На днешната дата – 29 септември, се навършват 40 години от кончината на човека, придал ново значение на клубната лоялност във футбола и връзката между мениджър, асистенти, играчи, служители и привърженици.
Уилям “Бил” Шанкли си отиде от този свят през 1981-а, когато беше на 68, но остави на следващите поколения непреходни ценности, които все по-рядко се откриват в съвременния силно комерсиализиран спорт.
Роденият в Гленбък, Шотландия, Шанкс оглавява Ливърпул между 1959 и 1974 година, като в тези години поставя възможно най-солидните основи на тима, превърнал се в доминиращ по европейските терени.
On this day 40 years ago, the legendary Bill Shankly passed away.
His legacy will last forever. pic.twitter.com/OYnWCPljzC
— Liverpool FC (@LFC) September 29, 2021
Бившият десен халф превръща Червените в най-задружната футболна институция в света, в която мениджърския пост просто се предава на дясната ръка на боса, който заедно с него е участвал в стратегиите за превръщането на Ливърпул в континентална сила.
При това не къде да е, а в прочутата Boot room – стаята, в която редом до чаша чай или нещо по-твърдо, са чертани стотици пътища към победата за Червените.
Именно приемствеността в Ливърпул е един от ключовете към европейските триумф. Плавният преход от Шанкли към Боб Пейсли, Джо Фейгън, Рони Моран, Рой Евънс, Кени Далглип… осигури запазването и развитието на клубната философия.
Шанкс искаше Ливърпул да е успешен по своя си начин. Защото знаеше, че така ще направи верните привърженици на клуба щастливи и горди!
Искаше да превърне “Анфийлд” в същински бастион, огласян от страстни напеви, които трудно биха оставили някого равнодушен. И успя!
Посланията на Шанкс са опростени, но с неподозиран заряд: “Всичко за благото на тима!”
“Занимавах се с футбол само заради любовта си към играта. Исках да върна на хората от Ливърпул щастието!,” разкрива след края на мениджърската си кариера единственият, удостоен със статуя пред дома на мърсисайдци “Анфийлд”.
Това беше той – Бил Шанкли! Човекът, който продължава да прави хората с Червени сърца щастливи. А новите последователи на клуба все така възприемат и попиват завета на някогашното бедно момче от шотландския Еършър: “Ливърпул е създаден за мен, а аз – за Ливърпул!”