
ЗАЛОЖИ 20ЛВ. И ВЗЕМИ 50ЛВ. В БЕЗПЛАТНИ ЗАЛОЗИ
ВХОД >Италианската Серия А винаги е била еталон на красив футбол, но и на емоции, които много често се разпалват до такава степен, че съдиите трябва да покажат пътя към съблекалните на футболистите по-рано от очакваното.
В Калчото често можем да видим мачове, които не завършват с 22 футболисти на терена, но в историята на първенството има десет имена, които са лидери в тази не толкова авторитетна класация.
Ето кои са футболистите с най-много червени картони в Серия А
- Паоло Монтеро – 15 червени картона
- Джулио Фалконе – 12 червени картона
- Джампиеро Пинци – 12 черверни картона
- Луиджи Ди Биаджо – 12 червени картона
- Кристиан Ледесма -12 червени картона
- Франческо Тоти – 11 червени картона
- Фелипе – 11 червени картона
- Даниеле Конти – 11 червени картона
- Съли Мунтари – 11 червени картона
- Джузепе Биава – 11 червени картона
Джузепе Биава (Аталанта, Лацио, Дженоа, Палермо) – 11 червени картона
Джузепе Биава беше много твърд защитник, известен със стабилните си изяви в защита в Серия А. Той игра за няколко клуба, най-вече за Лацио, където беше ключова фигура в тяхната защита. Лидерството и последователността на Биава бяха неразделна част от победата на Лацио за Купата на Италия през 2013 г. Със силно присъствие във въздуха и отлично позициониране, Биава беше известен със способността си да чете играта. Въпреки това, той не малко пъти правеше неразчетени влизания, които му докараха сериозен брой червени картони.
Съли Мунтари (Пескара, Милан, Интер, Удинезе) – 11 червени картона
Съли Мунтари, един от най-мощните халфове на Гана в историята, изгради име на неуморен “бокс ту бокс” полузащитник и силно физическо присъствие. Играл е за няколко топ клуба в Европа, включително Удинезе, Интер Милано и Милан. Мунтари беше ключова фигура в историческия трибъл сезон на Интер през 2010 г. под ръководството на Жозе Моуриньо, демонстрирайки способността си да разбива противниковите атаки и да допринася в нападение. Въпреки това, той позволяваше на емоциите да вземат връх в играта му и това доведе до не един и два червени картона.
Даниеле Конти (Каляри, Рома) – 11 червени картона
Даниеле Конти беше всеотдаен италиански полузащитник, най-известен с дългата си кариера в Каляри, където беше капитан в продължение на много години. Техничен играч със страхотни пасове и визия, Конти беше двигателят на халфовата линия на Каляри. Неговото лидерство и последователност го направиха ключов играч за клуба, спечелвайки му уважение както в Серия А, така и от феновете на Каляри. Синът на легендата на Рома Бруно Конти, Даниеле изгради собствено наследство, доказвайки се с лоялността си към един клуб през цялата си кариера.
Фелипе (СПАЛ, Удинезе, Интер, Парма, Сиена, Фиорентина, Чезена) – 11 червени картона
Фелипе остави най-трайна следа в Серия А по време на престоя си в Удинезе и Лацио. Известен със солидните си умения във въздуха у сила, Фелипе беше внушителна фигура в защитата. Той също беше уважаван за хладнокръвието си при игра с топката и способността му да допринася както в дефанзивни, така и в офанзивни ситуации.
Франческо Тоти (Рома) – 11 червени картона
Франческо Тоти е един от най-великите играчи, играли някога за Рома и в италианския футбол. Прекарвайки цялата си кариера в Рома, Тоти се превърна в клубна легенда, спечелвайки прозвището “Капитано” за лидерството си на и извън терена. Талантлив плеймейкър с изключителна визия и подавания, Тоти изведе Рома до титлата им в Серия А през 2001 г. и спечели множество национални купи. Известен със своите технически умения и дълголетие, Тоти беше сърцето и душата на Италия в продължение на много години, като участва и в триумфа на Световната купа през 2006 г. Неговото пенсиониране през 2017 г. бележи края на една ера. Макар да беше пример за всичките си съотборници, Тоти често допускаше да влиза в конфронтации със съдиите, които не толерираха понякога острия му език и му показваха червения картон.
Кристиан Ледесма (Лацио, Лече) – 12 червени картона
Кристиан Ледесма прекара по-голямата част от кариерата си в Лацио, превръщайки се в жизненоважна част от халфовата линия. Известен със своята визия, способност за подаване и тактически интелект, Ледесма беше неразделна част от оркестрирането на играта на лациалите. Той изигра значителна роля за успеха на Лацио през 2000-те години, включително победите им в Купата на Италия.
Луиджи Ди Биаджо (Лацио, Монца, Фоджа, Рома, Интер, Бреша) – 12 червени картона
Луиджи Ди Биаджо беше беше известен с изключителни пасове и лидерски способности, които обаче често съвпадаха с бурни скандали и груби влизания на терена. Продукт на младежката система на Рома, той се радваше на солидна кариера в Серия А, играейки за Рома и Интер. Известен със своята гъвкавост, той беше част от отборите на Италия за Световното първенство през 1998 г. и 2002 г., въпреки че никога не е печелил големи международни титли.
Джампиеро Пинци (Киево, Удинезе) – 12 червени картона
Джампиеро Пинци беше усърден и универсален полузащитник, който остава най-силно свързан с Удинезе. Неговата работна етика и тактическата му интелигентност бяха ключови характеристики на стила му на игра. През годините Пинци се превърна в един от най-надеждните халфове в Серия А, допринасяйки както в защита, така и в нападение.
Джулио Фалконе (Парма, Сампдория, Болоня, Фиорентина, Торино) – 12 червени картона
Джулио Фалконе беше известен със своята защита и професионализъм. Фалконе игра за няколко клуба, включително Торино, Сампдория и Парма. Способността му да чете играта и да командва отбранителната линия го направи ценен актив за всеки отбор, за който е играл. Въпреки че не спечели големи трофеи, постоянството на Фалконе му спечели уважавано място във висшите лиги на Италия, макар да натрупа на сметката си цели 12 червени картона в Серия А.
Паоло Монтеро (Ювентус, Аталанта) – 15 червени картона
Паоло Монтеро беше един от най-важните футболисти на Ювентус в края на миналия век, известен със своята твърда и безкомпромисна игра в защита. Той прекарва по-голямата част от кариерата си в Юве, където се превърна в любимец на феновете заради лидерския си и борбен стил. Монтеро беше част от легендарната защита на Ювентус, спечелвайки множество титли от Серия А, включително победа в Шампионската лига през 1996 г. Известен със своя от време на време пламенен темперамент, той беше ключова фигура в успеха на Ювентус в края на 90-те и началото на 2000-те години.