На 82-годишна възраст почина един от най-изтъкнатите треньори в историята на българската свободна борба – Желязко Димитров.
Новината бе съобщена от родната федерация в древния спорт, като от централата изказаха искрени съболезнования на близките и семейството на бележития специалист.
През цялата си треньорска кариера Димитров е отдаден на каузата на столичния Славия, а броят на възпитаниците му, спечелили призови места в най-големите първенства е внушителен.
Сред тях са Исмаил Абилов – олимпийски и трикратен европейски шампион, Ефраим Камберов, стъпвал два пъти на европейския връх, както и друг континентален първенец – Пано Желев.
Димитров е главният “виновник” и за куп други български борци, достигнали международни висоти, включително Иван Янков, Шукри Лютвиев, Албен Кумбаров и много други.
Димитров е роден и израства в едно от емблематичните за българската борба села – Полски Градец. Именно от радневското село, чието население днес наброява по-малко от 500 души, излизат състезатели от калибъра на Еньо Вълчев, Димитър Чифудов, Господин Вълчев, Величко Димитров…
В периода между 1981 и 1984 година Желязко Димитров е начело на националния отбор по свободна борба. В този момент България може да се похвали с изключително силни състезатели, но заради гео-политическата обастановка тогава, спортистите от почти целия Източен блок бойкотират Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 година.
Вместо Игрите в различните спортове се провеждат турнири “Дружба”, като в доста от тях конкуренцията е по-свирепа от тази в надпреварата в Калифорния. Въпреки това страната ни успява да спечели 6 медала в свободната борба, два от тях – златни!
По време на периода, в който Димитров оглавява представителния ни отбор България печели 52 медала от големи първенства, като сред отличилите се са борец номер 1 на 20-и век Валентин Йорданов, Симеон Щерев, Стефан Иванов, Али Алиев, Камен Пенев и редица други.
Българската федерация по борба обяви, че поклонението ще бъде на 1 ноември, понеделник , от 12.30 часа в църквата “Света София” в столицата.