Барчовски: "Липсата на публика ме натъжава" 1
1 0
Селекционерът на България иска да види отбора много по-напред в световната ранглиста

Месец преди решаващите мачове от квалификациите за Евробаскет 2022 срещу Латвия и Босна Херцеговина старши треньорът на българския национален тим Росен Барчовски даде обширно интервю за sportal.bg, в което отговаря на доста наболели въпроси.

Преди броени дни селекционрът включи 24 състезатели в разширения състав за последния квалификационен прозорец, който ще се проведе между 19 и 22 февруари.

– Разширеният състава за предстоящите квалификации за ЕвроБаскет 2022 вече е ясен и повдигна няколко въпроса.
– Само едно уточнение. Един месец преди това не е нормално да се дава състав, защото първо не се знае кой е здрав и кой не, също така все още има много мачове. Но се налага, тъй като трябва да се направи картотека във ФИБА и да се започнат тестовете. Поради тази причина избързахме със състава. Реално той ще бъде определен на 3 февруари.

– Да, това е ясно, но все пак в него попадат двама контузени състезатели – Георги Боянов и Йордан Минчев?
– Георги Боянов го познавам отдавна, има много качества, прави много добър сезон във Варна и съм се консултирал с треньора му. Той ме увери, че нещата с възстановяването му стоят добре и се очаква всеки момент да започне подготовка и съответно мачове. Мисля, че заслужено е в състава. Освен това могат да се правят промени и от тези 24 състезатели.

– Липсват имена, които в последните години са водещи в националния отбор – Павел Маринов и Божидар Аврамов. Имате ли някакви противоречия с тях?
– Няма да влизаме в обяснителен режим. Така съм преценил. Няма никакъв скандал между мен и тях, абсолютно никакви проблеми. Отношенията ни са съвсем добре.

Барчовски: "Липсата на публика ме натъжава" 2

– По какви критерии избирате играчите за националния отбор?
– Започва се от там, че трябва да се попълнят игровите позиции. След спортно-техническите качества има два фактора, които при мен са определящи. Това са способността да работиш и да живееш в колектив, да си позитивен, да си играч, който може да бъде ръководен от треньора. Дисциплината не трябва да се разваля от един-двама играчи, което се отразява на целия отбор, отразява се и на треньора. Това са страшно важни неща и бих предпочел такъв играч, макар и с доказани спортно-технически качества да не бъде в състава. Второто нещо, което гледам е младостта и перспективата, защото баскетболът не свърша с един мач и една година, а идва следващите 2-3-5-10. Не случайно вътре в състава има момчета, които сега още може да не са готови, но след година-две-три, ще бъдат.

Прогресираме с едно място в световната ранглиста, вече сме под №49, но къде Ви се иска да видите България?
– Много по-напред. В много далечното минало България е била в първите 10-12 на света.

– На какво отдавате този регрес?
– Това е дълъг процес. Той не започва от вчера. Има хора, които забравят, но от много отдавна баскетболът не е там, където ни се иска. Това е комплексен проблем. Не, че ние толкова не се развиваме, колкото страшно много дръпнаха другите страни.

– А какво се случва с нас?
– Не смятам, че ние вървим много назад. По-скоро стоим на едно място.

– Постоянство ли ни липсва?
– Не само постоянство. Това е въпрос на възможности. Това е общ процес – мотивация на младите хора, мотивация на треньорите, специализация на треньорите. Това са много важни неща. За да имаш добри спортисти, трябва да имаш добри треньори в подрастващите. Не може в националния отбор да се направи нещо сериозно за 5-10 дни. Трябва да спечелиш някой мач, да изиграеш добри квалификации, дори да се класираш на европейско първенство ние сме реалисти. Да отидем на финали, да направим нещо запомнящо се, в момента е много трудно.

– С оглед на нещата, които казахте до момента, трудно ли взехте решение да поемете националния отбор?
– Не съм го взел спонтанно, обмислил съм го. Взех го убедено с ясното съзнание, че е огромен риск. Ние не сме националния отбор на Испания, с който каквото и да правиш ще се класираш. Тук рисковете са големи и негативите отиват в треньора. Правил съм го и други пъти. Понякога съм успявал, понякога не. Познавам играчите. А ние сме близо до целта. В един мач ще се реши дали ще се класираме, евентуално в два. Не съм взел това решение без да разсъждавам, но и не съм мислил чак толкова много.

– Обърква ли работата Ви разпокъсаното и кратко време за лагери и подготовка?
– Има огромно значение, особено за страна като нашата. За големи страни като Испания, Франция и т.н. това не е толкова важно. Събиране за 3-4 дни и идване ден преди мачовете не им се отразява. Нашият национален отбор е функционирал добре само при дългосрочна подготовка. Това съм правил и аз преди европейските първенства в Сърбия, в Литва, когато играхме много добре и стояхме равностойно на всички отбори, но с много дълга подготовка и всички компоненти в нея.

Барчовски: "Липсата на публика ме натъжава" 3

– Сега това го има във волейбола.
– Във волейбола си запазиха единството на федерацията и клубните състезания. При нас този разнобой – Евролига, ЕвроКъп… Особено в Евролигата е страшно. Там няма никакъв синхрон, има мачове по време на квалификациите. И ние имаме този проблем с Везенков, но ще направим всичко възможно той да се включи в Рига.

– Колко важен е Александър Везенков като присъствие в националния отбор?
– Аз не съм работил с него, познавам го само от терените. Но освен спортно-техническите му качества, които са безспорни и се виждат вече, човешките му качества са много важни. Защото има силни състезатели, които обаче нямат лидерски, мотивиращи, сплотяващи качества, а той ги има. Това нещо е допълнително, така че присъствието му е много важно.

– Преди мачове винаги чуваме от съперниците, че трябва да опазят Дий Бост, за да се справят с България. Разбира се, когато Везенков не е в състава. Няма ли да е по-приятно да чувате, че се страхуват от български състезател?
– Нормално е да се обърне внимание на най-силния играч. Ако Везенков бъде в състава, със сигурност ще имат още една задача, но не е само той. Аз съм сигурен, че те обръщат внимание и на Чавдар Костов, на Митко Димитров, играчи, които са способни във всеки един мач да вкарат 15-20 точки. Дий Бост просто се явява като някакъв лидер, фигура, която играе на най-високо ниво.

– Ще ни разкриете ли защо името на Деян Карамфилов се забърква в един безумен скандал и как завърши цялата тази история с позитивния тест за COVID-19?
– Мисля, че цялата тази история се преекспонира и думите на Глушков не бяха разбрани правилно. Просто искахме да намерим начин да се информираме от къде може да се случи, защото действително ние бяхме под много сериозен режим в Правец. Имахме 4-5 теста преди да заминем и последният тест беше отрицателен. Всички заминахме с отрицателни тестове, като пристигнахме ни направиха тестове, пак бяха отрицателни. На третия ден всички бяха отрицателни, само неговият беше положителен, а мерките за изолация и сигурност бяха страхотни.

– В крайна сметка намерихте ли причината за това?
– Не. Просто нямаме идея. Това е Божа работа. Не може да се третира някой такъв човек като прокажен и като престъпник.

– Но така изглеждаше.
– Много е неприятно. И този балон е много неприятен за всички. Ние сме поставени непрекъснато под тестове и не се знае кой от нас – треньорите, щаба и играчите, няма да остане 10 дни сам в една стая. Ако си си в България някакси се понася, но в чужбина е много неприятно. Пътувахме с автобус от София До Сараево, просто нямаше по-удобни връзки и по пътя сме спирали няколко пъти. Всичко е възможно при контактите. Тогава, ноември месец, положението беше много тежко. Надявам се сега да е малко по-добро. Но пак ви казвам, това с Деян Карамфилов беше просто като въпрос, не сме правили никакво разследване. То и как може да направиш такова разследване.

Барчовски: "Липсата на публика ме натъжава" 4

– Натурализирането на американския център Дейвид Кравиш предизвика доста реакции. Толкова ли сме зле на тази позиция, че да си вземем още един чужденец?
– На Дий Бост това ще му бъде пета година, която играе. Той може да играе и още, не знам докога ще бъде мотивиран. Ние не можем без натурализиран играч, въпреки че на всички ни се иска. Това е труден процес – да го намериш, да го направиш, това е една дълга процедура, но се налага. Имаме такива възлови постове, където имаме проблеми и един от тях е на центъра. Това е ясно на всички. Пак казвам, смятам, че след 2-3 години Емил Стоилов ще бъде готов да заеме тази позиция, но нямаме други типични такива, това е единственият такъв. Нашите центорве са по-скоро на позиция 4, просто няма.

– А Николай Вангелов, който преди беше част от националния отбор? Той не ми изглежда като център на позиция 4…
– Николай Вангелов не показа необходимото трудолюбие и качества. Не можа да се пребори да бъде в състава на Балкан. Следя абсолютно всички, не съм го изключил, ако продължава по този начин с представянето в Италия и върви нагоре, ще попадне в състава 100%. Играе добре, ако покаже постоянство, защото на мен ми се иска някъде да намери отбор, където да изкара поне два сезона, а не да ги сменя по два на година.

– Смяната на отбор не винаги е свързана с лошо представяне. С оглед на ситуацията, в която е светът в момента, много често играчите сменят отбори заради породила се финансова нестабилност.
– Знам. Когато съм правил селекция по клубните отбори и съответно в националния отбор, едно от нещата, които следя е доколко един играч си сменя отборите. Тези играчи, които имат класа и постоянство играят в един отбор или в едно първенство. Разбира се, че може да има такива проблеми от финансова гледна точка, но това е по-скоро непостоянство.

Още двама баскетболисти в Италия се представят на високо ниво. Как гледате на тях?
– Нали правим разлика между Лигите, където се играе.

– Правя разлика, но все пак правя разлика между българското първенство и първите три дивизии в Италия. Не смятам, че разликата е от земята до небето.
– От земята до небето, не е при всички положения. Все пак там има първа дивизия…

– Извинете, но първа дивизия няма допирни точки с българската действителност…
– Да. След което обаче има втора и трета. Боби Младенов е много талантливо момче, аз много го харесвам и смятам, че буквално в следващия цикъл ще бъде в състава. Сираков тръгна добре в кариерата си, след това отиде надолу. Пробваха го тук в България, не се получиха нещата. Сега играе добре. Младенов и Сираков са на позиции, където конкуренцията е страшна. Интересни са, но за съжаление не всички могат да бъдат в националния отбор.

– Имате ли някакви проблеми с Георги Младенов и как се отразява неговото име върху кариерата на сина му?
– Моите отношения с него винаги са били много добри, повече от приятелски, още като играехме навремето той в Левски, аз в ЦСКА. Въпреки, че сме били конкуренти, имаме и човешки и приятелски отношения. Сега работим с него много добре, все пак той е треньор на националния отбор до 20 години и сме в постоянен контакт. Не мисля, че името му влияе на кариерата на сина му. Ако на момчето му влияе нещо като отговорност, това е възможно, но доколко го познавам, не мисля. Той е перде.

– Да Ви върна към един скандал. Ще ви цитирам част от поста: „Роска, гледай си работата, пич – дръж си ги там…не разбирам избора ти, всъщност допускам, че още не си се отърсил от сянката на Младенов – Георги Младенов, кофти за теб…”. Обидиха ли Ви тези думи от съпругата на Георги Младенов, публикувани във Фейсбук?
– Може би не трябва въобще да го коментирам. Ако това беше дошло от самия Георги Младенов, е едно, а сега от друг човек, който е далеч от баскетбола, макар и семейно свързан, не мисля, че трябва и е редно да го коментирам. Плюс това, на тази позиция, на която се намирам, аз имам толкова критикари. Има хора, които по някаква причина не ме харесват, озлобени, нещо се е случило в годините. Аз съм 30 години в треньорството и 15 години в играта. Ако искаш да си на такива позиции винаги ги има тези неща и не може да обръщаш внимание на всичко. Изобщо дори не ме обидиха тези думи. В интерес на истина не го бях прочел, казаха ми и го видях, а първият разговор, който имах беше с Георги Младенов, който ми се обади по телефона и приключи темата.

– На какво отдавате двете загуби през ноември? Срещу Гърция буквално загубихте спечелен мач…
– Спечелен мач, да. Микроситуации в редовното време. В продължението рухнахме психически, въпреки, че и там стояхме близо. Ние не сме отбор, който като поведе с 16 точки, ще ги задържи и ще ги бием с 20.

– Ние обичаме да има емоции, адреналин…
– Аз не обичам (смее се). Това са микроситуации вътре. Сега, връщайки нещата назад, може би е имало и аз какво да направя по време на мача. Не се е случило. Също така решения на играчите. Влязоха им много трудни тройки. Те тръгнаха да връщат мача на огромен риск. До този момент не стреляха добре на цялата квалификация. Стрелбата им за три точки не беше нищо особено. Иначе първият мач беше слаб мач. Те бяха излезли на живот и смърт. Бяха страшно готови срещу нас. Ние тренирахме пет дни в тяхната зала под погледа на камерите в залата. Можете да си представите каква прочетена книга сме.

– Сега се изправяте срещу Босна и Херцеговина и Латвия. Какви са очакванията Ви за тези мачове и ще ни позволи ли Босна да вземем глътка въздух?
– Босна няма да подцени тази квалификация, но няма да има и максимални усилия от тяхна страна. Мисля, че ще бъдат горе-долу в този състав, в който бяха, ще играят сериозно, но няма да подходят спокойно. С такива отбори се играе много трудно, защото нямат никакво напрежение. Но този мач е втори. За да ни е важен този мач има една единствена ситуация – ако загубим до 6 точки от Латвия. Тогава трябва да победим Босна и да чакаме Гърция да победи Латвия. Гърция по същия начин да се класирали. Първият мач е мачът на истината. Лошото е, че сме гости и без публика. Лошото е, че заради тази ситуация, заради която се промени регламентът с тези балони, ние загубихме две домакинства. Имахме домакинство на Гърция и след това на Босна. Ние сме много силни домакини, много трудно ни побеждава някой тук.

– Напрежението, че търсите задължителна победа може ли да изиграе лоша шега?
– Директно ще им кажа, че не можем да се крием и да казваме, че мачът не е задължителен, не е важен, успокойте се. Това е спорт, в който играчите трябва да могат да играят под напрежение. Няма да говорим непрекъснато, че трябва да бием, защото те го знаят отлично. Ще се готвим конкретно спортно-технически. По отношение на мотивацията трябва да се намери баланса между пълното разбиране и спокойствието. Каквото зависи от нас и от мен като треньор, като щаб, ще го направим, важното е самите играчи да си намерят точното поведение на пределна отговорност, желание и същевременно спокойствие и хладнокръвие. Много труден момент в спорта. Това е изключително трудно. Същото обаче е за Латвия. Ако пред нас не са били поставяни някакви свръх задачи, че трябва да се класираме задължително, то при тях е така. Те имат огромен потенциал за медал на европейско първенство.

– Защо избрахте Самоков за подготовка?
– Първо исках да променя нещо и второ, защото условията са много добри. Там не е свързано с транспорт до залата, всичко е вътре – хотел, зала, възстановяване. Трето, защото искам да тренираме в по-голяма зала, горе-долу в такава, в каквато ще играем, защото в Правец е много малка и подлъгва. Това е много важен момент. Четвъртият момент е, че планираме две контролни срещи там с Рилски Спортист и Академик Пловдив.

Барчовски: "Липсата на публика ме натъжава" 5

– Какво Ви натъжава в момента в баскетбола?
– Натъжава ме това, което натъжава целия спорт в света – липсата на публика. Много е неприятно. Както вървят нещата, ако така продължава тенденцията, може да има промяна. Най-малко да се допусне 50%, дори 30% от посещаемостта на залите, което може да се контролира. Това е най-тъжното. Иначе другите неща са стандартни, нищо не се е променило. Иска ми се да е много по-високо нивото ни като национален отбор и клубните отбори да се представят по-добре, но такава е реалността в момента. Дават ни оптимизъм младите момчета в националните отбори до 18 и до 20 години. Имаме и високи момчета, така че не мога да кажа, че ме натъжава нещо кой знае колко.

– Споменахте липсата на публика в залите като голям проблем за Вас. А как ви се струва, че се отразява това на състезателите?
– При всички положения се отразява. Те взеха да посвикват.

– Това не е добре.
– Това не е добре и ме притеснява това, че състезателите посвикват и започват да играят по начин, по който играят и когато има публика. Притеснява ме, че ако това нещо продължи дълго, публиката ще загуби навик да ходи по залите. Хората ще си гледат мачовете по телевизията, ще ги гледат в интернет и когато дойде моментът да се пусне публика, тя да е по-малко. Връщането по залите не е лесен процес. Иначе на състезатели, на треньори се отразява еднакво в целия свят. Спортът е като театъра. Направен е, за да го гледат хората, а не да се гледаме помежду си. Иначе е като официална тренировка.

Колко време според Вас ще отнеме на хората да се върнат в залите, преодолявайки страха от COVID-19?
– При всички положения ще има хора, които ще предпочитат да не ходят, именно от страх. Не мисля, че ще са много. Когато се даде възможност за някаква посещаемост, било то пълна или частична, трябва да се гарантира от страна на домакините, федерацията и охранителните органи, че ще се спазват мерките. Не е далеч спомена, когато се разреши посещение на стадионите и изведнъж мерките не се спазваха. Много е важно да се гарантира това нещо. В противен случай или ще настъпят нови мерки, или ще стане някакво огнище на зарази и хората няма да смеят да идват. Всичко е въпрос на съвест и контрол.

– Коя е думата, която използвате най-често по време на тренировка на националния отбор?
– При всички положения с годините си промених речника. Бях доста по-импулсивен. Сега се опитвам да се държа малко по-спокойно. Един треньор сигурно най-често употребява думата „айде”.

– А за мач да питам ли или там трябва да поставяме цензура?
– Тези нецензурните съм ги намалил до минимум (смее се). Нещо свързано със защита е на мач – „Пази”!