Днес своите рождени дни отбелязват две от най-големите фигури в българската борба – Хасан Исаев и Александър Нанев, като техните годишнини не бяха пропуснати от родната федерация в древния спорт.
Звездният миг на родения в кубратското село Бисерци на 9 ноември 1952 годиа Исаев идва на Олимпийските игри в Монреал през 1976-а, когато стъпва на най-високото стъпало на почетната стълбичка в категория до 48 килограма в свободния стил
Надпреварата в Канада е особено драматична, а на всичко отгоре именитият ни състезател стига до отличието с подут лакът. Рейдът към златото започва с категорична победа над кубинеца Мигел Алонсо, последвана от силни борби срещу Собхан Рухи (Иран) и представителя на домакините Рей Таканаши.
Всичко, разбира се, се решава в епичните битки срещу Роман Дмитриев (СССР) – стигнал до среброто, Акира Кудо (Япония) – грабнал бронзовия медал, и коравия кореец Ким хва-Кюнг, останал пети в крайното класиране.
Исаев е и двукратен световен шампион (Истанбул’1974 и Минск’1975), както и два пъти европейски първенец (Лозана’1973 и Лудвигсхафен’1975). През 1973 година е носител на Златния пояс “Дан Колов”.
Принуден е да сложи край на кариерата си през 1979 година заради серия контузии. Постига големи успехи като треньор в Лудогорец (Разград) – негови възпитаници печелят десетки отличия от големи турнири.
Днес рожденик е и друго голямо име в българската свободна борба – Александър Нанев.
Роден на 9 ноември 1958 година във Варна, той е двукратен европейски шампион от първенствата в Атина през 1986-а и във Велико Търново година по-късно.
В три поредни години – 1985, 1986 и 1987-а, Нанев е световен вицешампион. Носител на Златния пояс “Дан Колов” през 1988 година.
Участва на Олимпийските игри в Сеул през 1988 година в коронната си категория – до 82 килограма. Жребият обаче не е благосклонен към него, изпращайки го в една група с изключително силните Марк Шулц (САЩ) и Анджей Радомски (Полша), и той не успява да стигне до отличията.