Агуеро през погледа на Майка Ричардс: Една изповед, която ще ви трогне

Агуеро през погледа на Майка Ричардс

„Поглеждайки назад, сега ми се струва странно, но когато за първи път тренирах със Серхио Агуеро, след като той се присъедини към Манчестър Сити през 2011 г., не го възприех веднага като „суперзвезда““, разказва анализаторът и бивша футболна звезда.

Неговата изповед със сигурност ще ви трогне, ето какво споделя той:

„Понякога, когато нов играч пристигне в клуба и го видите в действие със собствените си очи, просто си мислите „уау“.

Това се случваше много често в отбора по онова време, заради големите трансфери, които правехме и които преобразяваха напълно клуба, но със Серхио не беше така. Когато го видях за първи път, всъщност не мислех, че е толкова добър.

Бяхме похарчили много пари за него – около 35 милиона паунда – и той беше пристигнал с много голяма репутация, но в първите няколко сесии, някак си не изглеждаше особено специален.

Не е като да съм очаквал той да дриблира покрай четирима или петима играчи, или каквото и да било, но аз го наблюдавах много внимателно във времето и признавам, че не ми изглеждаше да прави нещо кой знае какво.

Изглеждаше летаргичен и всъщност беше доста мързелив, ако трябва да съм напълно честен. Чудех се за какво е цялото вълнение.

Не осъзнавах колко е добър в действителност, докато не изигра първата си игра за нас. Той оживя в мачовете и всичко за него беше различно.

Аз всъщност нагласих първия му гол за Сити, при дебюта му срещу Суонзи Сити, който той вкара отдалече. А по-късно вкара и още няколко такива.

Когато гледам рекорда му сега, като играч с най-висок резултат в чужбина в историята на Висшата лига, се чудя защо не го уважавах достатъчно.

Постиженията му са феноменални и те продължават и сега.

Движението е само част от това, което прави Серхио Агуеро толкова специален.

Какво е толкова специално има в него ли? Откъде да започна? Всичко в него говори за играч от световна класа.

Бързината му, когато отбора е в атака, е просто невероятна. Играта му не е само да бяга от защитниците, а влиза и по-навътре в терена, за да получи топката. Така или иначе той успява да намери пространство и да действа.

А ако топката се окаже пред вратата, тогава бих го подкрепил да вкара всеки път.

Успехът му отчасти се свежда до неговата невъзмутимост и спокойствие. Когато получи шанс, той е хладнокръвен, но и нещо повече. Много е специфичен начинът, по който удря топката толкова чисто. А като вземем всичко това предвид, пред нас е просто смъртоносен нападател и което е по-важно – всичко това му идва наистина отвътре!

Някои нападатели усещат, че целите им избледняват, докато остаряват, но не и Серхио. Вече е на 31, но поддържа страхотни резултати вече няколко сезона.

Да, това, че е в отбор като Сити помага, защото тимът успява да създаде много шансове за попадения, но това не изчерпва всичко. Истината е, че  Серхио продължава да работи усилено, за да е сигурен, че винаги ще бъде в добра форма, независимо от вида и сеиозността на контузиите, които е претърпял.

Агуеро има хубав характер, което е една много сериозна причина той да е толкова успешен.

Когато Пеп Гуардиола пое контрол на Сити през 2016 г., Агуеро не винаги играеше, но реакциите му винаги бяха най-правилните.

Макар че можеше да изрази разочарованието си на терена, когато беше заменен, Агуеро никога не се е оплаквал публично от нещо извън терена.

Мисля, че това е само защото винаги е разчитал само и единствено на собствените си способности. Подходът му сякаш беше нещо от сорта на „можеш да пуснеш, когото искаш пред мен, но когато отново започна да играя, ще отбележа“.

Той е готов да се вслушва. Именно това му умение му помогна много за да успее да адаптира играта си под наставничеството на Гуардиола.

Вие видяхте още един пример за това при победата на Сити над Астън Вила. На Агуеро му изиграха трик, но вие също го видяхте как връща топката, за да помогне за страничния гол.

Когато играех с него, той беше страхотен. Работната етика, която винаги се набива на очи, е това, което Пеп е вдъхнал в него и затова той е извел играта си на едно следващото ниво. Сега прави всичко, което е направил, когато съм играл с него, и за други.

Медалът, който ще го изправи наред  с футболните звезди

Замяната на Агуеро, когато настъпи този момент, ще бъде почти невъзможна за Сити.

Неговият рекорд за отбелязване на голове е просто невероятен и такова е и отношението му. За някой, който е истинска суперзвезда, той е толкова смирен, че веднага се превръща в най-приятния човек, когото някога ще срещнете.

Да, той проявява емоция, както правеше с Рияд Марез на полувремето във Вила Парк, питайки го защо не е подал към него, когато е чист, но това е свързано само и единствено с футбола.

Когато разговаряте с него, разбирате, че той мисли само за едно. Просто иска да играе, и да вкара голове. За това дава всичко от себе си на терена и това е нещото, което най-много ценя в него.

С таланта и отношението си беше неизбежно той да пожъне такъв голям успех във Висшата лига и разбира се, че има своя момент в историята тук вече, защото отбелязаният му гол, с който спечели титлата през 2012 г., никога няма да бъде забравен.

Но когато Серхио напусне клуба, просто се надявам и в този момент вече да е получил медала на победителите в Шампионската лига, защото това е единственото нещо, което му липсва на клубно ниво.

Дали ще го спечели или не, няма да промени кой знае какво. Нищо не може да наруши наследството, което най-големият нападател на Сити е оставил. Неговата репутация на голям играч не може да бъде вече променена, защото е постигнал наистина много.

Но един медал пък от друга страна би го поставила точно там, където му е мястото – на една нога с великите играчи. Серхио той заслужава да бъде до тях.

Може ли Сити да триумфира в Европа тази година? Е, те със сигурност са достатъчно добри, за да спечелят, а Агуеро е само една от причините за това.

Притеснявам се, че отбори като Реал Мадрид и Пари Сен Жермен също имат предни линии от световна класа.

Понякога, когато видя Сити да играе, тъй като са толкова експанзивни и играят с такава свобода, някак си не могат да си помогнат правилно един на друг и правят пропуски.

Те не могат да си позволят да направят това, сега са в етапите на нокаут, където е нужно съвсем мъничко, за да се провалят. Ако желаят успеха, те трябва да бъдат по-единни, за да жънат успехи по целия път.“

Сподели Сподели
Изпрати: