Бодуров: Имаме сили да направим запом­нящ се сезон в Първа лига

Капитанът на Пирин Багоеград Николай Бодуров споделя в интервю за „Тема Спорт“ какви са очакванията му от тима за новия сезон. Опитният футболист коментира и актуални теми свързани с родния футбол.

Ники, започнахте подго­товка преди дни с 4 нови попълнения – Дяков, Занев, Ко­стов и Брахими, как ти се вижда отборът и какво да очакват феновете от него при завръщането в елита?
– Взехме изключително каче­ствени футболисти. Играчи с много класа и успехи. Мисля, че имаме сили да направим запом­нящ се сезон в Първа лига. Оча­кванията ми са да играем до­бър футбол, това е. Не искам да правя гръмки изказвания, да се изхвърляме. Желанието ми е да върнем славата на Пирин. Да превърнем “Христо Ботев” в познатата непревземаема крепост, защото всички знаят колко трудно се играеше в Бла­гоевград. Включително и аз, когато съм гостувал тук, съм го усещал. Изключително трудно беше да победиш Пи­рин в А група на неговия ста­дион. Искам да играем красиво и да върнем хората по трибу­ните. Във всеки мач ще гоним трите точки.

Ще гоните ли обаче влиза­не в Топ 6?
– Даже Топ 3 (смее се). Нека сме здрави само пък ще видим. Не може да си правим такива сметки. Нещата се променят постоянно. Ти може да започ­неш силно сезона и после да из­паднеш в дупка. Виждали сме много такива отбори, които в началото изявяват големи претенции и амбиции и после нищо не се получава. Апети­тът идва с яденето. Сега е важно да направим хубава под­готовка. Да не кажа голяма ду­ма, но имаме едни от най-качествените футболисти в мо­мента в България. Събрали сме се доказани играчи. Да, вече сме към своя край на кариери­те си, но опитът ни ще изиграе голяма роля.

Публиката ли ще е вашият барометър за свършената работа?
– Благоевград е абсолютно футболен град, публиката е по-темпераментна. Винаги са имали доста високи очаквания за Пирин и са ни подкрепяли. Ще разчитаме много на тях, но основните изпълнители сме долу на терена и всичко зависи от нас. Ако представянето ни води до увеличаване броя на зрители, значи си вършим доб­ре работата и вървим в пра­вилна посока. Ако я няма публиката, значи нещо трябва да се подобри, трябва да се зами­слиш. Но хората тук винаги са идвали да подкрепят отбора -в добро или лошо. Сега са за­жаднели за голям футбол. В Благоевград ще е футболен празник всеки мач.

Събирате се играчи, които в определен период бяхте гръбнакът на националния отбор – ти, Дяков, Манолев, Занев…
– Със Занев последно се зася­кохме в ЦСКА, преди това в Литекс. Същото и с Манолев. С Дяков едно време играхме за­едно в Пирин, после и в нацио­налния отбор. Сега се радвам, че всички сме пак в Пирин, на едно място. Удоволствието е голямо, а и качеството ще се повиши, в това няма спор. Ве­че се вижда на тренировките, където нещата се получават по-добре, по-качествено. Сега е доста по-лесно.

Феновете отдавна искаха да видят такъв дрийм тим на Пирин – футболисти, кои­то знаят какво е емблемата, които са продукт на школа­та…
– Това беше и основната идея на ръководството – да се съберат такива играчи, които да се върнат в родния отбор и да му помогнат да се утвърди на футболната карта у нас. Всички сме закърмени с идеята Пирин и сме продукт на тази люпилня на таланти. Въпрос на време е школата пак да за­почне да дава такива футбо­листи. Това е смисълът – да “за­палим” колкото се може пове­че млади хора. По едно дете на ден да е, ще е изключително голямо постижение. И когато някой от тях се развие покрай теб, един ден да кажеш, че си му помогнал. Това е най-голя­мото щастие за мен. Да ви­диш как децата идват на ста­диона, как се радват от игра­та и искат да тренират, вме­сто да седят пред компютри­те и телефоните. Защото в днешно време това доста се занемари. Никой не иска да тренира. Много отбори само имитират дейност с школите си, защото като дойде време да пуснат младите, и започ­ват да ги пращат по други от­бори. Така няма да стане. По­ложението ни е зле и всичко идва от школите и работата с младите футболисти. Инте­грацията им в първите отбори е много слаба.

Още по темата:

Бодуров за Янев: Този мъж с главно “Ж” най-нагло ме излъга

Виждаш ли надежда и шанс за промяна в лицето на още един от вас-Димитър Бербатов?
– Мисля, че Бербатов знае как стават нещата с оглед нивото, на което е играл, и клу­бовете, в които е бил. Вярвам, че може да го приложи. Бербатов е амбициозен човек и иска промяна. Вижда за какво става въпрос. Няма какво да се лъжем за ни­вото на футбола в България. Всеки, когато го питаш, казва: Аз не съм виновен. Ами кой?! Нали всички, които го правим този продукт, сме отговорни за него. Но трябва да излезе ня­кой, да поеме отговорността и да промени нещата. Също­то е и за държавата. Трябва ни човек с характер, както е Бербатов. Да тръгне с твърда ръка и без да му пука и да кри­воличи. Без да зависи от на­тиск и от този или онзи. Да действа със замах. Трябва да е крив човек, да е характер. Са­мо тогава може да се оправят нещата. Ако е мек и се гъне -няма как да се получи.

Десетте поредни титли на Лудогорец пречат ли по някакъв начин на развитието на българския футбол?
– Не зная, наистина. Доста хора се изказват, че пречат, но Лудогорец постоянно инве­стира. Да, клубът е избрал по­литика да го прави с чужденци, да влага повече в тях. Жалко е, че българите там са много малко, но пък имат втори, трети отбор, в които играят българи. Развиват базата си. От една страна, не е много добре, но пък, от друга, си ми­сля, че е мотивиращо за оста­налите клубове, да вдигат ка­чеството си, да ги настигат и да ги преборят. Защото 10 го­дини е наистина много. Жалко­то е, че ако бяха 10 години шампиони с повече български играчи, никой нямаше да каже нищо, защото щяха да захран­ват и националния отбор, но те са си избрали друга страте­гия. На този етап явно е пече­ливша. Просто останалите отбори трябва да вдигнат ни­вото. За съжаление виждаме, че и в ЦСКА няма много бълга­ри. Но в тези тимове се тър­сят резултатите, там никой не те чака. И пак се връщаме на темата, че всичко идва от долу, от юношите. Трябва та­ка да се изграждат, че като станат на по 18-19 години, да влизат в първия отбор и да са равностойни на другите, за да не се налага да се прибягва до чужденци. В нашата държава това обаче е доста трудно. Но явно по света не е. Пример е Мбапе, който стана свето­вен шампион на 19 години. Има много като него, които на по 18-20 години играят като 30-годишни. В България явно сме изпуснали този тънък момент и сега трябва много да се рабо­ти в тази насока. Аз съм бил и в чужбина и съм видял там как тренира един млад футболист – много и усърдно, по­стоянно. Изцяло е отдаден на това нещо. В България обича­ме да тренираме малко, да се изкъпем и хоп по кафетата или в социалните мрежи. Не обичат да натягат самите се­бе си.

За кой си на европейското първенство?
– За Германия. Винаги ги под­крепям тях на форумите. За съжаление България ни няма.

Съжаляваш ли, че не успя да играеш на голям форум с България?
– Разбира се. Макар че аз ви­наги съм оптимист и максималист. За съжаление един-два пъти бяхме на крачка, но явно за тази крачка не ни достига класа или характер. Послед­ният шанс, който имах, беше чрез Лигата на нациите и по­сле баражът с Унгария, но то­гава един треньор реши да не ме вика. Яд ме е, но е минало. Надявам се някой ден да подкрепям Бъл­гария като фен на голям фо­рум. Аз съм националист чо­век.

Ще успее ли Любо Пенев на­чело на ЦСКА, вече спечели една купа?
– За мен той е правилният човек за ЦСКА. Познавам фило­софията му и футбола, който изповядва. А те отговарят точно на клуб като ЦСКА -атакуващ, доминиращ фут­бол. Човек с амбиции, който може да наложи характера си на победител, защото го има. Дано да има повече българи в тима, на които да предаде това, защото чужденецът ид­ва тук за пари. Той не може да осъзнае като българина, като загуби ЦСКА, за каква трагедия става въпрос, как го изживя­ват хората. Любо Пенев може да доведе нещата в ЦСКА до дългоочаквания край – титла­та с него е възможна. Но ако го оставят той сам да си ре­шава.

Що за “птица” е Уорън Фийни и как се работи с него?
– Изключителен треньор. Подобен характер на наставник не съм виждал. Той е едва ли не пръв приятел с всички състезатели. Знае как да накара футболистите да играят за него. Уникален човек, много по-различен от българ­ските треньори. Да не кажа, че няма нищо общо. Занима­нията му са английски тип – ин­тензивни. Мисленето му е ко­ренно различно. Той много доб­ре знае, че психиката на един футболист е най-важното не­що, за да играе той добре. Ние сме му казали, че винаги ще сме зад него, каквото и да стане. Постоянно се бори за нас. Е как после да не се раздадеш за та­къв човек, който не се предава нито за миг.