Добави коментар
"Петър Патев и Петър Вуцов ми казват "адаш", сложиха ми прякор "кенгуру", споделя звездата на Славия

Австралийският футболист с гръцки корени Питър Макрилос стана играч на Славия на 10 февруари тази година, като до момента халфът има 5 гола с екипа на „белите“. 25-годишният халф имаше основна заслуга за успеха отсраняването на Левски за Купата на България. Макрилос даде интервю пред „Тема Спорт“, в което засяга двубоя със „сините“, както и развитието на кариерата си до този момент.

Питър, чувстваш ли се ка­то герой за Славия вкара и за елиминирането на Левски на четвъртфиналите?
– Чак герой – не. Но винаги е хубаво да помагаш на отбора да победи. Може да се каже, че вече се чувствам като важен играч за Славия. Това, което трябва да направя, е да продъл­жа по същия начин. Срещу Лев­ски показахме колектив. Отбо­рът спечели този мач, не аз или някой друг.

Кое бе в основата на успе­ха?
– Характер и сърце – това са двете думи, които бих изпол­звал. Играхме в много трудни условия, но в нито един мо­мент не се огънахме. Нещо по­вече – опитвахме да играем футбол, въпреки снега пробвах­ме да доминираме. И найваж­ното – останахме търпеливи. Защото имахме добри шансове през първото полувреме, но ги пропуснахме. Само аз не успях да вкарам на два пъти. Важно бе да продължим да създава­ме положения и да вярваме. Ето, че в края ни се получиха нещата. Играхме срещу отбор, който има качестве­ни футболисти. Пра­ви ми впечатление, че в България всички имат прилично ниво – ня­ма тим, за който да кажеш -ето тези са слаби. Затова и всички срещи са трудни.

Имаше ли нещо специално, което Александър Тарханов или Венци Стефанов ви казаха преди двубоя?
– Треньорът наистина вярва в нас. Много е опитен и ние играем за него. Той си върши страхотно работата. Знаех­ме, че мачът е важен за прези­дента, както и че желае по-доб­ри резултати. Искахме да го за­радваме.

Можете ли да извървите целия път до трофея?
– Вярвам, че можем, разбира се. Защо не? Всичко е възможно, на терена излизат 11 срещу 11. Не бяхме фаворити и срещу Левски, но казвах, че който иска повече победата, ще я постиг­не. Така и се случи. Ако победиш в полуфиналите, след това в един двубой всичко е възможно.

Сега ви пред­стои нов мач с Левски, може ли отново да ги изненадате?
– Ще е различно, защото то­ку-що сме играли срещу тях и ще имат друг подход. Със сигур­ност ще видят какво им се е получило и какво не срещу нас. Но ние също вече сме наясно със силните и слабите им страни. Чака ни много важен мач. При това по-важен от този за купата. Предстоящият двубой е за­дължителен за печелене за Сла­вия.

Правиш страхотна пролет имаш 5 гола в 6 мача за Сла­вия. Какво да очакваме от теб до края на сезона?
– Ако Бог ме благослови пак, очаквам същото, дори повече. Благодаря на Господ за тази въ­зможност, която се откри пред мен. Имам високи очаква­ния, защото, когато дойдох в Славия, не бях физически добре и не се чув­ствах във форма, все пак не бях – играл от 3-4 месеца. Ще давам всичко от себе си в предстоящите ма­чове. Навеждам глава, оста­вам смирен и продължавам да се трудя. Още не съм показал най-доброто.

Кои са силните страни в играта ти, кое ти дава предимство на терена?
Аз съм халф, вкарващ голове. Вече пока­зах, че мога да бележа, това помага на всеки отбор. Мисля, че съм| добър и много уверен с топката в крака. Считам, че съм за­вършен футболист и мога да правя по мал­ко от всичко.

Какво те до­веде в Бълга­рия?
– След пре­стоя си във Финландия исках да играя в по-добро пър­венство, за да разкрия таланта си. Така да се каже, исках да се покажа. Сторя ли го, ще мога да направя следваща добра стъп­ка в кариерата си. Дойдох да играя, да помогна на клуба. На­дявам се това да се случи и да ми се открие възможност да сбъдна мечтата си – един ден да играя наистина на най-висо­кото ниво. Дано имам късмета да го постигна. Иска ми се да достигна до Висшата лига на Англия, фен съм на Арсенал и с удоволствие бих играл там. Но каквото ми е отредил Бог, то­ва ще е.

Разкажи ни малко повече за кариерата си.
– Когато бях на 12, ме поканиха в Барселона и останах една година там. След това отидох директно в Стоук Сити, където пре­карах 6. Стигнах до втория отбор, така че юношеските ми години преминаха в чужбина, постарах се да науча всичко за играта в Испания и Англия. Престоят ми там ме е форми­рал като играч. Точно затова обичам да задържам топката и да атакувам – това са нави­ци, които съм придобил, защо­то са ме учили като дете. Ис­тински късметлия съм да съм преживял всичко това. Сбъдната мечта! И всичкото това време далеч от семейството не само ми помогна да стана футболист, но и човек – безценен опит. След Стоук съм играл в австра­лийските Рокдейл Сити и Сидни Олимпик, в Гърция за Паниониос, а във Финландия за Мариехамн.

На какво най-много дър­жат в школата на Барселона Ла Масия?
-Учат те на поведение и как се става професионалист. Да си смирен, да приемаш с до­стойнство както победите, така и загубите. На първо място е поведението. Защото в света има много талантливи деца, но ако те ня­мат правилното отношение към как­вото и да било, те няма да постигнат не­що. В този живот най-важно е да бъдеш добър не само във футбола, но и в живота. Ако си такъв човек, можеш да постигнеш всичко. Това е и съветът ми към младите – бъдете хора, а след това каквото и да било. Ако сте такива, то несъмнено ще привлечете погледите към себе си.

Срещу кои футболисти си се изправял?
– В Англия съм се изправял срещу Сеск Фабрегас, Джак Уилшър – делил съм един терен с тях, което си е безценен опит.

Как ти се струва България?
– Много хубаво. Знаете, че имам гръцки корени. Мисля, че животът е сходен. Хората са топли и учтиви. В Славия ме накараха да се почувствам добре дошъл, мога само да им благодаря.

Би ли сравнил първенство­то ни с гръцкото?
– В Гърция има много големи отбори, но и тук първенство­то не е лошо. Мисля, че като ниво е много близо до гръцко­то. Знам, че Славия и Левски са големи и традиционни клубо­ве. Сега на върха са Лудогорец и ЦСКА – те се представят добре и в евротурнирите. Удоволствие е да играеш сре­щу такива отбори. Целта пред нас е да останем в елита. Мисля, че ще я постигнем. Стига само да се борим всички заедно и да продължим да играем както напоследък.

Ако те поиска някой от по-големите клубове у нас, би ли приел?
– Вече казах, че искам да на­правя и следваща стъпка в ка­риерата си. Но сега мисля са­мо за това да помогна на Сла­вия. Не съм човек, който гледа далеч в бъдещето. Защото никога не знаеш какво ще ти поднесе. Затова сега съм със­редоточен единствено върху изявите си за тима.

С кой си най-близък в отбо­ра?
– Разбирам се с всички. Но ще кажа, че съм най-близък с играчите, с които носим ед­накво име – Петър Патев и Петър Вуцов. Те ми казват „адаш“, знам, че така е, кога­то има съвпадение на имена­та (смее се). С Михаил (б.а. -Александров) също се разби­рам много добре, той е много опитен. Но всички са добри момчета, шегуваме се. Поста­вили са ми и прякор – понякога ми казват „кенгуру“.

Добави коментар
Гласувай: