На днешната дата – 27 септември, преди 20 години неподражаемият Армен Назарян хвърли в екстаз българските любители на борбата, триумфирайки с олимпийската титла в класическия стил на Игрите в Сидни.
Това е втори златен олимпийски медал за феноменалния борец, който четири години по-рано а стъпва на най-високото място на почетната стълбичка в Атланта, защитавайки цветовете на родната Армения.
Назарян стига до финала в категория до 58 килограма по възможно най-убедителния начин.
По пътя към заключителния двубой Армен прегазва последователно японеца Макото Сасамото с 11:0 (технически туш), Брет Кеш (Австралия) с 13:2 (технически туш), Непес Гукулов с 4:1, преди на полуфиналите да разгроми представителя на Германия Рифат Йълдъз с 10:0!
И във финалната схватка Назарян не оставя шансове за опнента си – корееецът Ким Ин-суб, който е световен шампион за 1998 и 1999 година и по онова време не познава вкуса на поражението в продължение на три години, е туширан след 2 минути и 34 секунди!
Армен донася на България първо олимпийско злато след 12-годишна пауза. Преди него Атанас Комшев става шампион на Игрите в Сеул през 1988 година.
“Помня всичко, нищо не съм забравил,” връща назад лентата великият шампион. “Обещах да отида и да строша корееца, след което да посветя златния медал на президента, който ми даде гражданство тогава -Петър Стоянов, както и на Гриша Ганчев, който ме докара в България.
“Казах им, че отивам в Сидни, ставам шампион и се връщам, за да посветя златото на тях двамата.
“Често се връщам (към този миг), плача от радост. Много исках да спечеля трета олимпийска титла и в Атина, но тогава съдиите решиха да ме спрат към златото.
“В онзи период в Сидни бях безапелационен и не позволих на никого да ме ощети. Тогава смених категорията, качих килограмите до 58 и конкуренцията беше невероятно силна. Трима олимпийски шампиони бяхме събрани в една категория – полякът Завадски и Мелниченко от Казахстан заедно с мен.
“Аз бях обещал да спечеля тази титла. Преди това бях казал на Гриша Ганчев, че ще спечеля максимум медали за България от всички първенства, а той ми обеща да ми качи категорията. Така и стана. Имам общо 16 медала за България и 7-8 за Армения в кариерата си.
“Но съм много благодарен на България, че ми даде шанс да се боря тук и след това да водя сега националния отбор.”
Армен не крие каква е голямата му мечта днес. А тя би зарадвала и всички нас – прагът на дома на Назарян да прекрачи и поне още един олимпийски шампион… Еди пък вече показа, че има сили да го направи!