Последвай ниДокато Тотнъм Хотспър и Интер узряваха за най-силния трансфер през януари, Лайпциг взе от Загреб най-добрия играч в Европа извън първите пет топ първенства, коментират от championat.
Дани Олмо който се оказа, че струва нелепите за сегашния пазар 30 милиона евро (малко по-късно ще се върнем към значението на тази сума и ще стане ясно защо тя е толкова важна), запълни проблемната позиция за отбора като атакуващ играч. Но има няколко момента, които заслужават да бъдат коментирани по-подробно.
Първо, сделката беше напълно безшумна. Удивително е как Олмо отново остана без внимание от основните клубове в Европа – по отношение на качеството това е един от най-силните атакуващи ролеви играчи. В същото време Дани е напълно обигран и наясно с реалността във футбола.
Олмо постоянно напредва и развива уменията си. Ето няколко факта сред индивидуалните му постижения – той беше признат за най-добър играч на финала на Европейското първенство за младежи и попадна в символичния отбор на турнира. В същото време 21-годишния Дани има испански паспорт и е възпитаник на „школата на Барселона“. Обикновено такива играчи струват над 50 милиона, а агентът изобщо не се напряга много-много, докато преговаря с няколко от най-влиятелните клубове в света. Но в този случай, дори и при наличието на такова обективно високо качество, не наблюдаваме нищо подобно. Така можем да достигнем само до един-единствен извод – че днес пиарът е по-скъп от самия играч.
Второ, изборът на млад и потенциален звезден играч за такъв провинциален отбор като Лайпциг, според стандартите на Шампионската лига, само потвърждава, че футболната карта на Европа малко по малко започва да се променя. Процесът на непрекъсната професионализация води до изместване на центъра от мегаполисите, заедно с цялата им прилежаща шумотевица, към по-малките и сравнително тихи градове. Източногерманският Лайпциг е идеален пример, но той съвсем не е единственият. Ерлинг Холанд отива в Дортмунд вместо в столицата, а Мартин Йодегор, имайки възможност да се премести в Аякс от Амстердам, реши да отиде в 150-хилядния Сан Себастиан.
И накрая, още едно много важно нещо за този трансфер – става дума за онези 30 милиона евро, които предупредихме, че ще споменем отново. За Лайпциг тази сума е психологическа граница на трансферния пазар, тъй като клуб, който може да си позволи да плаща повече, по принцип не иска да прави това и участва в търгове. В това отношение примерът с Холандия е много показателен.
От друга страна, Лайпциг е воден от стратега Ралф Рангник, който провежда важен социално-икономически експеримент. Клубът се опитва да пробие в елита от нулата, както по отношение на резултатите, така и по отношение на статуса, без да жертва луди пари. Трансферът Олмо е следващата стъпка към успеха на този експеримент. Лайпциг вкарва играч с потенциал на звезда във вече утвърден силен състав и му дава условия да се изяви максимално.
