google новини лого Последвай ни
Добави коментар
На 26 май 1989 година Арсенал сътворява "несътворимото" и печели шампионската титла

В ерата на модерния футбол, особено след неособено изисканата узурпация на британския футбол от Sky Sports, сте чували за не един и два “спиращи дъха” финали на английските първенства.

Всъщност, нито един от тях не би могъл да се сравни по драматизъм с онова, което се случи на днешната дата – 26 май, през 1989 година.

Най-драматичният финал на английското първенство 1

Заради зловещата трагедия на стадион “Хилзбъроу”, двубоят между шампиона Ливърпул и Арсенал на 23 април е отложен, като футболните власти в Англия го насрочват за 26-и май – шест дни след финала в турнира за ФА Къп, в който Червените извоюват драматична победа с 3:2 след продължения над големия мърсисайдски съперник Евертън.

Сезон 1988/1989 има особена емоционална стойност, тъй като именно тогава се отбелязва 100-годишнината от първото футболно първенство на Англия (и в света).

Ливърпул на Кени Далглиш влиза в шампионата като фаворит за титлата, след като печели убедително трофея през сезон 1987/1988. Още на 23 април мърсисайдци узаконяват първото място, а в крайното класиране финишират с 9 точки аванс пред Манчестър Юнайтед и 17 пред Нотингам. Евертън завършва четвърти, а Арсенал се задоволява с шеста позиция, като е изпреварен дори от Куинс Парк Рейнджърс.

Артилеристите от северен Лондон обаче се представят значително по-успешно през следващия сезон, като шотландският мениджър Джордж Греъм (б. а – бивш играч на тима) съумява да изгради чудесна сплав между опитни и млади играчи, а капитанската лента е поверена на юношата на клуба – Тони Адамс.

Ходът на Арсенал е повече от уверен, а в един момент ансамбълът на Греъм оглавява класирането в Първа дивизия с аванс от 11 точки пред преследвачите си. Но в заключителните кръгове лондончани влошават формата си и допускат Ливърпул да ги задмине.

В последните си два мача преди визитата на “Анфийлд”, Артилеристите губят от Дарби Каунти и завършват наравно с Уимбълдън. Червените пък регистрират две комфортни победи – 2:0 над Куинс Парк, и 5:1 над Уест Хям Юнайтед.

Преди историческия сблъсък на 26 май класирането е следното:

  1. Ливърпул 65:26 (+39) 76 т.
  2. Арсенал 71:36 (35) 73 т.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               Това означава, че Ливърпул би спечелил титлата при победа, равенство или дори загуба с един гол. При победа с две или повече попадения, титлата се отправя към Лондон.

Любопитно е да се допълни, че в онзи момент Ливърпул не е губил с два или повече гола на “Анфийлд” в продължение на три години, а Арсенал не е печелил на митичния стадион от 1984-а.

Двубоят e в петък вечер и се излъчва пряко по ITV. Петъчните вестници на Острова пък излизат с челни страници, от които струи убеденост в поредната Червена титла.

Първото полувреме завършва без голове, а коментаторите започват да натъртват как шансовете на Арсенал се изпепеляват…

Осем минути след подновяването на играта обаче централният нападател на гостите Алън Смит поразява целта с глава след непряк свободен удар. Играчите на Ливърпул протестират, претендирайки пред рефера от Оксфордшър Дейвид Хътчинсън, че стрелецът на лондончани не е докоснал топката.

Арбитърът дори се консултира със страничния съдия, но в крайна сметка голът е признат – 0:1, а интригата за титлата оживява с пълна сила.

Около четвърт час преди края Греъм прави две смени, изваждайки от игра бранителя Стив Булд и поизтощилия се Пол Мерсън, включвайки на тяхно място Мартин Хейз и Пери Гроувс.

Играчите на Ливърпул също са на ръба на силите след тежкия сезон, а и заради претрупания график в предходните седмици, породен от отлаганията на срещи след трагедията на “Хилзбъроу”.

Редовните 90 минути изтичат, а халфът на Червените Стив МакМаан информира съотборниците, че остава една минута. В този момент обаче полузащитникът на Арсенал Кевин Ричардсън получава контузия, играта е спряна, а всъщност добавеното време набъбва на 2 минути и 39 секунди…

След пробив на Джон Барнс по десния фланг именно Ричардсън отнема владението на топката и моментално я връща към стража Джон Лукич (б. а. – тогава вратарите имат право да играят с ръце след върнат назад пас).

Най-драматичният финал на английското първенство 2

Следва хвърляне към Лий Диксън, дълъг пас към Смит, който пък отклонява към Майкъл Томас. Някакси топката преминава зад отбраната на Ливърпул, а Томас… прави резултата 0:2!

Арсенал става шампион по възможно най-драматичния начин, а двубоят влиза в историята като едно от най-вълнуващите събития в английския футбол.

Най-драматичният финал на английското първенство 3

Две години и половина след шеметната развръзка на “Анфийлд” авторът на победния гол – Майкъл Томас, става играч на… Ливърпул!