Добави коментар
"Лудогорец се възползва през годините от немощта на Левски и ЦСКА"

Легендата на Левски и бивш изпълнителен директор на „сините“ Даниел Боримиров даде интервю пред „Тема Спорт“, в което коментира как пандемията от коронавирус повлия на футбола в Европа,  какво трябва да на­правим у нас, към какво е необходимо да се придържат на „Герена“ и „Армията“.

Г-н Боримиров, година след избухването на пандемията, доколко футболът е друг и променен?
– Аз не го намирам футболът за друг… Да, по-различен е, защо­то няма фенове по стадионите и това е най-жалкото. Защото няма по-голяма мотивация за един футболист да играе пред пълен стадион.

Какво си мислехте преди го­дина, покриха ли се очаквания­та ви? Мнозина смятаха, че клубовете ще фалират, запла­тите ще бъдат понижени с пъ­ти…
– Вижда се, че вече няма гръм­ки трансфери за над 200 милио­на евро, каквито имаше преди време. Сега бюджетите се прес­мятат доста стриктно. Мисля, че новите договори, които ще се подписват, ще са други. Виж­дате, че Реал Мадрид предлага контракти на играчите си с 10 процента по-ниски от досегаш­ните. Кризата удря не само футбола, а и много други отра­сли. Икономиката в повечето държави доста се е свила, Бълга­рия не прави изключение.

Колко може да издържи си­стемата без публика и от емоционален, и от финансов ас­пект?
– Не мога да преценя. Да се на­дяваме, че ще издържи още една година, в която се надявам, че тази пандемия ще отшуми. Мо­же би това ще мине през имуни­зиране на повече хора, за да се достигне колективен имуни­тет… Виждате, че има пробле­ми и с международните мачове. Налага се някои отбори да прие­мат съперниците в други държа­ви. Търсят се алтернативи, как­то беше и в края на Шампион­ската лига и Лига Европа – заклю­чителните срещи да са на едно място. Важното е мачовете да ги има, за да може феновете все пак да останат доволни.

Като заговорихме за финали защо в България няма такъв за Суперкупата на Европа, след като такъв имаше дори в Македония…
– Нямаме стадиони, които да отговарят. Засега това си оста­ва мираж за България. Надявам се през следващите няколко години да се построят няколко нови съоръжения. Засега сме далеч от такива неща.

С оглед на факта, че стадио­ните ни не са добри, за колко мача бихте си купили билет, за да отидете с кеф на мач?
– Ако реално тръгнем да съпо­ставяме нещата, условията в България не са добри. Има доста какво да се желае. Но не бива да се забравя, че не сме толкова бо­гата държава, каквито са други­те държави от Европейския съ­юз.

Задават се световните ква­лификации бихте ли си купили билет за двубой на национал­ния отбор?
– Трябва да сме оптимисти и да вярваме. Да даваме шанс на треньорите. Искам да няма толкова чести смени и в клубо­вете. За мен е нереално един на­ставник да е на поста си само 6 или 8 месеца и след това да бъде сменен. Знаем, че да се реализира един проект, трябват няколко години. Ние, българите, сме нетърпеливи в това отноше­ние, доверието към треньори­те у нас е на много ниско ниво. Ще ми се повече да се наблегне в тази насока, да гласуваме повече доверие на родните кадри, a не на чужденците. Искам да из­пращаме треньорите от дет­ско-юношеските школи на обуче­ние в чужбина, за да може про­дуктът, който правят, да е на необходимото ниво и на 17-18 години кадрите им да са готови за мъжки футбол.

Бяхте директор на школата на Левски. Възможно ли е някоя школа у нас да заработи по ноти стриктен режим, включително хранителен, да има връзка и с училищата?
– Темата е много дълга, Ако има ръководител или собственик на клуб, за който най-важното е да постави основите на нещо българско и инвестира в изграждане­то на база, какви­то в момента имат Лудогорец и Ботев Плов­див, да се инвести­ра в обуче­нието  на треньори тогава ще е добре. Защо­то според мен България не отстъпва като таланти на Сърбия или Хърватска. Но виждаме в тези две страни как работят и как техните футбо­листи на по 18-20 години се про­дават в Европа. Трябва да се по­мисли за интегрирането на мла­ди играчи в първите отбори, за­щото ако искаме да имаме след това и национални тимове, то­ва е начинът да станем отново силни във футбола. Но това е свързано и с промени в БФС, с нов модел, който да се следва. Нещата са много…

Ще има ли оправия след кон­греса на БФС през юни?
– Да се надяваме, че хората, които ще влязат в управата, ще предприемат нужните мер­ки за доброто на футбола ни. Именно – да се върнат хората по стадионите и да се радват на продукцията, която гледат. Искам отново да се говори за България с уважение, както беше през 1994 година.

Преди дни се навършиха 15 години от отстраняването на Удинезе от Левски. Кой мач с екипа на сините ви е над оста­налите в личната класация?
– Левски изигра па­метни ма­чове през сезон 2005/06, в повечето от тях националният стадион беше разпродаден . Няма по-хубаво нещо да играеш пред претъпкани трибу­ни и нещата да ти се получа­ват. Тогава виждаш радостта на хората в очите, поздравяват те по улиците… Когато живееш в тежки времена и доставиш радост на останалите, тогава и удоволствието е по-голямо.

Постижимо ли е в обозримо бъдеще изграждането на та­къв отбор?
– Постижимо е, когато се да­де възможност на хората да ра­ботят. Но на такива хора, кои­то са доказали, че могат. А не на такива, които ги спускат с парашути, само и само да са някъде на рабо­та. Когато има планове за ра­звитие стъпка по стъпка, тога­ва ще станат нещата. Не бива да се правят големи крачки, а те да са малки и в една и съща посока. Смея да твърдя, че в България има добри треньори, на които, ако им се даде шанс и възможност, ще се получат не­щата.

В Левски казаха, че Георги То­доров не става, и сега начело е сърбинът Славиша Стоянович…
– Как така не става? Аз не съм съгласен. След ерата „Мъри Сто­илов“ в Левски не мога да се сетя за треньор, който да е останал и да работи допълнително с та­лантите от школата. Защото те са стигнали до някакво ниво и трябва да ги тренират хора от мъжкия футбол да ги дораз­вият. Само с приказки: „Този не става, онзи не става“ не се върши нищо. А какво на­правихме ние, за да дора­звием някого? И на тази тема мога да говоря много и да споря с все­ки един. Защото то­ва, което съм видял, няма как да ме из­лъже.

Лудогорец ли е според вас причината Левски и ЦСКА про­сто да си играйкат в първенството, или тя   е скрита в собствените им дворове?
Лудогорец се възползва през годините от немощта на Левски и ЦСКА. Разградчани създадоха продукт, който в последните 9-10 години им носи успех. Да, при тях го няма нати­скът от страна на фенове­те. Но от друга страна, клуб без фенове е нищо. 

Левски и ЦСКА са горе-долу на едно дередже и като спорт­но-техническо състояние, и ка­то собственици сега сините казват: „Ето, Сираков май не става“, червените пък: Гришата май не става, само продава футболисти“. Тоест феновете и на двата отбора горе-долу имат едно и също мислене. Има ли край това нещо?
– Мисля, че тези грандове се нуждаят от добър менидж­мънт, който да вади хубава продукция. Управляващите да знаят своите задължения – как­во трябва да направят и какво се очаква от тях, а феновете да са наясно с мястото си. За да може и клубът да върви, а от­там и футболистите да са до­волни, че са в него. След това ще са щастливи и феновете, за­щото ще има да гледат добра игра.

Съществува ли все още във футбола ни „синя“ и „червена“ идея?
– Мисля, че да.

Защото публиката на дома­кинските мачове доста се сто­пи.
– Това е така, защото продук­цията, която показват, не е добра. Когато привържениците не виждат перспектива, губят мотивация да ходят на стадио­на. Отделно всеки фен иска да си купи нещо от магазина. Когато там имаш 3-4 артикула и не за­доволяваш потребителското търсене, какво правим? Той си казва: „Аз отидох да си купя фла­нелка, гащета – за мен, за близък, за дъщерята, но няма какво да си взема“. Всичко това влияе демотивиращо. А когато към това прибавим и условията на стадиона, на кой­то не можеш да си заведеш де­цата, и става нашата родна картинка.

Възможно ли е Левски и ЦСКА да си върнат публиката на трибуните тя да е над 10 хи­ляди на мач, както беше по твое време на „Герена“?
– Виждам това нещо да се слу­чи след доста години. Защото като българи трябва да заложим на родното. Необходимо е да развием нашия си продукт, на­шите си таланти. Тогава хора­та ще видят положителното и ще го оценят. След тази панде­мия положението е лошо, а всич­ко опира до финанси. Дано се стабилизира икономиката и хо­рата да започнат повече да си помагат и обичат, а не да се мразят.

Доколко в момента ежедне­вието ви е свързано с футбо­ла?
– Винаги следя какво се случва, свързан съм с футбола. В момен­та работя по свой проект. На­дявам се, ако всичко е наред, да се случи.

Добави коментар
Гласувай: