Адриано: Аз съм най-големият провал във футбола

Бившата звезда на Интер, Адриано, изрази дълбоките си чувства в статия за The Players’ Tribune, описвайки своето пропадане като „най-големият профал във футбола“ и причините, поради които е изоставил славата на стадионите, за да се върне във фавелите на Рио де Жанейро. Дебютирал за Интер на 19, Адриано бързо се издигна с физическата си мощ и талант, носейки прякора “Императора” и очакванията да наследи Роналдо. Но животът му взе съвсем различна посока.

„Много хора не разбираха защо изоставих славата на стадионите, за да седя в стария си квартал, пиейки до забрава. Защото в един момент исках и това е решение, което е трудно да се върне назад,“ пише той, обяснявайки как депресията го е завладяла след смъртта на баща му през 2004 г. Споделя за една Коледна вечеря при съотборника си Кларънс Сеедорф, когато в тъгата си се прибрал сам и изпил цяла бутилка водка, докато плачел.

Адриано говори и за своето бягство във фавелата, където прекарал дни, скрит от всички: „Когато „избягах“ от Интер и напуснах Италия, дойдох да се скрия тук. Три дни обикалях целия комплекс. Никой не ме намери”. Той описва медиите и полицията в Рио, които дори организирали операция за „спасяването му“, мислейки, че е отвлечен. „Шегуваш се, нали? Представете си, че някой ще ми навреди тук… аз, дете от фавела.“

Още по темата:

Президентът на Милан: Има само един отбор в Милано

Адриано признава, че се е опитал да отговори на очакванията на Интер, но въпреки усилията и помощта на Роберто Манчини и Жозем Моуриньо, не успял да се пребори с демоните си. „Останах добре няколко седмици, избягвах алкохола, тренирах като кон, но винаги имаше рецидив. Отново и отново. Всички ме завладяха. Не издържах повече.“

В заключение, той споделя, че макар да е смятан за „най-големия провал във футбола“, е открил уважение и спокойствие в родните си квартали: „Харесвам тази дума (фавела бел. ред.). Не само заради това как звучи, но и защото съм обсебен от идеята да пропилея живота си… Пия, защото не е лесно да си обещание, което остава в дълг. И става още по-лошо на моята възраст.“