Динамо триумфира сред мъглата в Лондон

Динамо триумфира сред мъглата в Лондон 1
3 0
На 21 ноември 1945 година руският гранд надиграва Арсенал в един от най-странните мачове в историята на футбола

На 21 ноември 1945 година в Лондон се играе един от най-странните мачове в историята на футбола – един срещу друг застават Арсенал и Динамо (Москва).

Динамо триумфира сред мъглата в Лондон 2

Очакваният с огромен интерес дуел е част от британското турне на динамовци, което включва още двубои с Челси, Кардиф Сити и шотландския Рейнджърс.

Двубоят е обгърнат от куп мистични обстоятелства, които допълват легендарния му статус. В гъстата мъгла обгърнала “Уайт Харт Лейн”, един от най-силните английски тимове по онова време, е подсилен със Сър Стенли Матюс (Стоук Сити), Стан Мортенсен (Блякпуул) и вратаря на Куинс Парк Рейнджърс Гари Браун.

Всеки от тях е национален състезател на Англия, но и това не помага в мача, завършил с резултат 4:3 за московския гигант. Интересното е, че по онова време “Хайбъри” – стадионът на Арсенал, е бил неизползваем заради пораженията, предизвикани през Втората световна война и затова мача се играе на терена на вечните съперници от Тотнъм Хотспър.

Гъстата мъглата създава причудливи ситуации, като тези в които изгонен играч на домакините реално не напуска терена, докато пък се говори, че на терена в един момент са били 15 играчи от гостуващия тим.

Още по-любопитен факт е, че контузията на английския вратар, ударил се в гредата води до замяната му с човек от присъствалите над 54 000 души.

В състава на Динамо също има “гостуващи” играчи, като Всеволод Бобров, който в онези години е бил с реноме на суперзвезда. 

Друг любопитен факт е, че двамата странични рефери са били разположени от едната страна на полето. Главен съдия пък е бил руснакът Николай Латишев. 

Динамо триумфира сред мъглата в Лондон 3

Дори великият Джордж Оруел в своята книга Sporting spirit (б. а – “Спортен дух”), издадена през декември 1945 година, пише за последствията от тази среща:

“Сега, когато краткото посещение на отбора на Динамо приключи, е възможно да се каже публично това, което много мислещи хора си казваха насаме, още преди Динамо Москва да е пристигнал. Т.е. спортът е неизбежна причина за недоброжелателство и съперничество и че ако това посещение изобщо има ефект върху англо-съветските отношения, то може да бъде само в посока, да ги направи малко по-лоши от преди.”