Меси:”Заболя много, че барселонизмът ми беше подложен под съмнение”

Прочетена:11096
Меси:"Заболя много, че барселонизмът ми беше подложен под съмнение" 1
1 0

Целият футболен свят очакваше дни наред изповедта на звездата на Барселона Лео Меси. В крайна сметка аржентинският маестро реши, че ще остане на “Камп Ноу” и през следващия сезон.

Пред Goal.com обаче Лео разкри изключително пикантни подробности.

Ето всъщност и цялото интервю, за което, несъмнено ще се говори дълго…

– Защо се забави с това да нарушиш мълчанието си и да проговориш?

– Първо, защото след поражението в Лисабон беше много тежко. Знаехме, че опонентът е много труден, но не и че ще приключим участието си по този начин, показвайки този толкова жалък вид за клуба и барселонизма. Показахме много лош имидж. Бях зле, нямах желание за нищо. Исках да мине време, за да мога след това да изляза и да изясня всичко.

– Защо каза на клуба, че можеш да си тръгнеш?

– Казах на клуба, най-вече на президента, че искам да напусна. Повтарях му го цяла година. Вярвах, че това беше моментът да се отдръпна. Вярвах, че клубът се нуждае от повече млади и нови хора и мислех, че моят етап в Барселона е приключил. Много съжалявах за това, защото винаги съм казвал, че искам да завърша кариерата си тук. Беше много трудна година, страдах много в тренировките, мачовете и съблекалнята. Всичко ми беше трудно и дойде момент, в който реших да потърся нови цели и обстановка. Това не беше заради загубата в Шампионската лига от Байерн (Мюнхен) дълго време обмислях моето решение. Казах го на президента, той винаги казваше, че в края на сезона ще мога да реша дали да остана, или да си тръгна. В крайна сметка той не удържа на думата си.

 – Почувства ли се самотен?
– Не, не се почувствах самотен. До мен бяха тези, които винаги са били там. Това ми стига и ми дава сили. Но наистина се почувствах наранен от нещата, които слушах от хората, журналистите и хората, които поставяха под съмнение моя барселонизъм и казваха неща, които не мисля, че заслужавах. Това ми послужи да видя кой кой е. Този футболен свят, който е много труден и има много фалшиви хора. Случилото се ми помогна да разпозная доста фалшиви хора, за които имах друго мнение. Заболя ме, когато моята любов към този клуб беше поставена под съмнение. Без значение дали ще си тръгна, или ще остана, моята любов към Барса никога няма да се промени.

Меси:"Заболя много, че барселонизмът ми беше подложен под съмнение" 2

– Говореше се за всичко. За финансовия фактор, за приятелите на Меси. От кое те заболя най-много след 20 години, защитавайки фланелката на Барса?

– По малко от всичко, за приятелите на Меси, за парите… заболя ме от много изговорени неща. Винаги съм поставял клуба пред всичко останало. Много пъти имах възможност да си тръгна от Барса. Парите? Всяка година можех да напусна и да печеля повече пари, отколкото в Барселона. Винаги съм казвал, че това е домът ми и това е, което чувствах и чувствам. Трудно има по-добро място от тук. Чувствах, че имам нужда от промяна и нови цели, нови неща.

– В крайна сметка много е трудно да се оттеглиш след 20 години от един цял живот, от семейство, което е в Барселона, от един град… Това тежи най-много, когато трябва да се вземе решение… Защото накрая разбирам, че оставаш в Барселона, нали? Продължаваш в Барселона…

– Разбира се, че ми беше много трудно да взема решението. То не идва заради резултата срещу Байерн, а заради много неща. Винаги съм казвал, че искам да приключа кариерата си тук. Че искам печеливш проект и да вземам титли с клуба, за да уголемявам легендата на Барселона по отношение на трофеите. Истината е, че от известно време няма нито проект, нито нищо. Жонглира се и се запълват дупки, докато продължават нещата. Както съм казвал и преди, винаги съм мислел за доброто на семейството ми и клуба.

– Какво става, когато съобщиш на семейството си, че можеш да си тръгнеш от Барселона?

– Когато казах за това на жена ми и моите синове, настана ужасна драма. Цялото семейство плачеше, децата ми не искаха да си тръгнат от Барселона, нито да сменят училището. Погледнах по-нататък и искам да се състезавам на най-високо ниво, да печеля титли, да се боря за ШЛ. Можеш да я спечелиш или загубиш, защото е много трудна, но тряба да се състезаваш за нея. Поне да се боря за нея и да не се случи това от Рим, Ливърпул или Лисабон. Всичко това ме докара до това решение, което не изпълних докрай. Да се върнем към началото… Мислех си и бяхме сигурни, че ще стана свободен агент. Президентът винаги, твърдеше, че в края на сезона ще мога да реша дали да остана, или не. Сега се хващат за това, че не съм го бил казал преди 10 юни, а се оказва, че на 10 юни все още играехме в първенството заради проклетия вирус и тази болест, която промени всички дати. Точно затова ще продължа в клуба… Сега ще остана в клуба, защото президентът ми каза, че единственият начин да си тръгна е да платя клаузата от 700 милиона, че това е невъзможно е че има друг начин да напусна, който беше да отидем в съда. Аз никога няма да се съдя с Барса, защото това е клубът, който обичам, който ми даде всичко, клубът на живота ми, тук съм си изградил живота, Барса ми даде всичко и аз му дадох всичко, никога не ми е минавало през ума да заведа дело срещу Барса.

Меси:"Заболя много, че барселонизмът ми беше подложен под съмнение" 3

– От това ли най-много те заболя – че има хора, които си мислят, че би навредил на Барса? С години защитаваш клуба и си символът на Барселона. Заболя ли те, че се съмняват в барселонизма ти?

– Много ме заболя, че се публикуват неща срещу мен и най-вече, че се публикуват неверни неща. Или че се смяташе, че мога да съдя Барса за мои облаги. Никога не бих сторил нещо подобно. Повтарям, исках да си тръгна и бях в цялото си право, защото така твърдеше договорът, който можеше да ме освободи. И не е: “Тръгвам си и това е”. Беше: “Тръгвам си” и ми беше много тежко. Исках да напусна, защото си мислех за щастлив живот в последните ми години във футбола. През последната година не намерих щастие вътре в клуба.

– Това е жизнено важно. Да бъдеш щастлив. Ти си роден победител. Ти си в отбор, който се бори за титли, а през последните години Барса не беше конкурентоспосбен в Европа. Ще продължиш да бъдеш в Барса, водейки отбора. Но нещо трябва да се промени в Барса, нали? Нещо трябва да се промени на спортно равнище, нали?

– Ще продължа в Барса и отношението ми няма да се промени, въпреки че исках да си тръгна. Ще давам най-доброто от себе си. Винаги искам да печеля, имам състезателен дух и не обичам да губя в нищо. Винаги искам най-доброто за клуба, за съблекалнята и за мен. Казвал съм, че не сме в състояние да спечелим Шампионската лига. Истината е, че сега не знам какво ще се случи. Има нов треньор и нова идея. Това е добре, но трябва да видим как ще реагира отборът и дали ще ни се отдаде възможност да се състезаваме, или не. Това, което мога да кажа, е, че оставам и че ще давам максимума от себе си.

– Какво беше първото, което си помисли, когато имаше хора, твърдящи, че не те е грижа за клуба? Каква беше първата ти мисъл? Чувство на гняв?

– Почувствах голяма болка, че барселонизмът ми беше подложен под съмнение след всичко, за което съм благодарен на този клуб. Обичам го и никъде другаде няма да ми е по-добре. Аз обаче съм в правото си да мога да направя избор. Щях да потърся нови цели и нови предизвикателства. Утре мога да реша да се върна, защото тук, в Барселона, имам всичко. Синовете ми, семейството ми, израснаха тук и са оттук. Нямаше нищо лошо, че исках да си тръгна в този момент. Аз се нуждаех от това, клубът се нуждаеше от това и беше добре за всички.

– Семейството е нещо много важно в твоя живот. Твоят баща го прие лошо, твоята съпруга също, но какво те попитаха дечата ти? Какво ти казаха? Казаха ли ти: “Тате, това” или “Тате, онова”… Гледаха ли телевизия и питаха ли те нещо?

– През цялото това време ни беше тежко на всички нас. Беше ми ясно какво исках, бях го решил и изказал. Жена ми с цялата си болка в душата ме подкрепяше и придружаваше.

– Но важният в семейството е Матео…

– (Смее се) Да, Матео все още е малък и не разбира какво означава да отидеш на друго място и да се установиш там за няколко години. Тиаго обаче е по-голям. Чу нещо по телевизията, разбра и ме попита. Не искаше и да чуе за заминаване, не желаеше да има нови училице и приятели. Плачеше и ми казваше: “Няма да си тръгваме”. Истината е, че беше тежко. Разбираемо беше. Случи се и на мен. Много е трудно да вземеш такова решение.

Меси разкри как Барселона ще спечели Шампионската лига

– Както и за всеки човек. Логично, това са 20 години, целият ти живот. Отиде в Барселона на годините на твоите деца. Това го прави още по-тежко. Има две фундаментални неща, които хората биха искали да знаят… оставаш в Барса, отново ще си лидер на тима. Оптимистично послание ли е това за барселонизма по отношение на бъдещето?

Както винаги. Ще давам максимума, ние ще даваме максимума, за да се борим за всички цели и дано да има резултати, както и да бъде посветено на хората, които го приеха лошо. Аз го понесох лошо през годината, но е лицемерно да го кажа, ако го сравниш с хората, които наистина са прекарали годината зле заради вируса, и с тези, които са загубили роднини и много неща. Дано да успеем да дадем най-доброто и да посветим победите на всички тези хора, които ни подкрепят отгоре и на техните семейства, да посветим най-доброто на хората, които преминават през лош период, и да превъзмогнем този вирус, за да се върнем към нормалността.

– Небеизвестният бюрофакс. Изговори се много, че Меси е посъветван лошо заради решението да изразиш намерението си чрез бюрофакс. Защо реши да го изпратиш? Какво искаше да демонстрираш? Каква ти беше позицията?

– Изпратих факса, за да поискам официално да си тръгна. През цялата година казвах на президента, че искам да си тръгна, че е дошъл моментът да потърся нови предизвикателства в кариерата си. Той ми казваше: „Ще си говорим, няма”, едно нещо, друго нещо, но няма. Факсът изрази официално моето желание да стана свободен агент и отказа ми да се възползвам от допълнителната година в договора ми. Не беше атака срещу клуба, а официализиране на взето решение

– Ако не беше изпратил бюрофакса, сигурно всичко щеше да бъде прието за забравено и никой нямаше да те изслуша…

Разбира се. Ако не бях изпратил бюрофакса, все едно нищо нямаше да се е случило, щях да се възползвам от допълнителната година в договора. Те казват, че не съм им казал преди 10 юни, но, повтарям, бяхме по средата на турнирите и не беше моментът. Въпреки това президентът винаги ми казваше: „Като приключи сезонът, ще решиш дали ще останеш, или ще си тръгнеш“, но никога не е поставял дата. Така просто обявих официално избора си да не продължа. Не го направих, за да влизам в спорове. Аз не искам да се карам с клуба.

Сподели