръцете на противника. Играта в атака беше поверена единствено на Меси, но ако Лионел случайно пропуснеше мача по някаква причина, тогава идваха и големите проблеми. Феновете нарекоха играта на Барселона страхлива, а Валверде отнесе гнева на феновете, които му лепнаха етикета „безгръбначен“.

Един от най-болезнените моменти беше загубата от Ливърпул в полуфинала на Шампионската лига. Ако си спомняте, в първия мач „сините гранати“ спечелиха с 3: 0, а в реванша загубиха с 0:4. След тази игра Валверде тотално падна в очите на феновете и клубът започна да му търси заместник.

В първенството през този сезон Барселона започна с успешен старт, като отборът, заедно с Реал поведе в класирането, но играта на клуба все още не показа достатъчно висока класа.

Поражението в полуфиналите на Супербоула от Атлетико не можеше да бъде простено на испанския треньор. Шефовете на Барселона решиха да уволнят Валверде. Според ръководството, клубът се нуждаел от „разтърсване“.

7-те топ треньора, които получиха звучен шамар от съдбата този сезон 7

Роберто Морено беше уволнен от националния отбор на Испания

Начело на отбора: 19.06.2019 – 19.11.2019

Настоящ отбор: треньор на Монако.

Това беше най-мистериозното уволнение на сезона.

Роберто Морено е помощник на Луис Енрике от далечната 2010 г. След катастрофалното представяне на Световно първенство, Испанската футболна федерация назначи Енрике за главен треньор на националния отбор. Морено, както и в предишните клубове, влезе в треньорския щаб.

През март Енрике бе принуден да подаде оставка като национален треньор по лични причини – дъщерята на испанеца се разболя от рак и почина след продължително лечение.

Испанският национален отбор бе поверен на помощник на Енрике – Роберто Морено. Първо той просто неофициално пое функциите на Енрике, а по-късно подписа официален договор с клуба, със срок до лятото на 2020 година. В деветте мача под негово ръководство, Испания спечели седем победи и уверено излезе от групата, класирана на първо място.

През септември на Морено беше зададен провокативен въпрос за Енрике. Отговорът му не закъсня, а лоялността на Роберто беше впечатляваща: „Смятам Луи за приятел. И това приятелство е най-важно за мен. Ако той иска да заеме поста си на треньор на националния отбор, аз с удоволствие ще се оттегля и ще продължа да му помагам. ”

Морено не подозираше, че през ноември федерацията на испанския национален отбор ще пожелае да се сбогува с него.

След мача на Испания срещу Румъния, където отборът на Роберто Морено спечели голяма победа с резултат 5:0, в съблекалнята главният треньор беше уведомен за уволнението.

Беше съобщено, че Луис Енрике е трябвало да се завърне в отбора, като изрично е помолил федерацията да не включва Морено в треньорския щаб на отбора.

Морено прие този акт като предателство. Според него, всичко вече е било обсъдено предварително, той просто е бил само уведомен за решението. Младият треньор със сигурност е имал нагласата да завоюва още успехи на Евро 2020, в ролята си на главен наставник, но Рубиалес и Енрике също са си кроели своите планове и така набързо мечтите му бяха попарени.

Коментарът на Морено: „След всичко, което се случи през последните дни, искам да направя изявление, за да благодаря за получената подкрепа по време на работата с отбора и да обявя оставката си като треньор на националния отбор. Изправен пред екстремна ситуация, бях принуден да поема ръководството на испанския национален отбор. Изпълнихме задачата – отидохме в Евро с добро предимство. Бих искал подобни ситуации никога вече да не възникват, тъй като все пак така или иначе ще се класираме. Оценката на работата ми през последните часове или дори дни със сигурност ще доведе до отправяне на упреци и извинения от всяка една от страните. Аз самият обаче няма да го направя. Не виждам смисъл в това. Съвестта ми е напълно чиста. Невъзможно е да се угоди на всички, но уважавам мнението на всеки един. Винаги съм казвал, че аз съм човек, който държи на думата си и ако Луис Енрике реши да се върне, аз няма да му преча.  Реших така, въпреки че това означава да напусна завинаги отбора. Пожелавам на Енрике всичко най-добро, защото неговите радости са и наши радости. “