Последвай ниМного го мразеха – от клубни собственици и директори до треньори, мениджъри и фенове. Мино Райола беше един от архитектите на футболното мениджърство и агентите, които познаваме в днешни дни. Италианецът знаеше какво иска и никога не тръгваше за преговори без План “B”, та дори и “C”.
Райола не беше характер за всеки. Всъщност, ако трябва да помислим какви качества трябва да притежава един футболен агент, от 10, Райола нямаше 9 от тях. За сметка на това обаче имаше най-силния коз – непримиримостта и неуморното си чувство, че може да продаде всеки един футболист където си поиска.
Споменахме, че много хора и то на различни нива във футбола го мразеха. И това не е преувеличено. Наистина го мразеха до дъното на костите си. Но тези, които досега не са казали нито една лоша дума за него и най-вероятно няма и да го направят са футболистите му – хората, за които работеше. Дали това е най-важното? Може би да. Факт е, че Райола беше агентът с най-голямата плеяда от футболни звезди и след 30-ти април футболисти като Златан Ибрахимович, Ерлинг Холанд, Пол Погба, Матайс Де Лихт, Джанлудижи Донарума, Марко Верати, Ървин Лозано, Мойс Кийн и Стефан Де Фрай остават без своя приятел във футбола.
Райола беше известен с това, че всеки един разговор с него беше тежък. При всяка среща иска да излезе с последната дума и да постави хората срещу него без друг избор освен да приемат неговите условия. Разбира се, като всеки агент, мислеше за това какво ще получи. Заедно с искането на солидни договори за своите играчи, той също получаваше голямо парче от тортата, но не е ли това част от играта? Много ръководители бяха въвели вето срещу него и негови футболисти. Най-известният случай беше със Сър Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед. Докато легендарният шотландец беше начело на “червените дяволи”, той не искаше и да чуе за играч, ако трябваше да разговаря с Райола.
Когато през 2004 година Златан Ибрахимович търси начин да си тръгне от Аякс, Райола започва да му търси нов отбор, но вместо да направи като всеки друг агент на играч, който не е в най-добрата си форма и да го пласира в по-нисшестоящ отбор в класациите, той директно започва разговори с третия през миналия сезон в Серия А – Ювентус. През май месец Райола и Златан имат уговорена среща с Лучано Моджи в Монако. Тогава той е големият бос на “Старата госпожа”, а заради Гран при на Монако във Формула 1, Мино и Ибрахимович закъсняват за уговорения час. След бягане до хотела, шведът го пита: “Чакай, така ли ще влезеш? Нямали да се преоблечеш?”. Райола е изпотен с тениска на Найки, къси хавайски шорти и стари обувки. “Влизай, не се разправяй!”, отговаря той.
Двамата нахлуват в стая, в която има дим и в килима, а Моджи и още петима негови костюмирани приятели пушат дебели пури. “Кой си ти?”, пита го той.
“Мино. Мино Райола”, казал импресариото
“Какво по дяволите си облякъл?”
“За футбол ли ще говорим или за дрехите ми? Това е Златан Ибрахимович и трябва да го купите в Ювентус.”.
Моджи няма интерес към Златан в този момент, като дори го нарича “малко пале”. “Ще съжалявате за това, обещавам ви”, креши Райола след гърба на шефа на Ювентус, който си тръгнал. “Какво стана?”, попитал го Златан, а Мино отговорил с пламък в очите: “Не ме харесват, защото не попадам в лъскавия им клуб”.
Два месеца по-късно Райола е на трибуните на “Амстердам Парк” и вижда как Ибрахимович вкарва един от най-великите си голове срещу НАК Бреда, а на телефона му се изписва “Moggi, Juventus”. Не вдига веднага, а чака ново обаждане. Хищникът вече е плячка.
Такъв беше Мино Райола, а феновете, ръководителите, треньорите и собствениците може и да го мразеха, но безспорно той преобрази за добро или лошо трансферния свят във футбола.
Виктор Петков, 7Sport
Ювентус се разбра с Джонатан Дейвид, ще се пробва и за Осимен 
