google новини лого Последвай ни
Добави коментар
Отвратителната ВАР-щина във футбола принуждава все повече хора да се отдалечават от играта

Преди няколко дни ни напусна Диего Армандо Марадона. Дон Диего! Казват в последните дни съвсем загубил апетит за живеене и признал, че му е време да се събере с „втория си баща“ – Фидел Кастро, отправил се към небесната шир на съвсем същата дата, 25 ноември…

Съвременните велможи във футбола, подкрепяни мълчаливо и безропотно от смущаващо голям брой лакеи по земното кълбо, пък унищожават истинското в играта с такъв неистов ентусиазъм, че вече е трудно да се преброят хората, които отказват да гледат ширещото се в последните години нещо по игралните полета.

Да, именно за онова нещо става дума. За безскрупулната амалгама от поставяне на линии и чертички, имащо много малко общо с истинската геометрия, взирането в модерни видео-екрани и комуникация в слушалката с най-излишната стая за Футболната игра.

Целият този ВАР-кретенизъм е Третата вълна, прогонваща истинските ценители на Играта. Онези, заради които тя покори всички кътчета на земното кълбо. Онези, заради които тя е жива. Онези, които знаят, че времето на епохалните виртуози като Дон Диего е безвъзвратно отминало.

Първата вълна за укротяването на опърничавите дойде, когато в началото на 90-те години на миналия век някакви аристократи, обитаващи зоните, в които Дон Диего не припарваше, решиха, че футбол трябва да се гледа седнал. Закотвен на седалката-клетка и без право да напускаш същата тази клетка.

Защото не бива да сте разюздани (б. а. – свободни) като хулиганите, (б. а – роптаещите без страх срещу безстрастието на аристократите) превръщащи мачовете на Ливърпул във вакханалия.

Онези същите мачове и по-скоро създаваната от „хулиганите“ атмосфера, вдъхновила Пинк Флойд, Куин и още куп титани да създадат някои от най-въздействащите си творби.

Втората вълна дойде малко по-късно. Когато някакви хора, които никога не заемаха място на трибуни като Коп, решиха, че безкрайно скучните бизнес-модели са приложими и в Играта. Играта на Дон Диего!

И се започна. С ултра-модерни стадиони и бази за стотици милиони. На които такива като Дон Диего няма как да се родят!

С бясна надпревара за осъществяване на прескъпи трансфери и предлагани на безумни заплати. С превръщането на клубовете в скучни корпорации с еднакво изглеждащи стадиони (тип-молове) и идентични скучни чиновници, маркетингови и всякакви там отдели…

Е, нямаше как и цените на билетите да станат от само няколко паунда до 30, 40, 50… О, вече са и повече! Втората вълна прогони нови сродни на Дон Диего души.

Днес е ред на Третата вълна. На хората, които не понасят гаврата с това нещо ВАР или каквото е там.

Вече сме били живеели в Ново време. Във времето на технологиите и това – въвеждането на онова нещо с линиите и гледането на екрани, било неизбежно! ФИФА променила правилата в съответствие с Новото време и дала конкретни инструкции към реферите.

Сещате ли се такива като Дон Диего как биха реагирали на правилата на Новото време? Сигурен съм, че се сещате…

Привържениците на Ливърпул винаги са били с една идея по-проникновени и прозиращи отвъд поредното Ново време.

Ще ви призная нещо – през този сезон Новото нещо достигна точка на отвратителност, която изключително трудно би могла да бъде преодоляна.

Няма нужда от изреждането на примери. От изброяването на плюсовете (ъ-ъ-ъ, плюсове?!?) и минусите на онова нещо с линиите и екраните.

Хей, ФИФА, ФА и останалите дебили – гледайте си вашия фейк е-футбол и колкото си искате преяждайте със самодоволството на примитивизма си. Ние, онези „малките човеци“ от кръвната група на Дон Диего си имаме предостатъчно истинска история!

История, пълна с магически моменти, несравнима емоция и Истинска страст. Нашият футбол е Футболът на песните и страстта. Футболът на Дон Диего!

За него беше нужно просто да обичаш Играта и да се радваш… Песните пък сами излизаха от нас. Не беше нужно дори да плащаме повече от някое и друго левче или паунд… Заедно ще сме, Дон Диего! С теб! Не с алчните и безстрастни ВАР-аджии…