Последвай ниНовакът в третото ниво на германския футбол Tюркгюджю (Мюнхен) вече постигна някои впечатляващи резултати. Първите им три мача включват равенство срещу действащия шампион – втория отбор на Байерн (Мюнхен), и доминираща победа срещу бившия гигант от Бундеслигата Кайзерслаутерн.
Подобна солидна форма би била впечатляваща за всеки клуб, спечелил промоция, но независимо къде Тюркгюджю ще завърши в края на сезона, те вече са влезли в историята. С участието си в Трета Бундеслига Тюркгюджю е първият имигрантски клуб в Германия, който играе в някое от професионалните нива.
Достигане на исторически върхове
Основан от турски имигранти през 1975 г., Тюркгюджю (което означава “турска мощ”) има силни баварски корени, които са представени от емблемата на клуба: изградена наполовина от турското и наполовина от баварското знаме. Тяхното мото е: “Запазваме традициите, свързваме културата”.
Те са един от стотиците етнически и имигрантски клубове в Германия – единственият отбор, който преди това се е доближил до професионалния футбол, е берлинският Тюркиемспор, който не успя да се изкачи във второто ниво през 1991 г.
Тюркгюджю е яхнал шеметната вълна на успеха, достигайки Трета Бундеслига след три поредни промоции.
Въпреки че мнозина биха се задоволили с подобно постижение, дългогодишният фен Хаки казва пред “Дойче веле”, че очаква успехът да продължи.
“Нашата цел е да бъдем вторият отбор в Мюнхен след “Байерн” и един ден да играем в Шампионската лига”.
Тюркгюджю има принос и извън терена, осигурявайки представителство и споделено чувство за общност за голямото турско население в Мюнхен.
Всъщност клубът вижда всички близо 3 милиона жители на Германия от турски произход като потенциални привърженици. От Тюркгюджю се надяват, че тяхната уникална идентичност може да доведе до подкрепа в цялата страна.
“Когато феновете могат да присъстват отново на мачове, мисля, че всички наши гостувания ще бъдат като домакински мачове,” казва Роман Плеше, който ръководи процеса по привличане на играчи и израждане на състава на Тюркгюджю.
“Независимо къде играем, мисля, че ще имаме повече турски привърженици, отколкото всичките фенове на домакините. Това е предимство, което трябва да използваме и е наистина уникално за този проект.”
“Аз съм от Мюнхен, но имам турски произход”, казва полузащитникът Юнал Тосун, играчът, който се състезава от най-дълго време в Тюркгюджю. “Мога да се идентифицирам на 100% с клуба, това е перфектното съвпадение.”
Промяна в идентичността
В годините преди Тосун да се присъедини към клуба през 2018 г., присъствието на турски и турско-германски играчи доминира. Но съставът на Тюркгюджю стана значително по-международно ориентиран в последните години, което прави играчи като Тосун, които директно се идентифицират с името на клуба, все по-рядко срещани.
“Това е турски клуб, но успехът е най-важен. Той е на първо място”, настоява Плеше. При възможност той се опитва да се придържа към корените на Тюркгюджю, когато изгражда състава.
“Ако имате някой на име Мюлер и турски или турско-германски играч, и качествата им са еднакви, по-вероятно бихме подписали с турския играч”.
Феновете виждат клубната идентичност като нещо по-голямо от това, кой тича на терена. Тюркгюджю е като да имаш турски национален отбор в Германия”, казва Хаки. “Може да нямаме много турски играчи в момента, но ако погледнете клубове като Фенербахче или Галатасарай, те също нямат много турски футболисти”.
Голямата промяна в състава съпътства растежа на клуба. Привличането на 16 нови играчи този сезон отразява стандартната процедура. Много от новите лица носят със себе си значителен опит в професионалния футбол и получават сравнително високи заплати за дивизията.
Всичко това е финансирано от инвеститора и президент Хасан Кивран, който е роден в Турция и оглавява агенция за управление на инвестициите.
Кивран отдавна живее в Германия и играе за Тюркгюджю през 80-те години. Според твърденията той е похарчил повече от 1 милион евро от собствените си пари, откакто се присъедини към клуба през 2016 г.
Въпреки че подкрепата му не нарушава параметрите на правилото “50+1”, неговото силно влияние върху клуба и големите разходи предизвикат критики.
Мишена на расистки обиди
Имигрантските клубове като Тюркгюджю са изправени пред уникални предизвикателства и самото им съществуване вбесява малък набор от фенове.
“Тюркгюджю (Мюнхен) – дори само името и това, че ние сме първият клуб, основан от имигранти, достигнал професионалните нива, разбунва духовете. Определено привлича внимание”, казва Тосун.
Тъй като германският футбол, за съжаление, не е защитен от по-широки социални проблеми, включително и расизма, успехът на Тюркгюджю ги постави и на картата на нетолерантните фенове.
Твърди се, че южнокорейският полузащитник Парк Йи-Йънг е получил расистки обиди от феновете на съперника по време на гостуването на Тюркгюджю на Валдхоф (Манхайм). Междувременно клубът, играчите и феновете често се свеждат до определението “турците”.
Крайнодясната организация Der III. Weg , който има връзки с дясната хулиганска група на германския футбол, протестира срещу появата на Тюркгюджю в професионалните лиги, тъй като мюнхенският клуб не се вписва в расисткия им възглед за германския футбол.
“Не мисля, че има значение за обикновения германец, но определено има някои германци, които наистина се притесняват от факта, че сме се изкачили и сме стигнали дотук”, посочва Хаки.
За привържениците на Тюркгюджю клубът осигурява чувство на гордост и представителство за общност, която отдавна е важна част от германското общество. Въпреки че нежеланото малцинство може да критикува клуба по расистки причини, много футболни фенове ще гледат с интерес какво може да постигне първият имигрантски клуб в страната в професионалния футбол.
Не е изненадващо, че Роман Плеше е оптимист.
“Горди сме, че играем в тази дивизия. Мисля, че имаме силен отбор и някои клубове на това ниво скоро ще видят какво им предстои.”
Въпреки че амбицията на Тюркгюджю може да изглежда грандиозна, трудно е да се спори с отбор, който постигна три поредни промоции.
А може би ще ги направи и четири?
Дейв Бранек, “Дойче Веле”
