Сбогом "тики-така", Испания изостава от новия (стар) "хард-рок" стил 1
0 0

За първи път от 13 години насам сред полуфиналистите на Шампионската лига няма да има нито един испански тим.

Отсъствието в Топ 4 на тимовете от Ла Лига, които малко или много доминираха в последно време, беше гарнирано от звучната плесница, с която Байерн изхвърли от надпреварата Барселона – символът на прочутия стил “тики-така”.

Всъщност ако може да се говори за някаква прилика в начина, по който Барса, Реал Мадрид и Атлетико излетяха от Шампионската лига, безспорно това е, че действаха твърде бавно.

Това, разбира се, съвсем не означава, че техните играчи са бавни. Но е факт, че стилът и на трите отбора е лишен от интензитета, динамиката и задушаващата преса, присъщи на водещите германски и английски тимове.

Отборите от Ла Лига просто не са в състояние да атакуват със същата агресия, с която го правят представителите на Премиършип и Бундеслигата. Да не говорим за липсата на достатъчно енергия при превключването от фаза защита в нападение за броени секунди.

Капитулацията на Барса обрисува съвсем красноречиво колко бързо са изостанали испанските тимове от съвременното развитие на играта. И в тактически план.

Преди по-малко от десетилетие каталунците просто оставяха без дъх опонентите си със своя главозамайващ “тики-така” – мигновената размяна на къси пасове. Краят на мачовете им обикновено караше съперниците да изглеждат като нокаутиран на ринга боксьор, който дори не е успял да нанесе удар.

Под ръководството на Пеп Гуардиола Барса играеше изумително. Това беше отбор, който беше научен от юношеска възраст да върши геометрични чудеса на игралното поле. За техническите умения на Лео Меси и компания е излишно да се говори.

Нещо, на което Гуардиола научи своите бе смайващо бързо да възвръщат владението на топката, след като са я загубили. Днес това се случва много по-рядко и много по-трудно.

Реал също имаше успехи в Шампионската лига, но е трудно да се отрече, че трофеите бяха извоювани с друг стил на игра. На всичко отгоре Кралският клуб съвсем се видоизмени след напускането на Кристиано Роналдо, а без него се изгуби и факторът “страх” сред съперниците.

Също както Барса и Реал изпитваше сериозни трудности, когато се опитваше да изнася топката от задни позиции срещу отбори, налагащи задушаваща преса. В същото време Гуардиола и неговият Манчестър Сити изнасяха лекции точно в този компонент на играта.

Диего Симеоне изведе Атлетико до два финала в Шампионската лига, както и до успехи в Лига Европа. Но зад всичко това стоеше прекланяне пред изключително дефанзивен стил и светкавични контра-атаки.

Когато обаче Антоан Гризман си тръгна, а Диего Коста загуби от скоростта си, затрудненията бяха неизбежни.

Единственият тим, който се доближава до високите стандарти на модерния футбол е Севиля и неслучайно именно това е последният оцелял в Европа представител на Пиринеите.

Севиля залага на стил с двама изключително офанзивно-насочени бекове и това всъщност е един от ключовете към техния успех.

Байерн е най-добрият пример за агресивната игра с двата сновящи по цялата тъч-линия крайни бранители. Също както го правеше и Ливърпул по пътя към спечелването на трофея през миналата година. Вижте само петия гол на баварците срещу Барса, в който главните действащи лица са левият бек Алфонсо Дейвис и десният защитник Жошуа Кимих.

Това попадение твърде вероятно е добавило широка усмивка върху лицето на боса на Ливърпул Юрген Клоп – неговият тим постигна голяма част от доминацията си в последната третина на игрището благодарение на вездесъщите Трент-Аликзандър Арнолд и Анди Робъртсън.

Ръкавицата е хвърлена. Треньорите на испанските тимове са показвали неведнъж, че са сред най-добрите ученици. Ще успеят ли и този път да усвоят преподаваното от най-способните лектори?