Легендите на Милан – най-добрите футболисти в историята на клуба

За клуб с 125-годишна история и поредици успехи е много трудно да се откроят няколко футболисти, които да застанат над всички останали. Милан е клуб, който се гордее с имената, които са минали през неговите редици през годините – не само със звезди на световния футбол, но и истински легенди, прекарали цялата си кариера в червено и черно.

Ето кои са най-големите легенди на Милан:

• Паоло Малдини (1984г. – 2009г.)

Паоло Малдини несъмнено е една от най-емблематичните фигури в историята на Милан и световния футбол. Той е играчът с най-много участия за клуба за всички времена и държи рекорди по изяви в Шампионската лига и Серия А. През своята впечатляваща кариера Малдини печели пет европейски купи, седем титли в Серия А и общо 21 големи трофея за невероятните 25 сезона, които прекарва с “росонерите”.

Малдини дебютира за Милан в края на сезон 1984-1985, но бързо се утвърждава като основна фигура в отбраната, ставайки редовен играч едва на 17-годишна възраст.

Малдини е не само символ на Милан, но и олицетворение на лоялността, професионализма и отдадеността към един клуб и неговите ценности. Той остава вечна икона в сърцата на феновете на Милан и на всички, които обичат футбола.

• Франко Барези (1977г. – 1997г.)

Франко Барези е считан за един от най-великите защитници в историята на футбола и икона на Милан. Въпреки че преживя трудните моменти, включително два сезона в Серия B, Барези беше сърцето и душата на клуба през един от най-великите периоди в историята му. След възхода на Милан под ръководството на Силвио Берлускони, отборът се превърна в най-доминиращия клуб в света, а Барези беше капитанът, който ги водеше през това славно време.

Барези носи капитанската лента на Милан през последните 15 години от своята 20-годишна кариера, демонстрирайки изключителни лидерски качества и невероятна лоялност. Неговото майсторство в защитата, страхотното разчитане на играта и отдадеността му на клуба го правят незаменим за Милан, като той става един от най-големите символи на успеха на отбора.

Признат от Пеле в списъка FIFA 100 като един от най-великите играчи на всички времена, Барези е избран и за Играч на века на Милан, което подчертава неговата значимост за клуба. Номерът му 6 е един от двата номера, оттеглени от клуба (другият е номер 3 на Паоло Малдини), и е символ на неговото наследство, което никога няма да бъде забравено.

Барези е истински символ на Милан и неговата кариера е изпълнена с безброй трофеи, включително шест титли от Серия А и три европейски купи.

• Джани Ривера (1960г. – 1979г.)

Джани Ривера е един от най-великите играчи в историята на Милан и истински пионер, създал пътя за много легенди на клуба. След като започва професионалната си кариера в родния си клуб Алесандрия, той бързо привлича вниманието на Милан и преминава в тима, където остава цели 19 години. През по-голямата част от кариерата си, 13 години, носи капитанската лента на отбора и се утвърждава като един от най-емблематичните футболисти на клуба.

Ривера е известен с изключителния си талант, визия и технически умения, което го прави ключова фигура за Милан през 60-те и 70-те години. Неговото присъствие на терена и лидерство са незаменими, а той изиграва огромна роля в успехите на отбора по време на този период, включително две титли в Серия А и две европейски купи.

Още по темата:

Милан вдигна на крака Мората и Габия преди дербито с Ювентус

Когато Ривера пристига в Милан, рекордът за най-много изиграни мачове е държан от Омеро Тогнон с 342 срещи. През годините, докато Ривера играе за “росонерите,” този рекорд е надминат от други клубни икони като Нилс Лидхолм, Чезаре Малдини и Анджело Анкилети, но никой не може да засенчи влиянието на Ривера върху клуба. Като офанзивен полузащитник, той беше сърцето на отбора и един от най-добрите плеймейкъри на своето време.

Джани Ривера е не само символ на отдаденост и лоялност към Милан, но и пример за това как един играч може да оформи историята на цял клуб. Неговото наследство и принос към италианския футбол остават незабравими, а влиянието му върху бъдещите поколения играчи на Милан е безспорно.

• Гунар Нордал (1949г. – 1956г.)

Гунар Нордал е една от най-емблематичните фигури в историята на Милан и Серия А, известен като един от най-добрите голмайстори, които италианският футбол някога е виждал. Шведският нападател е първият, който задава темпото на успехите на Милан през 50-те години и остава водеща фигура в златната ера на клуба. С пет отличия за Голмайстор на Серия А, Нордал е ненадминат в Калчото, като само Мишел Платини успява да изравни неговия рекорд от три последователни сезона като най-добър голмайстор.

Пристигайки в Милан от Швеция през 1949 г., Нордал бързо се превръща в доминиращо присъствие в атаката на отбора. Неговата физическа сила, невероятен усет за гол и впечатляващата му скорост го правят почти неуловим за защитниците. Нордал е не само ключовият голмайстор на Милан, но и водещата фигура на атакуващата тройка, известна като “Грийн Клеш” (Gre-No-Li), заедно с Гунар Грен и Нилс Лидхолм.

По време на престоя си в Милан, Нордал печели два Скудета, а впечатляващите му 210 гола в 257 мача го поставят на върха на класацията за най-много голове, отбелязани за Милан, рекорд, който остава ненадминат и до днес.

• Кака (2003г-2009г.)

Когато Силвио Берлускони заяви, че Милан е взел Кака “за стотинки”, това бе идеалният начин да опише ситуацията. Бразилският плеймейкър пристигна от Сао Пауло на скромна цена и бързо се утвърди като един от най-добрите футболисти в света, печелейки множество индивидуални награди, които сами по себе си са доказателство за класата му.

Още през първия си сезон с Милан, Кака помогна на отбора да спечели титлата в Серия А, като отбеляза 10 гола в 30 мача. Но най-запомнящият му сезон несъмнено бе 2006-2007, когато Милан преодоля скандала с Калчополи, който принуди отбора да започне от квалификационния кръг на Шампионската лига. Въпреки трудностите, Кака изигра ключова роля, за да помогне на Милан да достигне европейската слава, демонстрирайки своята магия на терена.

През този сезон Кака бе неуморим в атаките на Милан, като завърши турнира като голмайстор с 10 гола, включително няколко изключителни изпълнения, които изведоха клуба до финала. Неговите изяви кулминираха във финалната победа над Ливърпул в Атина, с което Милан спечели Шампионската лига за седми път в историята си.

• Андрий Шевченко (1999г. – 2006г., 2008г. – 2009г.)

Андрий Шевченко е безспорно една от най-големите легенди на Милан и един от най-забележителните нападатели в световния футбол. Украинският голмайстор остави незаличима следа в историята на клуба със своите феноменални умения, невероятен усет за гол и решителност в ключови моменти. За седем сезона в Милан, Шевченко отбеляза впечатляващите 175 гола, което го поставя на второ място в списъка на най-добрите реализатори в историята на клуба, само след Гунар Нордал.

Шевченко беше известен със способността си да вкарва не само важни голове, но и да бъде постоянен голмайстор в продължение на години. От дебюта си през 1999 г., когато веднага става голмайстор на Серия А, до решаващата си роля в спечелването на Шампионската лига през 2003 г., Шевченко винаги беше основният играч за Милан в атака. Един от най-емблематичните моменти в кариерата му с Милан е именно победната дузпа във финала на Шампионската лига срещу Ювентус през 2003 г., която донесе трофея в Милано и го превърна в герой за феновете.