От бежански лагер до Шампионската лига: Невероятната история на Алфонсо Дейвис
google новини лого Последвай ни
Добави коментар

17-годишното канадско крило се присъедини към Байерн Мюнхен, за 17 милиона паунда, от Ванкувър Уайткапс, превръщайки се в най-скъпият футболист в историята на Американската лига МЛС.

И бързо показа, че парите са си стрували. Младокът изигра страхотен мач при разгромната победа с 3-0 над Челси на 1/8-на финалите на Шампионската лига. Мълниеносният халф-бек се представи превъзходно на „Стамфорд Бридж“, а футболистите на лондончани не можеха дори да се доближат до него.

От бежански лагер до Шампионската лига: Невероятната история на Алфонсо Дейвис 1

Съотборникът му Томас Мюлер казва за него: „Той научи много, откакто дойде при нас. Представянето му бе на световно ниво.“

Бившия играч на баварците Оуен Харгрийвс също не спести суперлативи :“ Какъв атлет. Той е крило, но играе като фул-бек и абсолютно невероятен.“

Пътят на играч започва в бежански лагер в Гана през 2000-та. Тогава започва Втората Либерийска Гражданска Война и родителите му, Виктория и Дебая Дейвис, изостават родните си земи.

От бежански лагер до Шампионската лига: Невероятната история на Алфонсо Дейвис 2

„Беше много трудно са се живее там, защото единствения начин да оцелееш бе да носи оръжие. Ние не искахме да стреляме“ – разказва баща му.

„Трябваше да преминаваш през човешки тела, за да намериш храна. Беше трудно и опасно“ – разказва майката на Дейвис.

Те пропътуват стотици километри през Западна Африка, докато не намират спасението в бежанския лагер  Будубюрам, намиращ се в областта Гомоа в източната част на Гана.

Алфонсо е най-голямото им дете. Той е роден на 2-ти ноември 2000-та и прекарва първите пет години от живота си в лагера. Тогава, семейството му, преминава през интервю за презаселване и се установява в Емонтон, Канада.

Алфонсо е записан в програмата „Свободни крака“, която представлява след училищна инициатива, осигуряваща възможност за тренировки и безплатен транспорт до мачовете на деца, който идват от бедни семейства. Забелязан е от отбора на Уайткапс и само две години по-късно, когато е на 15, дебютира за резервния им отбор. Само месец по-късно идва и първият му гол.

Миналото лято, треньорът на отбора Карл Робинсън, му дава дебют във мъжкия футбол. Алфонсо става вторият най-млад футболист в МЛС, пред него е само Фреди Агу.

Робинсън, който е играл за Уулвърхемптън, Съндърланд и Норич, разказва :“Алфонсо има всички качества за да бъде сред топ футболистите: Той е висок, атлетичен и може да бяга цял ден. Има и феноменална скорост и ускорение. Понякога обаче, той прави трудните неща, а допуска грешки при наглед лесни ситуации. Това е липса на концентрация, но трябва да го подобри. Исках да му дам шанс в първия отбор, защото видях колко енергетичен и гладен е. Играч, който може да се справи при мъжете. Винаги са ме дразнили истории, в които не се дава шанс на много талантливи играчи. Спомням си , че когато още беше много млад, обичаше да ходи за сладолед и да играе на Плейстейшън до 2 през нощта. Това, разбира се, не е много добре за професионален футболист. Но се опитах да намеря баланса между това да го оставя да бъде малко момче и да му покажа грешките му. Той е страхотен човек. Обича да пее и танцува. Неговите родители заслужават уважение, за това, че са го превърнали в толкова добър човек.“

През 2018-а Дейвис получава и канадско гражданство. Когато документите са готови, той получава и повиквателна за националния отбор. На 16, става най-младият футболист защитавал цветовете на мъжкия отбор на Канада.

Няколко клуба от Висшата лига на Англия се опитаха да го привлекат, между тях и Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Челси, но офертата на Байерн беше твърде добра.

От бежански лагер до Шампионската лига: Невероятната история на Алфонсо Дейвис 3

Робинсън, който е и бивш национал на Уелс казва: „Алфонсо има характера на Роби Кийн, но качествата му са като на Гарет Бейл. Работил съм с Бейл в Уелс и мога да кажа, че Дейвис е на същото ниво. Алфонсо стигна до голям отбор на 17, докато Гарет получи този шанс малко по-късно, но те си приличат много.“

„Истории като тази, са причината да обичаме играта. Той просто постигна мечтите си“ – завършва гордия треньор.