Последвай ниДори търпеливият и тактичен Петко Петков не успя да издържи смущаващата липса на професионализъм в ръководството на Етър, тръгвайки си още след втория кръг на новото първенство.
Болярите стартираха с две тежки поражения – 0:3 при визитата на Царско Село и 0:4 у дома срещу Черно море, а организационната и финансова немощ в клуба на Красимир Балъков, Трифон Иванов и Цанко Цветанов отдавна е придобила стряскащи размери.
Петков се радваше на доверието на феновете на Етър до последния момент като те скандираха името му дори след крушението срещу Моряците през уикенда.
Сдържаният наставник отдавна подтикваше ръководството към малко по-отговорни действия, но това така и не се случваше. На раздяла Петков опита да обясни пред “Велико Търново спорт” какво го е подтикнало да сложи край на авантюрата си на “Ивайло”.
Пробойните в клатещия се от аматьорски залитания кораб на Болярите обаче се забелязваха отдалече. Те са си все там години наред…
– Г-н Петков, какви са мотивите за това решение?
– Имам усещането, че нямам достатъчно подкрепа. Аз не съм човек, който оставя каруцата в калта. Но в момента имам чувството, че аз бутам каруцата, но тя не само не помръдва, а аз постепенно затъвам надолу. Може би калта ми е вече до шията.
Откакто съм в „Етър”, сега за трети път почвам да правя отбор. Първият беше след Нова година, вторият след пандемията, сега е третият. Селекцията се забави, защото играчите трудно искат да дойдат при условията, които им предлагаме. Но не това е причината. Конкретно – днес водихме преговори с един играч, но ръководството отказа да подпише договора за привличането му с предтекст, че чака Управителния съвет на клуба. Аз готвех този играч да бъде основен футболист за мача с „Монтана”, тъй като мисля, че отборът има нужда от още играчи, тъй като ни напуснаха доста добри футболисти. Свещеното право на треньора е да прави селекцията и след като това се случи, просто не мога да помогна на „Етър” по никакъв начин. Това изявление го давам заради хората, които скандираха името ми на стадиона дори и след последния мач и загубата от „Черно море”. Тези хора имат право да знаят каква е истината и заслужават по-добър отбор!
– Какво е точно Вашето решение?
– Напускам „Етър”, тъй като по начина, по който се случват нещата, аз не мога да изградя отбора, който искам.
– Уведомихте ли ръководството?
– Да, уведомил съм ги. Официално от днес излизам в болничен във връзка със здравословното състояние на баща ми. След десет дни ще си разтрогна договора, моето желание е по взаимно съгласие.
– Имаше ли някаква реакция?
– Опитаха се част от ръководството да ме разубедят, но това е решението ми. Аз не съм страхлив човек, никога не съм бягал от отговорност, но и имам достатъчно достойнство да си тръгна в момента, в който не мога да бъда повече полезен.
– Вие съобщихте вече и на играчите, как реагираха те?
– Да, казах им на момчетата, благодарих им за съвместната работа досега и им пожелах успех в следващите мачове. На никого не му е приятно от такива раздели, доста хора преподписаха договорите си заради мен, но аз искам да бъда разбран правилно. Имам достойнство и не мога да прескоча някои от моите принципи.
– Някои може да кажат, че като вижда, че отборът не върви, треньорът иска да си тръгне. Според други обаче при няколко поредни загуби ще го отнесе треньорът, без да има пряката вина…
– Нормалното във футбола е треньорът да носи отговорност за резултатите. Но и да прави селекцията, да поставя условия да работи. Истината е, че от два месеца съм като бавачка, която трябва да ходи и мотивира играчите. Има си проблеми, забавяния, но сега не искам да говоря на тази тема.
– Но Вие сам казахте, че чакате с надежда Общото събрание и новия Управителен съвет, а то е само след три дни. Няма ли вероятност нещата да се подобрят?
– Откакто съм тук, постоянно чакаме нещо да се случи. С надежда чакахме и Управителния съвет. Ако има някакво подобрение, ако има хора, които искат да помагат на „Етър”, нека се свържат с мен и да разговаряме дали мога да продължа работата си тук. Но в момента това е моето решение.
Благодаря на публиката и на феновете! Искам да благодаря на тези хора, но и тяхната подкрепа ме подтикна да взема това тежко решение. Защото не може зад гърба ти да има хора, които ти имат доверие и скандират името ти, а ти да ги заблуждаваш, че можеш да свършиш дадена работа. Аз нося отговорност и пред тях и съм човек с достойнство.
