Последвай ниДнешните любимци на толкова много хора по цял свят не са се родили звезди. Детските години на много от тях не са се различавали кой знае колко, а в някои случаи са били дори и по-тежки, в сравнение с тези, на обикновените деца.
Днес обаче те са звезди във Висшата лига, а на вас сигурно ще ви бъде любопитно да научите някои от по-малко известните факти от тяхното минало.
Серхио Агуеро – Манчестър Сити
Малкият Кун /вляво/ и звездата на „гражданите“ /вдясно/
Днешната звезда на Манчестър Сити – Серхио Агуеро, се е родил в много бедно семейство. Майката му Адриан и бащата му Лионел често са изпитвали големи финансови затруднения. Щом малкия Серхио станал на две годинки, семейството се мести да живее в южната част на Буенос Айрес. Там се запознават със своите нови съседи – господин Хорхе Чети и неговото семейство. Точно този съсед дава на малкия Агуеро прякора Кун, като препратка към любимия анимационен сериал на Серхио, чийто главен герой е живял в планината Кум. И понеже японската анимация се превърнала във важна част от живота на невръстния Агуеро, той постоянно повтарял името на приказната планина и това провокирало съседът му на шега да му лепне леко промененото й име като прякор.
Давид Силва – Манчестър Сити
От Реал Мадрид преценят, че 11-годишния Силва няма добри физически данни, а след години са готови да предложат на клуба му 25 милиона евро за него
От ранна детска възраст Дейвид е проявявал огромен интерес към футбола. „Малкият Дейвид си играеше с картофи и портокали пред къщата, когато беше на две години“, казва баба му Антъни. „Поради това започнах да му правя парцалени топки, за да може да си играе и у дома“. На осемгодишна възраст, Силва започва да играе футбол, първоначално като вратар, а по-късно е преместен на атакуваща позиция. В академията го наричат „китаеца“, заради характерната извивка на очите му. Работата е там, че във вените му наистина тече азиатска кръв – майката на Дейвид е с японски корени. След като момчето влязло в Академията на Валенсия, ръководството на клуба предлага на баща му работа като охранител на стадион „Местая.“ По-късно, когато е на 11 години, Силва е направил опит да се прехвърли в Реал Мадрид, но от клубът преценили, че момчето има слаби физически данни. Това обаче се оказало една крайно лоша преценка, макар и тогава да не са го подозирали. Защото след години Реал Мадрид предлагат на Валенсия 25 милиона евро за играча, но те отказват да им го продадат.
Мохамед Салах – Ливърпул
Учел се лошо, но пък играел футбол добре
В детските си години Салах се е опитвал да съчетава учене с обучение, но не му се отдавало кой знае колко добре. Или по-точно се учел лошо, а играел футбол добре. Когато не играел, го гледал пред телевизора.
Семейството му е било бедно, така че се наложило Салах да си прави топка от чорапи. Тренирал е по пет часа дневно, така че, накрая напълно зарязал училището, за сметка на футбола.
Но въпреки големите усилия, които полагал, в един момент египтянинът все не успявал да попадне в стартовия състав. Това го обезкуражило и дори станало така, че за малко да се откаже от футбола завинаги. Добре, че се намесил баща му, който го подтикнал да продължава да работи още по-усилено. С много труд, в един момент нещата започнали да му се получават.
В Араб Контракторс той мечтаел да играе като нападател, но треньорът го оставил като халф и му поверил левия фланг. Говори се, че след една победа на отбора с 4:0, малкият Салах избухнал в сълзи. Случката се разиграла в съблекалнята – докато всички празнували, Мо плачел. Децата с изумление попитали какво става, а треньорът обяснил: „ Мо се опита да атакува, но не успя да вкара и затова сега е разстроен“. Ето така присърце е приемал нещата Салах, още от детските си години.
Садио Мане – Ливърпул
Като дете мечтаел за английската Премиър лига
Садио Мане е израснал с уличния футбол. Родителите му били толкова бедни, че дори понякога не можели да изпратят сина си на училището, намиращо се в най-близкия град. Така Мане по цял ден играел футбол по улиците на родното си село Бамбали – не се спирал от сутрин до вечер.
„Всяка сутрин и вечер ходех да играя футбол на улицата с моя приятел. Когато бях дете, мислех само за английската Премиър лига – най-редовно следях мачовете по телевизията. Това беше моята мечта“ – спомня си по-късно Мане.
Участието на отбора на Сенегал на Световното първенство през 2002 г., хвърля малкия Мане във възторг. Тогава националният отбор достига до четвъртфиналите, побеждавайки французите.
Садио Мане още от съвсем ранна възраст гледал на футбола и на възможната си кариера в него изключително сериозно, но, за съжаление, родителите му били категорично против той да се занимава с това.
Налагало се малчуганът да бяга от къщи, а батко му да го връща. Така постепенно родителите му осъзнали, че няма как да го откажат от футбола. Те започнали да събират пари, за да могат да го изпратят във футболната академия в Дакар.
Пристигайки за първи път там, възрастен мъж случайно заговорил Мане – бил забелязал обувките му и останал силно изненадан как е възможно въобще да се играе с тях. Мане признава, че те действително са изглеждали ужасно.
Кевин Де Бройне – Манчестър Сити
Като дете бил фен на Ливърпул, а негов идол бил Майкъл Оуен
За разлика от играчите, които изброихме дотук, белгиецът Кевин Де Бройне е роден в много богато семейство. От ранна възраст той пътува до Англия и Африка.
„Баща ми беше в петролния бизнес, така че семейството ни живееше в изобилие“ – разказва Кевин. По това време футболът в Белгия беше в криза, така че той мечтаел да изведе този спорт в страната си на едно съвсем ниво. На 14 години Де Бройне се присъединява към академията „Генка“ и пресата започва да проявява особен интерес към него. Младият Де Бройне започва често да се появява по телевизията и да дава интервюта. С подписването на първия си професионален договор, Кевин започва да се отнася много отговорно към кариерата си.
Например, като дете футболистът на Манчестър Сити е подкрепял Ливърпул, а негов идол бил Майкъл Оуен.
„Когато Кевин беше на 12 години, класът му се организира да ходи на ски, но той никъде не отиде и си остана вкъщи. Защо ли? Просто в договора на Майкъл Оуен има клауза, която забранява участието му в екстремни спортове , спомня си с усмивка бащата на Кевин.
Върджил ван Дайк – Ливърпул
Върджил ван Дайк станал голям футболист, благодарение на баща си – Рон ван Дайк
Холандецът от суринамски произход като дете е бил много дребен и бавен. Като малък бил приет в болница заради абдомен абсцес и е трябвало да се подложи на операция. Възстановил се бавно, защото бил доста крехък.
Когато обоче поотраснал, за голяма изненада на родителите си, Върджил се издължил на ръст, а тялото му заякнало.
Детските години на Ван Дайк са белязани от напрежение в отношенията с баща му. Затова и напуснал семейството си и престанал да общува с него за известно време. Чак по-късно комуникацията отново била възобновена, на така или иначе, Върдижил се отказва от бащиното си име. И все пак, точно благодарение на баща си станал голям футболист. Рон ван Дайк не го оставял на мира, постоянно го натискал да тренира, а дори понякога сам го карал на тренировките, измъквайки го от кафенето, където Върджил работел като мияч на чаши и чинии за три евро на час.
Рахийм Стърлинг – Манчестър Сити
Стърлинг е трябвало да става призори в пет, за да чисти тоалетни
Рахийм Стърлинг е роден в Ямайка, в един доста опасен район, известен с оживената търговия на наркотици. Докато е едва на две годинки, баща му бива застрелян. Всъщност, името му дори не фигурира в акта за раждане на Рахийм, защото фамилията Стърлинг той наследява от предишния съпруг на майка си.
Семейството му емигрира в Англия, когато Рахийм е само на 11. Там, в лондонското училище, стартира неговата футболна кариера.
Стърлинг си спомня как е трябвало да става призори в пет, за да помага на майка си, която работела като чистачка в лондонски хотел. Там двамата ходели да търкат тоалетните.
От малък характерът на Рахийм бил труден – той бил проблемно дете, с неуравновесен характер, а и училището не го влечало особено.
Рахийм споделя: „Ако бях продължил да се държа на футболното игрище по начина от детските ми години, всеки мач щях да получавам червен картон“.
Стърлинг признава, че е правил много глупости – понякога дори замерял с камъни съдиите, за което бил многократно санкциониран.
„Бях много гневен човек, много емоционален, особено когато става дума за футбола “, спомня си Стерлинг.
Огромна роля във формирането на Рахийм като добър футболист е изиграла неговата майка. Тя също е футболен фен и винаги е подкрепяла сина си. Но всичко това е в миналото и сега единственото нещо, което все още напомня за трудното му детство и трагедията с неговия баща, е татуировката на крака му, под формата на картечница.
Джейми Варди – Лестър Сити
Джейми Варди – човекът, който сбъдна своята мечта
Като дете Джейми е имал големи проблеми и с обучението си. Повечето време той прекарвал на футболното игрище. Мечтата му била да играе за местния Шефилд Уензди, но ръководството на клуба го намирало за слаб футболист. В един момент Джейми решава да се откаже от мечтата си. Имал и проблеми с родителите си, с които вечно бил скаран, затова напуснал дома си и започнал да се оправя сам. Хванал се на работа, за да плаща сметките си, но продължавал да тренира в свободното си време. Напуска временната си работа, за да играе за Стоксбридж Парк Стийлс – клуб от осмата дивизия на Англия. Там обаче печели по-малко от 30 паунда седмично, затова отново се налага да доработва и другаде. Но все пак се чувствал щастлив, защото в крайна сметка успял да се върне към футбола.
