Ще стане ли Диего Симеоне жертва на собствения си успех?

Имаше период на нестабилност за „дюшекчиите“, в който петима треньори бяха сменени в рамките на три години, а отборът изпусна младите звезди Серхио Агуеро и Давид де Хеа, които преминаха в Премиър лийг. Атлетико Мадрид беше в криза, заемайки 10-ото място в класирането на Ла Лига. Съдбата на „рохибланкос“ бе оставена в ръцете на сравнително неопитен треньор – Диего Симеоне.

Въпреки обстоятелствата, Симеоне успява бързо да формира боеспособен отбор. Приоритет му е да направи стабилен дефанзивен отбор, граден около играещия под наем от Челси вратар Тибо Куртоа, както и уругвайския централен бранител Диего Годин. В резултат на това първите шест мача Атлетико запазва суха мрежа, а аржентинският наставник бързо спечелва благоволението на феновете. Като футболист Симеоне описва стила си на игра като „да играеш с нож, стиснат със зъби“, а философията му за победа на всяка цена е прехвърлена и на неговия тим. Естествено това не е по вкуса на всеки, но резултатите са неопровержими.

Шест месеца след назначаването му Симеоне извежда тима до титлата в Лига Европа след победа с 3:0 на финала срещу Атлетик Билбао. Година по-късно „дюшекчиите“ се справят с градския съперник Реал и вдигат Купата на краля.

Етапът на растеж на Атлетико продължава, а в сезон 2013/2014 отборът стига драматично до титлата в Ла Лига. Въпреки че колосите Барселона и Реал Мадрид са сочени за фаворити в първенството, Атлетико успява с бюджет близък до този на Фулъм да спечели шампионата. Последният кръг е и решаващ за титлата – водачът в класирането Атлетико Мадрид гостува на втория Барселона. Равенство е достатъчно за гостите, докато каталунците се нуждаят от задължителна победа. Барса повежда чрез Алексис Санчес, но Диего Годин връща паритета в началото на второто полувреме и Атлетико удържа равенството, спечелвайки титлата. За първи път от 1996 година „дюшекчиите“ са шампиони.

Тези ранни успехи са впечатляващи сами по себе си, но може би още по-изумително е, че Симеоне успява да задържи Атлетико в спора за големите трофеи оттогава насам.

В допълнение към спечелната титла отново миналата година и двата финала в Шампионска лига, отборът завършва в Топ 3 всеки сезон под негово ръководство (с изключение на първия, когато поема тима след 18-ия кръг), което не бе постигано досега в повече от три поредни години.

Това постоянство бе градено на базата на солидната отбрана, като Атлетико инкасира най-малко голове в Ла Лига в седем от десетте сезона на Симеоне.

Още по темата:

Барселона разби Атлетико в Мадрид и остана в битката за титлата

Отборът напусна своя „Висенте Калдерон“ и се премести на лъскавия „Уанда Метрополитано“, а бюджетът нарасна значително, като през 2019 година „рохибланкос“ даде гигантската за клуба сума от 113 млн. паунда за Жоао Феликс, което е и четвъртият най-скъп трансфер в историята на футбола.

Прогресът на Атлетико при Симеоне е позитивен, но развитието влиза в конфликт със стила на работа на аржентинеца. Той се наслаждава на ролята на аутсайдер, безспирно повтаряйки мантрата, че Атлетико е клуб на работническата класа и нищо не идва лесно, а всяка победа трябва да се извоюва по трудния начин. Този „ние срещу света“ манталитет на постоянното страдание е напълно подходящ за Симеоне в годините му на футболист, но е много трудно да бъде утвърден в отбор пълен със звезди, които играят на един от най-луксозните стадиони в Европа.

Аржентинецът опита да поддържа темпото с промени в метода на игра, започвайки да развива отбор, целящ се да доминира в атака и във владеенето на топката, вместо стария стил и пестеливите, донякъде скучни победи с 1:0. Само че не се получава. Промененият подход на Симеоне рядко убеждава, а треньорът е разкъсван между новото кредо и старите навици, което пък кара Атлетико да изглежда загубен и объркан.

Този сезон играта на отбора не е на очакваното ниво. Нападанието на тима се представя колебливо, а дори запазената марка при Симеоне – солидната отбрана, сякаш изчезна. „Дюшекчиите“ записаха четири поредни загуби в Ла Лига, последната от които при визитата на Гранада на 22 декември миналата година. Атлетико стартира 2022-ра с успех с 2:0 над Райо Валекано, но веднага след това направи реми с Виляреал. Отборът е четвърти с 33 точки и изостава сериозно на градския съперник Реал. Въпреки че „кралския клуб“ има мач повече, на всички е ясно, че разликата в момента от 16 точки между двата тима е прекалено голяма и Атлетико няма да успее да защити титлата си. Въпросът е дали ще бъде отново в Топ 3.

Накратко – Атлетико стана още по-голям клуб при аржентинеца, но дали пък Симеоне няма да стане жертва на собствения си успех?

Снимка: Reuters