Ева Николова: “Ще дам всичко от себе си за златото в Париж!”

Окичилата се с бронзов медал в категория до 57 килограма на турнира по борба на Олимпийските игри в Токио – Евелина Николова, се върна към емоциите, съпътствали я преди, по време и след надпреварата в японската столица.

“Все още не знам как се чувствам. Емоцията не мога да кажа, че е отминала, защото всеки ден се срещам с нови хора, които ми разказват как са изживели спечелването на медала и колко много са се радвали и плакали,” заяви тя в предаването “Гостът на Sportal.bg”

“Почти всеки ден с всяка история преживявам наново тази емоция. Изживявам го различно с кръга от хора, които са около мен и знаят цената на този медал. Не допускам хора, които досега ги е нямало в живота ми.

“Медал от Олимпийски игри е върхът на спортната кариера и мечтата на всеки спортист. За мен лично този медал е много трудно извоюван, но съм щастлива, че е факт.

“Още преди самата схватка за медала бях говорила с треньорите ми. Те ми казаха да изляза на тепиха, да се отпусна и да покажа най-доброто от себе си.

“В момента, в който видях ситуацията, си казах, че трябва да рискувам. Нямах време за колебание. Всичко или нищо. Рискувах и спечелих!”

Ева се върна и към трудните моменти, през които преминава преди няколко години.

“Ако се върнем по-назад във времето, през 2017-а оперирах едното си рамо,” разкрива Николова. “Възстановяването продължи малко по-дълго. През 2018-а получих травма и на другото, като това беше момента в който си казах “край”.

“Два-три месеца бях извън тепиха, но тогава треньорът ми намери начин да ме върне в залата. Тъкмо се възстанових, когато през 2019-а почти скъсах връзките на коляното си. Травма след травма в продължение на три-четири години.

Още по темата:

Ева Николова и Петър Касабов са призьорите за 2021 година

Още по темата:

В петък награждават най-добрите борци за 2021 година

Още по темата:

Eва Николова помага на националите по самбо

“Тъкмо набера сили и веднага се случва нещо. Давах всичко от себе си, но с една контузия всичко се срива. Щастлива съм, че до мен бяха тези треньори и семейството ми.

“На лагера в Токио бяхме напълно изолирани. Всяка сутрин давахме проби. След това в олимпийското село беше една идея по-свободно, защото всички атлети бяха тествани. Имахме възможност да срещаме други хора. Чувството да си сред най-добрите спортисти е невероятно.”

Николова не крие, че преживяла емоционално състезанията и на другите наши спортисти, участвали в Токио.

“Всеки спортист, който е там, има възможност да спечели медал. Всеки отива с тази цел. Радвам се за всички, които успяха да сбъднат мечтите си. Аз изживявах емоцията с всеки.

“Първо с медала на Антоанета, след това гледахме всяка победа на Стойка, на момичетата от ансамбъла. Ивет нямаше как да я гледам, защото състезанията ни бяха по едно и също време. Докато бях там и докато се настройвах за всяко състезание, нямах такова впечатление, че медалите ни са все от жени.

“Успехите сами говорят, но дисциплината, работата и респекта са ключови. Когато имаш уважение към треньора и това, което ти казва, резултатите показват как се развиваш. С годините се напаснахме всички като една добре смазана машина.”

Николова обяви и голямата си цел – олимпийската титла в Париж след три години.

“Може би ако бях станала олимпийска шампионка, щях да се откажа,” откровена е тя. “Не знам. Наистина е много тежък пътят, по който вървим. Плюсът е, че са три години, а не четири. Че имам невероятната подкрепа на личния си треньор.

“Ще дам всичко от себе си и ще преследвам златото в Париж 2024!

“За мен лично първата ми схватка е много важна. От нея зависи как ще продължа напред. Тя беше най-тежка, чисто като нагласа. Аз сама допуснах грешки в полуфиналната схватка. Не бях достатъчно концентрирана. Позволих на противничката да владее нещата, но сега ще имам върху какво да работя за следващите състезания.”