Добави коментар
На 27 септември Назарян печели олимпийската титла в Сидни

На днешната дата – 27 септември, преди 20 години неподражаемият Армен Назарян хвърли в екстаз българските любители на борбата, триумфирайки с олимпийската титла в класическия стил на Игрите в Сидни.

Това е втори златен олимпийски медал за феноменалния борец, който четири години по-рано а стъпва на най-високото място на почетната стълбичка в Атланта, защитавайки цветовете на родната Армения.

Преди 20 години България плака с Армен... от радост! 2

Назарян стига до финала в категория до 58 килограма по възможно най-убедителния начин.

По пътя към заключителния двубой Армен прегазва последователно японеца Макото Сасамото с 11:0 (технически туш), Брет Кеш (Австралия) с 13:2 (технически туш), Непес Гукулов с 4:1, преди на полуфиналите да разгроми представителя на Германия Рифат Йълдъз с 10:0!

И във финалната схватка Назарян не оставя шансове за опнента си – корееецът Ким Ин-суб, който е световен шампион за 1998 и 1999 година и по онова време не познава вкуса на поражението в продължение на три години, е туширан след 2 минути и 34 секунди!

Армен донася на България първо олимпийско злато след 12-годишна пауза. Преди него Атанас Комшев става шампион на Игрите в Сеул през 1988 година.

„Помня всичко, нищо не съм забравил,“ връща назад лентата великият шампион. „Обещах да оти­да и да строша корееца, след което да посветя златния медал на прези­дента, който ми даде гражданство тогава -Петър Стоянов, както и на Гриша Ганчев, който ме докара в България.

„Казах им, че отивам в Сидни, ставам шампион и се връ­щам, за да посветя злато­то на тях двамата.

„Често се връщам (към този миг), плача от радост. Много исках да спечеля трета олимпийска титла и в Атина, но тогава съдиите решиха да ме спрат към златото.

„В онзи период в Сидни бях безапелационен и не позволих на никого да ме ощети. Тогава смених категорията, качих кило­грамите до 58 и конкурен­цията беше невероятно силна. Трима олимпийски шампиони бяхме събрани в една категория – полякът Завадски и Мелниченко от Казахстан заедно с мен.

„Аз бях обещал да спечеля тази титла. Преди това бях казал на Гриша Ганчев, че ще спечеля максимум медали за България от всички първенства, а той ми обеща да ми качи кате­горията. Така и стана. Имам общо 16 медала за България и 7-8 за Армения в кариерата си.

„Но съм мно­го благодарен на България, че ми даде шанс да се боря тук и след това да водя се­га националния отбор.“

Армен не крие каква е голямата му мечта днес. А тя би зарадвала и всички нас – прагът на дома на Назарян да прекрачи и поне още един олимпийски шампион… Еди пък вече показа, че има сили да го направи!

Добави коментар
Гласувай: