Имигрантски клуб от Мюнхен пише история

Имигрантски клуб от Мюнхен пише история 1
4 0
Основан от турски имигранти през 1975 г., Тюркгюджю ("турска мощ") вече играе в професионалната Трета Бундеслига

Новакът в третото ниво на германския футбол Tюркгюджю (Мюнхен) вече постигна някои впечатляващи резултати. Първите им три мача включват равенство срещу действащия шампион – втория отбор на Байерн (Мюнхен), и доминираща победа срещу бившия гигант от Бундеслигата Кайзерслаутерн.

Подобна солидна форма би била впечатляваща за всеки клуб, спечелил промоция, но независимо къде Тюркгюджю ще завърши в края на сезона, те вече са влезли в историята. С участието си в Трета Бундеслига Тюркгюджю е първият имигрантски клуб в Германия, който играе в някое от професионалните нива.

Достигане на исторически върхове

Имигрантски клуб от Мюнхен пише история 2

Основан от турски имигранти през 1975 г., Тюркгюджю (което означава “турска мощ”) има силни баварски корени, които са представени от емблемата на клуба: изградена наполовина от турското и наполовина от баварското знаме. Тяхното мото е: “Запазваме традициите, свързваме културата”.

Те са един от стотиците етнически и имигрантски клубове в Германия – единственият отбор, който преди това се е доближил до професионалния футбол, е берлинският Тюркиемспор, който не успя да се изкачи във второто ниво през 1991 г.

Тюркгюджю е яхнал шеметната вълна на успеха, достигайки Трета Бундеслига след три поредни промоции.

Въпреки че мнозина биха се задоволили с подобно постижение, дългогодишният фен Хаки казва пред “Дойче веле”, че очаква успехът да продължи.

“Нашата цел е да бъдем вторият отбор в Мюнхен след “Байерн” и един ден да играем в Шампионската лига”.

Тюркгюджю има принос и извън терена, осигурявайки представителство и споделено чувство за общност за голямото турско население в Мюнхен.

Всъщност клубът вижда всички близо 3 милиона жители на Германия от турски произход като потенциални привърженици. От Тюркгюджю се надяват, че тяхната уникална идентичност може да доведе до подкрепа в цялата страна.

“Когато феновете могат да присъстват отново на мачове, мисля, че всички наши гостувания ще бъдат като домакински мачове,” казва Роман Плеше, който ръководи процеса по привличане на играчи и израждане на състава на Тюркгюджю.

“Независимо къде играем, мисля, че ще имаме повече турски привърженици, отколкото всичките фенове на домакините. Това е предимство, което трябва да използваме и е наистина уникално за този проект.”

Имигрантски клуб от Мюнхен пише история 3
С претъпканите стадиони в Германия и футбола в Шампионската лига на хоризонта, на Тюркгюджю със сигурност не му липсва амбиция. Но идентичността на клуба вече оставя своя отпечатък, дори и върху играчите.

“Аз съм от Мюнхен, но имам турски произход”, казва полузащитникът Юнал Тосун, играчът, който се състезава от най-дълго време в Тюркгюджю. “Мога да се идентифицирам на 100% с клуба, това е перфектното съвпадение.”

Промяна в идентичността

В годините преди Тосун да се присъедини към клуба през 2018 г., присъствието на турски и турско-германски играчи доминира. Но съставът на Тюркгюджю стана значително по-международно ориентиран в последните години, което прави играчи като Тосун, които директно се идентифицират с името на клуба, все по-рядко срещани.

Имигрантски клуб от Мюнхен пише история 4

“Това е турски клуб, но успехът е най-важен. Той е на първо място”, настоява Плеше. При възможност той се опитва да се придържа към корените на Тюркгюджю, когато изгражда състава.

“Ако имате някой на име Мюлер и турски или турско-германски играч, и качествата им са еднакви, по-вероятно бихме подписали с турския играч”.

Феновете виждат клубната идентичност като нещо по-голямо от това, кой тича на терена. Тюркгюджю е като да имаш турски национален отбор в Германия”, казва Хаки. “Може да нямаме много турски играчи в момента, но ако погледнете клубове като Фенербахче или Галатасарай, те също нямат много турски футболисти”.

Голямата промяна в състава съпътства растежа на клуба. Привличането на 16 нови играчи този сезон отразява стандартната процедура. Много от новите лица носят със себе си значителен опит в професионалния футбол и получават сравнително високи заплати за дивизията.

Всичко това е финансирано от инвеститора и президент Хасан Кивран, който е роден в Турция и оглавява агенция за управление на инвестициите.

Кивран отдавна живее в Германия и играе за Тюркгюджю през 80-те години. Според твърденията той е похарчил повече от 1 милион евро от собствените си пари, откакто се присъедини към клуба през 2016 г.

Въпреки че подкрепата му не нарушава параметрите на правилото “50+1”, неговото силно влияние върху клуба и големите разходи предизвикат критики.

Мишена на расистки обиди

Имигрантските клубове като Тюркгюджю са изправени пред уникални предизвикателства и самото им съществуване вбесява малък набор от фенове.

“Тюркгюджю (Мюнхен) – дори само името и това, че ние сме първият клуб, основан от имигранти, достигнал професионалните нива, разбунва духовете. Определено привлича внимание”, казва Тосун.

Имигрантски клуб от Мюнхен пише история 5

Тъй като германският футбол, за съжаление, не е защитен от по-широки социални проблеми, включително и расизма, успехът на Тюркгюджю ги постави и на картата на нетолерантните фенове.

Твърди се, че южнокорейският полузащитник Парк Йи-Йънг е получил расистки обиди от феновете на съперника по време на гостуването на Тюркгюджю на Валдхоф (Манхайм). Междувременно клубът, играчите и феновете често се свеждат до определението “турците”.

Крайнодясната организация Der III. Weg , който има връзки с дясната хулиганска група на германския футбол, протестира срещу появата на Тюркгюджю в професионалните лиги, тъй като мюнхенският клуб не се вписва в расисткия им възглед за германския футбол.

“Не мисля, че има значение за обикновения германец, но определено има някои германци, които наистина се притесняват от факта, че сме се изкачили и сме стигнали дотук”, посочва Хаки.

За привържениците на Тюркгюджю клубът осигурява чувство на гордост и представителство за общност, която отдавна е важна част от германското общество. Въпреки че нежеланото малцинство може да критикува клуба по расистки причини, много футболни фенове ще гледат с интерес какво може да постигне първият имигрантски клуб в страната в професионалния футбол.

Не е изненадващо, че Роман Плеше е оптимист.

“Горди сме, че играем в тази дивизия. Мисля, че имаме силен отбор и някои клубове на това ниво скоро ще видят какво им предстои.”

Въпреки че амбицията на Тюркгюджю може да изглежда грандиозна, трудно е да се спори с отбор, който постигна три поредни промоции.

А може би ще ги направи и четири?

Дейв Бранек, “Дойче Веле”