Последвай ниЖозе Моуриньо може и да е загубил ореола си на „Специалния“, но когато изведе Бенфика на „Стамфорд Бридж“ срещу Челси във вторник вечер, вниманието отново ще бъде приковано към него. Мачът носи атмосфера на своеобразен „последен танц“ за португалеца, макар че кариерата му винаги е доказвала, че предсказанията за край рядко се сбъдват.
На 62 години Моуриньо все още успява да прикове прожекторите към себе си, дори когато изглежда, че пътят му е към затихване. Завръщането му в Бенфика изненада мнозина, които очакваха той да поеме Португалия след Мондиала през 2026 г. Сега обаче жребият в Шампионската лига отново го изправя срещу клуба, който преди две десетилетия превърна в световна сензация.
Порто бе първата му голяма сцена – с него Моуриньо спечели Шампионската лига и Купата на УЕФА, но в Челси той сам провъзгласи своята специалност. „Моля, не ме наричайте арогантен… Но аз съм европейски шампион и мисля, че съм специален“, бяха думите му при представянето през 2004 г. Оттогава образът му се превърна в смесица от възхищение и остри критики.
Двата му периода в Лондон донесоха титли във Висшата лига, но също така и усещането, че магията от първите му години вече е избледняла. След престоя си в Реал Мадрид (2010–2013), белязан от конфликти и засенчен от Барселона на Гуардиола, характерът му стана по-остър, а самоувереността – по-натрапчива. Постепенно успехите намаляваха, докато назначенията му се движеха надолу по йерархията на европейския футбол, като последната му спирка беше Фенербахче.
И все пак сблъсъкът с Челси е напомняне за златната ера на Моуриньо. Неговите отбори промениха Висшата лига – прекъснаха хегемонията на Арсен Венгер и сър Алекс Фъргюсън, наложиха сила, скорост и дисциплина. Арсенал на „Непобедимите“ бързо бе изместен, а Манчестър Юнайтед бе принуден да преосмисли подхода си към титлата.
Моуриньо изгради Челси, където Чех, Тери, Лампард и Дрогба оформиха гръбнака на шампионски отбор, който и до днес остава един от най-недооценените във Висшата лига. И въпреки че впоследствие личността му се превърна в поляризираща, бившите му играчи говорят за него с респект.
„Най-добрият, с когото някога съм работил“, признава Джон Тери. Лампард пък подчерта методичността и детайлността, които Моуриньо донесе в тренировъчния процес – нещо, което тогава бе новаторско, а днес е стандарт.
Така че, когато във вторник Моуриньо стъпи на „Стамфорд Бридж“ с Бенфика, сцената няма да е просто пореден мач от груповата фаза на Шампионската лига. Това ще е среща с миналото, с наследството и с противоречивия, но несъмнено влиятелен отпечатък, който той остави върху играта и върху всички фенове на Челси, които въпреки всичко си спомнят за Специалния само с успехите му, а не със скандалите и различния му характер.
Мареска научи своето наказание за спринта си при успеха над Пул 
