Последвай ниЕдна от големите български надежди за медал на Олимпиадата в Токио – Даниел Асенов, говори в предаването „Код Спорт“ за подготовката си за надпреварата в Япония. В обширно интервю Тайсъна даде мнението си за различните треньорски школи, съдийските „тесли“ и за това как се е развил стилът му през годините. Най-класният боксьор в категория до 52 кг на Стария континент също признава, че е готов за професионалния ринг след края на Олимпиадата.
– Даниеле, добре дошъл на ринга на „Код Спорт“! Продължаваме с теб серията от интервюта с асове на родния бокс, които имахме през последните месеци в предаването. Първо как се чувстваш в момента? Бягаш ли с ескиважи от COVID-19 или вече имаше мач с този коварен съперник?
– Благодаря, добре се чувствам. Минах го този мач с победа. Беше доста лесен мач.
– Как ти влияе на психиката тази неизвестност около олимпийските игри в Токио? Как ти се отрази отлагането? Изнервен ли си?
– Нормално е да си малко напрегнат, тъй като се готвиш за една конкретна дата и постоянно се отлага, но в крайна сметка вече е официално и се знае, че няма да се отмени олимпиадата и вече се стягаме целеустремено.
– На турнира „Странджа“ показа добра форма и триумфира за четвърти път, но това е само едно добро начало по пътя към Токио. Какво предстои пред теб в календара от състезания, който също търпи постоянни промени?
– Очаква ни европейско, световно първенство, както се знае вече и олимпийските игри ще се състоят. Като цяло тази година ще е доста напрегната и трудна.
– Събираш Голям шлем от състезания, това не е било никога в историята.
– Случвало се е да има доста натоварена календарна година, но сме се справяли. В крайна сметка затова тренираме.
– Дебютира на 20 години на олимпийските игри в Рио. Какво си спомняш от олимпиадата в Бразилия?
– Бях на 19 години. (Смее се) Спомените вече избледняват, но най-хубавите са със съперниците ми. Научих много, взел съм си поука от грешките.
– Потопи се в тази атмосфера, което е плюс за теб сега.
– Абсолютно! Надявам се вече да съм по-изграден като боксьор, като характер на ринга. Вярвам, че мога да успея!
– Работиш в националния отбор с кубински треньор. Доколко вдигна нивото на твоята класа Жоел Арате?
– Имах около две-три европейски титли и ги направихме шест. Доста подобрихме техниката, много по-свободно и със самочувствие съм на ринга. В крайна сметка се вижда какви са резултатите. Мисля, че са добри.
– По принцип коя школа в бокса уважаваш най-много – кубинската, американската, азиатската, руската?
– Като цяло всичките школи са добри, няма слаба школа в цял свят. Да не забравяме, че българската школа е била доста вървежна навремето и сега тепърва изграждаме това име, за да сме отново топ.
– Чувстваш ли се вече ти лично представител на славната българска гвардия в леките категории – от 48 до 60 кг? Защо точно в тези категории България има най-много успехи на аматьорския ринг?
– Тази категория е според телосложението на човека. Аз не съм много висок и тази категория ми отива. Не знам защо успехите са точно в тази категория, но както знаете, тежките боксьори се развиват малко по-бавно от леките и може би затова.
– Някои казват, че в бокса се играе не с юмруци, а с крака и с глава – твоето мнение?
– Само с глава! Имаш ли мозък в главата си, всичко останало е в комплект.
– От кого най-вече си се учил? Кой наш боксьор те е вдъхновявал най-много?
– Честно казано, много-много не гледам бокс. Винаги съм тренирал сам, не съм сядал да гледам бокс. Е, като малък гледах доста мачове на Майк Тайсън. В началото стилът ми на игра беше такъв – само бой, бой, бой, но в последствие доста се промени моята игра.
– Ликува на европейския връх – кога беше най-трудно?
– При нас всеки един спечелен мач е труден. Не знам кое е най-трудно, но със сигурност няма лесно.
– Кога се почувства най-щастлив?
– Може би когато станах европейски шампион за първи път при мъжете в Самоков, тогава бях най-радостен.
– Имаше някои ощетявания от съдиите като за учебник – кога преживя това най-тежко?
– Вече съм свикнал, но в началото ми беше доста трудно. При нас просто е неизбежно, в този спорт има доста съдийски тесли. Но в крайна сметка не можем да променим решението.
– В този смисъл вярваш ли, че съдийските игри ще напуснат някога ринга на бокса или те винаги ще предизвикват сълзи заради несправедливост в този спорт?
– Мисля, че така ще продължи цял живот, винаги ще е така.
– Как се чувстваш в националния отбор? Има ли всички условия за подготовка на високо ниво или може да завиждаме на чуждестранните отбори?
– Не, напротив, нашата зала си е много подходяща и доста добра. Имаме всичко необходимо и има резултати, а това показва, че работим.
– Кои са най-силните ти оръжия и къде имаш резерви в изявите си на ринга? Над какво работиш, за да се подобриш?
– Винаги има какво да се учи. Работим общо като цяло и техника, и тактика, и абсолютно всичко. Винаги има какво да се подобрява.
– А индивидуална работа?
– Следваме план, в който треньорите забелязват къде са ни грешките, а ние просто го работим.
– Има ли съперници и стилове, които определено са ти неудобни и неприятни?
– Със сигурност има много боксьори, които са ти малко по-неудобни, но в крайна сметка няма как.
– А като школи – например британската, мексиканската?
– Не, всички са ми едни и същи. Просто някой боксьор е или по-раздвижен, или по-крив някак си.
– А ти искаш да зависиш от себе си.
– Абсолютно! Вкарвам и налагам моята игра!
– Какво е отношението към българската школа по света в момента? Как го чувстваш по състезанията това, че имаме представител сред най-добрите в тежката категория на профи бокса, това влияе ли?
– Не, боксьорите се плашат от самите нас. Повечето от българския национален отбор сме се изградили като боксьори, като характери на ринга и знам, че те се страхуват.
– Говори се, че за теб предстои професионална кариера след олимпийските игри – докъде стигнаха нещата?
– Много е сложно, така че няма смисъл да коментираме. Живот и здраве, по-нататък, ако отново има предложение. Но съм готов напълно за професионалния ринг.
– Правиш ли си планове? Ще бъде ли нещо ново за теб? Като предизвикателство – да, но като стил…
– Със сигурност ще е нещо ново, тъй като аматьорският и професионалният бокс са много различни. В единия случай трябва да се раздаваш на макс, а в другия трябва да започнеш малко по-леко и да завършиш, както подобава.
– По принцип смяташ ли, че стилът ти на боксиране е подходящ за професионалния ринг или ще трябва да го променяш?
– Играта ми вече е доста атрактивна. Смятам, че има доста хора, които мислят същото.
– Кой и къде те запали по бокса? Имаше ли някаква вероятност да отидеш в друг спорт?
– Първо започнах с борба, баща ми беше борец. Тренирах може би една година.
– Какъв стил?
– Свободен стил. Тренирах известно време, но ходех и в залата по бокс от време на време през свободното време.
– Доста енергия си имал.
– Да, бил съм доста раздвижено хлапе. По-големият ми брат тренираше също, а виждах, че ми се получава. Между другото започнах да гледам боксови мачове, още преди да тренирам бокс. Тренирах борба и гледах бокс. И треньорът като ме видя първия път ми каза: „Ти си готов!“ Така започна всичко.
– Харесваш ли си прякора – Тайсъна? Кой ти го даде?
– Харесвам го, да, но предпочитам да ме наричат Даниел, защото повечето хора не ми знаят името. От един треньор Младен Сталев от Хасково още в самото начало, като започнах да тренирам, преди даже да стана републикански шампион, така ми излезе прякорът. Бях побойник, обичах да се бия и оттам започна всичко. Един треньор от Хасково ми измисли този вълшебен прякор.
– Каза, че харесваш Майк Тайсън, а как се отнасяш към това, че на 54 години се качва на ринга? Само за пари ли е според теб?
– Е, със сигурност. В крайна сметка това е водещата сила, която гледат всички спортисти като цяло. Но както видяхме, още не е загубил форма, за тези години си е доста добър.
– Кой е най-велик за теб в историята на световния бокс? Тайсън или всички казват – Мохамед Али?
– За мен всички са велики боксьори, всички са се представяли добре и всички имат куп титли.
– Още ти е много рано да мислиш за твоя школа, но как гледаш на подобни начинания? Например на това, че Детелин Далаклиев откри свой клуб в Плевен?
– Има време, тъй като все още съм активен състезател и няма как да мисля едновременно и за школа, и да тренирам, но може би след време и това ще стане.
– Как твоите успехи промениха отношението на хората към теб, как го почувства във времето?
– Всички хора се радват в един момент и много хора са недоброжелателни, но в крайна сметка не могат да се променят характерите на хората или манталитета, те просто са си такива.
– Извинявай за въпроса, който ще ти задам, но го правя, защото знам, че не се притесняваш от темата. Сблъскваш ли се още с пренебрежително отношение към твоя етнос в българското общество?
– То винаги го е имало това и винаги ще продължава да го има. Никога не съм се сблъсквал лице в лице с някоя конкретна ситуация, но това се усеща.
– Колко далеч във времето е днес споменът за това как не са те пускали в дискотека например?
– Много далече, вече съм го забравил. Беше преди доста години. Чувстваш се кофти от такива ситуации.
– За теб има ли значение дали казват ром или циганин?
– И в двата случая си е един и същ. (Смее се) Няма никакво значение. Просто самият факт, че някой ти го казва и те приема едва ли не за не човек е обидно. В крайна сметка аз не се срамувам, че съм циганин или ром. Но фактът, че го казват с цел, че едва ли не не си човек, е обидното.
– Какъв си извън ринга? Случвало ли се е да си жертва на агресия и как реагираш в такива ситуации?
– Не, аз съм много весел човек. Винаги съм се разбирал с хората и никога не съм имал ситуации, в които да се стига до неприятности.
– Налагало ли ти се е да работиш, за да помагаш на семейството си, преди да станеш национал?
– Преди да стана национал, не съм работил, помагал съм. Даже съм го правил за без пари. Батко имаше автобусна линия в Ямбол, ходех да му помагам и ми даваше джобни, както се казва.
– Как са братята ти Катин и Боян? Продължават ли кариерите си?
– Те са добре, вече не са активни състезатели, започнаха да работят. По-големият ми брат вече е семеен, има дете и си гледа семейството. По-малкият все още яхва белия кон и хвърчи нанякъде, над нещата е.
– Родителите на братя Пулеви са им забранявали да се бият помежду си на ринга, при вас така ли беше?
– Нямаме нито един мач, иначе много пъти трябваше да се изправяме един срещу друг. И с по-малкия ми брат сме били в една категория, и с по-големия, но никога не сме се изправяли в официален мач.
– Каква е съдбата на първия лицензиран селски боксов клуб „Априлец-Бояджик“, създаден от твоите треньори Димитър и Тодор Мутафови?
– Съдбата виждате как е – изградила е доста боксьори. Преди мен са имали европейски шампиони за юноши, вицеевропейски за юноши, което не е малко. Селски клуб, но има доста добри резултати.
– Още ли стаята ти в родната ти къща е с цветовете на българския трибагреник и е украсена с отличията, които вие, тримата братя, сте отвоювали на ринга?
– Вече не е. Миналата година правихме ремонт в къщата, промениха се доста неща и вече не е в българския трибагреник. Но аз вече живея в самостоятелна къща от няколко години. Имам си мой дом, който съм си направил сам в Кукорево. Доста популярност има това село.
– Кое най-вече ти тежи в професионалния спорт – дългите лагери или може би свалянето на килограми?
– И двете. Но като цяло не ми е проблем да прекарам по-голямата част от времето си в тренировки в някой град. По-тежко ми е да свалям килограми. Винаги ме е измъчвало, още от най-ранна възраст.
– Колко ти е рекордът?
– Близо 10 кг, но за тази категория…
– Най-големите „мъченици“ в българския спорт за сваляне на килограми като Вальо Йорданов, Петър Киров и други са в тази категория – 52 кг.
– Много е трудно наистина.
– Петър Лесов за 51 кг каза, че по-малко е свалял.
– Всеки е стигал до различно тегло. Аз съм стигал до 61,5 кг, което не е малко, но сега се старая да поддържам някакво тегло.
– Ударно ли ги сваляш или за по-дълъг период?
– По-ударно е много трудно. В повечето случаи ги свалям все в последните седмици.
– Кажи нещо в личен план – имаш ли любим човек до теб, как се забавляваш?
– Имам много приятели, както и приятелка, която ме подкрепя.
– Тя също е боксьорка – Розалия Пайчева. Как се отрази връзката ви на вашите кариери?
– На много ранна възраст се запознах с нея и първият ми успех не закъсня – станах европейски шампион за мъже!
– Давате ли си съвети един на друг?
– Аз давам съвети, а тя не иска да ги получава. Тя много ме съветва, но съм малко твърдоглав.
– Как се вижда Даниел Асенов в бъдещето – многодетен баща, треньор, фермер или какъв?
– Всичко необходимо, за да живее добре!
Даниел Асенов: Дошъл съм за злато и да зарадвам цяла България! 
Даниел Асенов започна с безапелационна победа в Токио! 
